Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2015 17:12 - Моята прогноза за близкото бъдеще на света - Част 1.
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 2549 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.02.2015 17:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Моята прогноза за близкото бъдеще на света

            1. Царства и империи 

В историята са се издигали и падали царства и империи:

            Месопотамия и Египет са ни известни като най-старите – 3000 години пр. Хр.

            Следват ги Вавилонските царства – 1894 г. пр. Хр. – 100 г. пр. Хр.

            Китайската империя е не само една от най-старите, но като китайска държава и китайски народ съществува и до днес. Китайската династия Джоу (周朝), по време на която е и разцветът на китайската цивилизация, съществува от 1046 г. пр. Хр. до 256 г. пр. Хр. В Джоу са живеели 38 мил. души.

            България, която възниква като силно ханство по времето на Котраг през 660 г. сл. Хр., също е преживяла много промени в своята история досега. За най-старата българска история се знае малко и то основно от чужди източници (китайски, руски и др.).

Поради военните сблъсъци между Волжка България (尔加保加利) и руските царства, както и поради проведената от болшевиките след 1917 г. кампания на отхвърляне на българския национализъм в рамките на Чувашката автономна съветска социалистическа република република (неправомерните репресии от това време са сравнително добре изучени), много от историческите факти са изопачени или премълчавани.

Според китайската история упадъкът на Волжка България започва, когато през септември 1223 г. близо до сегашния руски град Самара пълководците на ЧингизХан Джъбъ и Субутай (Субетей) нападат и превземат Българското ханство.

Малко преди това, в битката при река Калка на 31 май 1223 г. Джъбъ и Субетей разбиват войските на Киевска Рус и слагат край на Първото Руско царство. Мстислав III Велик княз Киевски е пленен и убит на 2 юни 1223 г, Мстислав Святославич княз Черниговски е убит по време на битката на 31 май 1223 г. Убити са и други 4 князе и 90 % от цялата руска войска, която е наброявала между 40 и 100 хиляди души.

През 1227 г. монголският пълководец Субетей (速不台) ликвидира Китайското царство Западна Ся (西夏), наричано още Тангутската империя, а през 1234 г. заедно със сина на Чингиз Хан, Угедей Хан, превземат и Цинското царство (金朝).

Скоро след тези събития, през 1299 г. възниква голямата Османска империя, която съществува официално до 1923 г.

Волжка България, съществувала до 1240 година, приема през 992 г. исляма,

а Нова България, създадена от дошлите от районите на североизток от Дунав територии през 681 г. от Хан Аспарух, приема през 864 г. християнството.

            Втората руска държава възниква като „Велико Московско княжество“ през 1263 г. и съществува в тази й форма до 1547 г. През 1547 г. князът Иван IV Грозни е коронясан за цар и възниква нова форма на руската държава – „Руското царство“. В този вид тя продължава до 1721 г. В този период Русия разширява земите си, като присъединява към себе си първо Казанското и Астраханското ханства, а след това започва и колонизацията на Сибир.

През 1571 г. Кримското ханство (克里米亚汗国) нанася жесток удар на Руското царство, като превзема и опожарява Москва и избива почти цялото й население.

През 1667 г. цар Алексей Романов води война срещу Полша и завладява Източна Украйна, Киев и Смоленск.

През 1682 г. цар става Петър I (наречен по-късно Велики), който разширява Русия от Балтийско море до Камчатка и през 1721 г. става император, а Руското царство се превръща в Руска империя, просъществувала в този й вид до Октомврийската революция на болшевиките през 1917 г.

Британската (1583-1974), Австро-унгарската (1867-1918) и Германската (1871-1918, 1933-1945) империи завладяват междувременно Западна Европа, Африка и голяма част от Азия.

Съединените американски щати възникват официално на 4 юли 1776 г., т.е. 55 години след Руската империя.

2. Краят на Цинската динанстия и колониализацията на Китай

В началото на 20 век, т.е. в края на династията Цин (清朝) Китай има население около 300 милиона души.

От средата на 18 в. до средата на 19 в. Русия постепенно или с военни сблъсъци „усвоява“ редица територии, принадлежали на Китайската империя и окончателно определя границите си с Китай чрез наложения Айгунски договор (瑷珲) от 1858 г., разширен през 1860 г. с Пекинския договор (北京条).

След като в края на 18 в. и началото на 19 в. търговията на Китай с Европа (коприна, мрамор, чай и др.) се разширява, започват сблъсъци отначало с Британската империя. За да отмъстят на китайците за успеха им в търговията, британците организират контрабанден внос на опиум от Индия и бързо приобщават населението особено в крайбрежните райони на Китай към наркотиците, което се превръща в национално бедствие. Започва серията от известните Опиумни войни (鸦片战争) в средата на 19 век. Военният успех отначало е колеблив за двете страни, но завършва с крайния успех на Великобритания. Поражението в тези войни постепенно превръща Китай в полуколония на няколко европейски държави:

Първата опиумна война (第一次鸦片战争) приключва с победния за англичаните Нанкински договор (南京条) от 28.08.1842 г. (огромна парична контрибуция и заграбването на Хонконг, както и утвърдена доминация над китайските пристанища за британски стоки).

