Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2015 12:06 - Доклад на Оскар Лафонтен пред 20 международна конференция РОЗА ЛЮКСЕМБУРГ в Берлин на 10.01.2015
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 1143 Коментари: 0 Гласове:
1



 Доклад на Оскар Лафонтен пред 20 международна конференция РОЗА ЛЮКСЕМБУРГ в Берлин на 10.01.2015

 (Оскар Лафонтен – бивш председател на ГСДП, бивш вицеканцлер на ФРГ и министър на финансите, създател на новата партия ЛЕВИЦАТА, която е третата политическа сила в Германия)

Основна мисъл: „Цялата външна политика е една постройка на лъжата и ние имаме задачата да разбием тези лъжи, ако наистина искаме да започнем една мирна външна политика!“

Днес сутринта слушах „France Inter“ и проследих там дискусията относно събитията във Франция с терористичните удари и убитите. Там имаше някой, който говореше за профила на извършителя. Разбра се, както се и очакваше, следното: млад, мъж, с ислямска вяра, социално или аутсайдер, или от някоя рискова професионална група и т.н. и т.н. След това повече не слушах, тъй като ми мина през ума, че ние имаме терористи в цял свят и че профила на извършителите в цял свят е един и същ – отсъстваща обич към човека и отсъстваща обич към живота. И ако ние не водим дебата по такъв начин, че да поставим въпроса, къде повсеместно имаме тероризъм, както и ако не водим дебата така, че да си поставим въпроса, дали и ние от представяния като добрия Запад не носим отговорност за терористичните удари, ако ние не си поставим въпроса, КАКВО ИЗОБЩО Е ТОВА ТЕРОРИЗЪМ, то тогава няма да можем да проведем разумен дебат и няма да постигнем никакви резултати.

ИЗОЛАЦИЯ И БЕЗСИЛИЕ

Години наред аз отново и отново съм питал в германския Бундестаг канцлерката, какво ли пък е това ТЕРОРИЗЪМ. „Вие искате да победите тероризма“, беше моето изказване, „кажете ни тогава, моля, що е тероризъм, тъй като иначе нали няма да можем да го победим“. Никога не получавах отговор и това си има своите причини. Тогава някакъв чиновник написа един така наречен „Антитерористичен закон“, съгласно който – слушайте внимателно! – „Тероризъм е неправомерното прилагане на насилие с цел прокарването на политически цели“. Боже, как се смяхме! Аз докладвах това пред Бундестага и добавих: „Знаете ли, какво току що решихте Вие? Вие току-що решихте“, а това беше съвсем скоро след Иракската война, „че Буш, Блеър и всички други, които са подкрепяли Иракската война, са терористи“. Искам само чрез този пример да стане ясно следното:

Ако ние не схванем, че най-малкото в арабския свят гледат на нещата така, че примерно Буш е един голям терорист, тъй като стотици хиляди бяха избити въз основа на неговото погрешно решение, то тогава ние на Запад никога няма да можем да проведем дискусия, КАК ТЕРОРИЗМЪТ В ТОЗИ СВЯТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕН, никога!

И аз винаги съм си поставял въпроса и съм се опитвал да вкарам следното в дискусии и в Бундестага: „Как Вие всъщност си представяте Света? В какво вярвате всъщност, какво става в сърцата на младите хора, които виждат, как целите им семейства биват унищожавани, тъй като някакъв си дрон (безпилотен самолет) се бил объркал в едно сватбено тържество, при което загинали много невинни хора? Вие си карате по дневния ред, но ако тук сега се случи терористичен удар, тогава изведнъж възмущението ще е голямо.“

Така не може да се подхожда. Предпоставката трябва да бъде в това, да приключим с двойния морал, който е основата на големите заблуди в света. (8:10)

            Изолация и безсилие, това бяха двете думи, които прочетох в много от коментарите. В центъра на разсъжденията стоеше това, че изолацията и безсилието провокират реакции; а това е световен феномен, засягащ цялото обществи, който не е задължително да бъде локализиран. И навсякъде, където бъдат установени изолация (изхвърляне) и безсилие, трябва да се очаква насилие. Това се отнася и за нашето общество. Има много хора, които се чувстват изхвърлени, хора хоито се чувстват безсилни – във всички страни на този свят, във всички системи на този свят, и в един момент тези хора решават, че само чрез насилие могат да се защитят. А от това можем да си извлечем само един урок: Ние трябва да създадем обществени порядки, които не изхвърлят хората и не ги карат да изпитват чувство на безсилие и безпомощност. Когато се говори за тероризъм, трябва да се каже, какво разбираме под тероризъм. Когато например осъждаме убийството, тогава трябва да осъждаме убийствата, където и те да се извършват и от когото и да се извършват. А точно това липсва в голям обхват в западното общество!

            Такива събития би трябвало да предизвикат най-после дискусия относно външната политика и допускат само един единствен извод. Интервенционните войни, тези терористични войни, са фундаментът за разпространяване на терора в светомен мащаб. Сигурно можем да говорим за това и онова, но за едно нещо не:

Ако някога се стигне дотам – поднасям този случай чисто хипотетично - , че германската партия Левицата бъде поканена да участва в едно федерално правителство, тогава би трябвало да бъде едно нещо ясно: Такова правителство никога не бива да взема участие в интервенционни войни, никога, и това трябва да бъде основното условие!

            Какво си въобразяват всъщност онези, които вземат решения за такива войни? Какво чувстват те? Как въобще стигат до това да възлагат на други да водят война? Преставят ли си изобщо, какво означава това? И тогава още днес трябва да дадем отговора: Онези, които дават поръчката, въобще не могат да си представят вече, какви нареждания всъщност са дали. И освен това още по-малко притежават фантазия да премислят, какво всъщност подклаждат. И че те още по-малка фантазия имат, да схванат, какво означава това. Бихме могли да си спомним стария Кант. Аз ще го направя с удоволствие, точно поради това, че искам да достигна хората, които не мислят по начина, по който мислим ние. Нека те да поразмислят върху това, защо старият Кант в едно свое произведение по въпроса за вечния мир е изразил една правилна мисъл. Той е казал приблизително следното:

„Ако онези, които са взели решението, биха изстрадали несгодите на войната, тогава те не биха взели тези решения“. А ако аз съм гневен, ще добавя следното: Бихме се нуждали само от един батальон от журналисти застъпващи се за интервенционни войни и един батальон от застипващи се за войната политици, които веднага да бъдат изпратени на фронта – и тогава целият кошмар би приключил. Тогава всичко това не би ни се случило!

(продължава)

. . . . .




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3187236
Постинги: 3334
Коментари: 877
Гласове: 873
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031