Сп. ШПИГЕЛ – 29.01.2015

Всички са притеснени за новия курс на Атина. Но не Гърция е проблемът, а Германия. Защото строгият диктат за икономии на канцлерката хвърли гърците в рецесията. А сега един ляв трябва да спасява капитализма.

Играта започна. Играчите се казват Алексис Ципрас и Ангела Меркел.

Левият народен трибун срещу жената без качества!

На масата лежи гръцкият държавен дълг в размер на приблизително 320 млрд. евро. На масата лежи безработицата на гръцката младеж, която е около 50 %. На масата лежи процентът на самоубийства в Гърция, който от началото на кризата нарастна. И на масата лежи германската догма, че дълговете произтичат от длъжника и няма да има милост.

Обаче не могат да бъдат обвинявани само гърците, че бъдещето на еврото, бъдещето на Европа се превърна в игра на покер. Гърците направиха грешки. Но грешките на европейците, на германците преди всичко, бяха по-лоши.

 Ами що за идея беше това – че една страна тябвало да се измъкне от кризата чрез икономии?

Пол кругман писа сега в „Ню Йорк таймс“, че в историята това никога не е функционирало. И носителят на Нобелова награда Йозеф Стиглиц още веднъж изчисли предварително по американската телевизия следното: Когато кризата започна, гръцкият държавен дълг беше 110 % от Брутния вътрешен продукт. Междувременно същият сега достигна 170 % от БВП.

Рецептата, която г-жа Меркел и европейските „главни лекари“ изписаха на гърците – за икономии – беше всъщност отрова.

Ангела Меркел – и тук може веднъж да се установи исторически процес върху една отделна фигура – събори Гърция в рецесия, която е по-лоша от страховитата Велика репресия в САЩ.

Някои гърци сравняват сега Меркел даже с Хитлер.

През Втората световна война германците искаха да завладяват европа. Това се обърка. След поражението им въпреки това им опростиха половината от техните дългове и им помогнаха във възстановяването. Гърците, които могат да бъдат обвинявани във всичко от корупция до бъркотия, дори и не са наближили до такава степен на дълг. И въпреки това им натресоха социалноунищожителна програма, каквато хикое демократично общество не би могло да понесе.

Би трябвало на германците, или поне на американската приятелка Меркел да се даде да разбере, че нейният икономически догматизъм от другата страна на океана го приемат само с клатене на глава. За да сме справедливи, няма риск за рецесия.

Така че вълнението по това че в новото гръцко правителство сега се били събрали един популист отляво с един популист отдясно,  има и добра страна. Какво очаквахме от гръцките избиратели? Това те да продължат да се оставят послушно и по-нататък да бъдат водени от меркел и Шойбле към кланицата на икономиите ли?

Опростяването на дълга трябва да се състои. Най-малкото за Гърция! С това си искане левият Ципрас се оказа по-голям реалист от бляновете на Тройката.

Идеята на германската партия ЛЕВИЦАТА, да се извърши едно опростяване за всички кризисни страни на 50 % от държавните дългове, като в европейски мащаб милионерите и милиардерите трябва да платят с едно еднократно вземане, разбира се бихме могли спокойно да отнесем към царството на фантазиите.

Който тези дни споменава Атина, трябва да спомене също и Берлин. Изходът от гръцките избори оказва влияние върху бъдещето на Европа, бъдещето на еврото.

Това е европейската вътрешна политика, чието възникване ние преживяхме по време на кризата. Това е добре. Защото ние все пак държим на интеграцията.

Само не беше така добре, че немците се вмесваха в изборната борба в една държава членка на ЕС. Защото нали не искаме, щото силните страни да доминират над слабите!

Следователно се вижда следното: Ние все още не сме напреднали много с Европа, така че да имаме точна представа за ползите и загубите в този ставащ все по-тесен Съюз.