Втората опиумна война (第二次鸦片战争) против Цинската империя водят от  1856 до 1860 г. Великобритания и Франция, които се възползват от избухването на Тайпинската революция (太平举事) срещу динанстията Цин: през 1854 г. Великобритания, Франция и САЩ се намесват, искайки за себе си право за неограничена търговия на цялата територия на Китай и официално разрешение за търговия с опиум. Китай отказва. След като приключва Кримската руско-турска война, през октомври 1856 г. Великобритания разпалва нова война в Китай. Скоро към Англия се присъединява и Франция. Руската империя се възползва и получава нови териториални отстъпки от Цинската династия, като за компенсация й оказва военна помощ. През 1860 г. обединената англо-френска армия нанася поражение на манджурските войски и поставя под заплаха Пекин. Именно тогава е подписан и споменатият Пекински договор от 24/25.10.1860 г., съгласно който Империята Цин изплаща на победителите крупна военна контрибуция, открива за чуждестраната търговия град Тяндзин, разрешава  използването на китайци като работна сила в колониите на Великобритания и Франция. Към Великобритания преминава южната част на полуостров Дзюлун, а Русия получава Усурийския край.

През 1884 и 1885 г. избухва Френско-Китайската война (中法战争), основна причина за която е желанието на Франция да владее северната част на Виетнам. Войната се е водила в Северен Виетнам и по южнокитайското крайбрежие (Битката при Фуджоу на 23.08.1884). На 09.06.1885 г. е подписан Тяндзинският френско-китайски договор (天津条), съгласно който Цинската империя признава Франция за владетел на Виетнам и й предоставя редица търговски привилегии в граничните китайски провинции Юнан и Гуанси.

От август 1894 г. до април 1895 г. Япония провежда Първата Японско-Китайска война (甲午战争) за установяване на японски контрол над Корейския полуостров и за проникване в Китай. Тя завършва с поражение за Китай, като остров Тайван и островите Пенхуледао стават японски колонии, Китай заплаща огромна военна контрибуция (Магуанският договор - 馬關條約 – от 17.04.1895 г., сключен в град Шимоносеки).

 За да грабнат нещо и за себе си, в китайско-японските отношения се намесват и  Русия, Франция и Германия: Те принуждават Япония чрез заплаха за война в т.н. „тройна дипломатическа интервенция“ от 23.04.1895 г. да върне на Китай полуостров Ляодун. Русия взема „под наем“ през 1898 г. Люшункоу (Порт Артур) за 25 години и го превръща в своя военно-морска база. Още на 08.09.1896 г. между китайското правителство и Руско-Китайската банка е бил подписан концесионен  Договор за строителството на Китайската източна ж.п. линия (大清东省铁路). Дружеството „КВЖД“ получило ивицата земя покрай линията, като тя минала под негова юрисдикция.

Великобритания взема за 25 години Вейхай (威海湾) и за 99 години Коулун (九龍).

Франция взема за 99 години Гуанджоуван („Заливът на Кантон“).

Германия „наема“ (колонизира) Дзяо-Джоу (胶州) с главен град Циндао () (присъствие от  1898 до 1914). Ето как се извършва процедурата „по немски“: През август 1897 г. Вилхелм II (威廉二世) се среща с Николай II (尼古拉二世) в Петербург и се разбира с него да си направи немска военно-морска база в Дзяо-Джоу на южния бряг на провинция Шандун. През ноември 1897 китайци убили в Шандун няколко немски мисионери. Още на 14 ноември германците правят десант на крайбрежието на Дзяоджоу и го заграбват, а на 06.03.1898 г. е подписано германо-китайското споразумение, според което Китай дава под аренда на Германия Дзяоджоу за срок от 99 години. Като добавка германците получават концесия за построяването на две ж.п. линии в провинция Шандун и няколко минни концесии в същата провинция. (Днес германците много се гордеят, че са направили в Циндао в онези години и първата бирена фабрика в Азия).

През май 1900 г. в Китай започва голямото Ихетуанско  въстание (义和团运动), известно като Боксерското въстание. На 20.06.1900 г. в Пекин е убит германският посланик, въстаниците обсаждат дипломатическите мисии и католическата катедрала Бейтан и започват масови убийства на чужденци и китайски християни. На 21.06.1900 г. императрица Циси (慈禧) обявява война на Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия, Япония, САЩ и Русия. Те от своя страна решават да действат заедно срещу въстаналите. За главнокомандващ е назначен немският фелдмаршал Валдерзее (帅阿尔弗雷德··瓦德西). Докато да стигне до Пекин, там вече се оказал отряд на руския генерал Линевич, който разбил въстаниците. А руската армия заела така важната за Русия позиция – Манджурия (Североизточен Китай).

През 1911 година с  Учанското въстание (武昌起) започва Синхайската революция (辛亥革命), която сваля окончателно Цинската династия и установява Китайската република (中華民國).

Върху руините на Цинската династия отделните провинциалните военни създават свои т.н. „милитаристични клики“, които воюват помежду си и отслабват още повече полуколониален Китай.

3. Пътят на Китай към национална независимост

На 22.08.1914 г. Япония обявява война на Германия и въвежда 30 000 армия в Циндао, центъра на германската колония в провинция Шандун и скоро след това си присвоява цялата колония.

През 1915 г. е възстановена за около година монархията, като император става генерал Юан Шикай (袁世). Това предизвиква въстанията в провинциите Юнан, Гуйджоу, Гуанси, Гуандун, Джъдзян, Съчуан и Хунан. На 22.03.1916 г. републиката е възстановена.

 Важна роля в укрепването на Китайската република играе единият от водачите на Синхайската революция д-р Сун Ятсен (孫中山). През 1912 година той създава Националната народна партия („Гоминдан“). Когато Юан Шикай въвежда автократичната си власт, през 1913 г. Сун Ятсен емигрира в Япония и там възстановява Гоминдана. През 1917 г. Сун Ятсен се завръща в Китай, През 1921 г. е избран за президент на самообявилото се Национално правителство в Гунаджоу (Кантон). През 1923 г. той обявява своите „3 народни принципа“ (三民主義) в речта си за основите на новата държава и политическата й система. За да засили военната мощ на новата република срещу нападенията от милитаристичния Север (Пекин), Сун Ятсен създава Военната академия Вампу (黄埔军校) (близо до Кантон). Началник на академията става Чан Кайши, а неин политически ръководител през 1926 г. – основоположникът на френската група на Китайската комунистическа партия Джоу Енлай (周恩来).

Започват връзките на Китай със Съветска Русия: на 08.09.1923 г. по молба на Сун Ятсен в Китай пристига агентът на Коминтерна Михаил Бородин (米哈伊·鲍罗廷) и става  политически съветник на ЦИК на Гоминдана. Точно Бородин организира сътрудничеството между Гоминдана и ККП. По време на Първия всекитайски конгрес на Гоминдана, състоял се в Гуанджоу на 20.01.1924 г., е взет курс на съюз с китайските комунисти и СССР. През октомври 1924 г. в Гуанчжоу на длъжност главен военнен съветник пристига Василий Константинович Блюхер (瓦西里·布柳赫) (бъдещият маршал на СССР, разстрелян по нареждане на Сталин, Ворошилов и Молотов през 1938 г.).

Колоритното политическо и военно развитие на Китайската република

До смъртта на Сун Ятсен създадената на 1 юли 1921 г. малобройна и незначителна Китайска комунистическа партия е член на Гоминдана заедно с други национални партии. След военния преврат на Чан Кайши през март 1926г. настъпва разрез между двете партии, а голяма част от активистите на ККП са арестувани и разстреляни. Чан Кайши става председател на Гоминдана и главнокомандващ на армията. Сменят се и военните съветници: Чан кани за свои съветници генерал Hans von Seeckt, полковник Max Bauer (приятел на Хитлер), генерал Georg Wetzel (1930-34), генерал Alexander von Falkenhausen (1935-38). Под тяхно ръководство и по немски маниер са обучени и въоръжени много китайски дивизии. Когато Хитлер взема решението за съюз с Япония те са изтеглени обратно в Германия. Гоминдановските военни старателно са изучавали немския опит, как да се въвежда ред в страната. От своя страна китайски офицери са били изпращани организирано на обучение в Германия.

За да постави край на милитаристичните клики по места, армията на Чан Кайши предприема през май 1926 г. т.н. Северен поход: В течение на 6 месеца непрекъснати боеве са били отстранени от власт местните военни управители:

Маршал У Пейфу (吴佩孚) и т.н. „джилийска клика“ (()系軍閥) - през август-октомври 1926 – в провинциите Хунан и Хубей;

Милитариста Сун Чуанфан (孙传), под чийто контрол са били 5 провинции в Източен Китай - през септември 1926 година - в провинция Дзянси и Фудзян;

  Генерал Джан Дзунчан (宗昌) - през май 1928 – в провинция Шандун в Манджурия (провинциите Ляонин, Дзилин и Хъйлундзян);

 Маршал Джан Дзолин (作霖) - фентянската клика (奉天) - през юни 1928 - в централния район Пекин-Тяндзин.

След разривът в гоминдана през 1927 г. битките между привържениците на Чан Кайши и ККП се засилват и започва период на гражданска война. Избухват няколко въстания, ръководени от комунистите.





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3247372
Постинги: 3339
Коментари: 877
Гласове: 877
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930