Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2014 12:13 - Крещяща несправедливост задушава България
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 880 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Крещяща несправедливост задушава България

20.10.2014 Проф. Иван Ангелов, Член-кор. на БАН

През последните 25 години от България са отнети 90-95 млрд. лева.

Препоръки до новото правителство за Европейска данъчна система

         През последните десетилетия в Европа и в другите развити страни расте социално-икономическото неравенство. Преобладаващата част от създаваните нови блага се присвоява от едно нищожно малцинство, което все повече богатее, а по-малката част остава за огромното мнозинство, което все повече обеднява. И докато преди няколко десетилетия това беше характерно повече за слабо развитите страни, сега то обхвана и най-развитите. Доколкото има някакъв растеж през последните 10 години в развитите страни неговите резултати се присвояват от най-богатите. В някои от тези страни протича не само относително, но и абсолютно обедняване. На тази тема посвети една забележителна книга нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц.

         Присвояването на новите блага от капитала става все по-нагло. Напоследък все по-често ме занимава мисълта: до къде ще се стигне ако това продължава и през следващите десетилетия? Дават ли си сметка идеолозите на капитала, че натискът върху трудовите хора в не много далечното бъдеще може да предизвика масово противодействие на онеправданите стотици милиони с непредвидими последствия. Дават ли си сметка, че с безотговорното си егоистично поведение в разпределителните отношения сегашните капиталисти подкопават основите на капитализма като система, което противоречи дори на собствените им фундаментални сратегически интереси! Световната история показва, че това много често води до мащабни социални революции.

България не прави изключение от тези тревожни процеси. Те могат даже да се окажат с по-опасни последствия у нас, понеже сме по-слабо развита страна с беден народ. В развитите страни с по-висок стандарт на трудовите хора и далеч по-голяма средна класа все още има какво да се отнема от тях, без да се посяга на биологичното им оцеляване и възпроизводството в рамките на семейството. Бедните като нас разполагат със скромно, дори мизерно качество на живота за 50 и повече процента от населението и територията за маневриране и социално отстъпление до засягането на жизнения минимум и на биологичното оцеляване е далеч по-малка.

В бедни страни като нашата крещящо несправедливото разпределение вече предизвиква отчуждение, гняв, отчаяние и може да породи неконтролируеми социални взривове много по-скоро, отколкото в най-развитите страни. Резултатите от последните избори потвърждават наличието на такова недоверие, отчуждение и презрение спрямо политиците и политиката. Нараства тревожният тътен от социалните дълбини на обществото. Само политическите и социалните слепци, обитатели на високите коридори на властта, самоизолирали се от живота на хората, не го забелязват.

         Мои изследвания показват, че през последните 25 години в България са отнети, буквално откраднати от трудовите хора и от обществото като цяло не по-малко от 90-95 млрд. лева. Още по-прецизни изследвания на колективи от специалисти могат да покажат, че ограбването е дори по-голямо. Това е правено чрез престъпната приватизация и заробващите концесионни договори, сключени от продажни български политици и висши държавни чиновници; разрушаването на индустрията и земеделието; драстичното системно подценяване при заплащането на труда; масовата деквалификация и деморализация на стотици хиляди трайно безработни; несправедливата данъчна система; масовите злоупотреби с монополно положение; укриването на обороти и доходи и неплащането на данъци от частни компании; незаконните трансфери на печалби в чужбина от действащите у нас чуждестранни компании; неравноправното и неизгодно за България участие и „сътрудничество” с ЕС, МВФ, Световната банка, Световната търговска организация, НАТО; преждевременното закриване на четирите ядрени блока в АЕЦ Козлодуй; наложеното ни участие в ембаргови операции и икономически санкции срещу бивша Югославия, а сега и срещу Русия; преждевременното отваряне на границите за внос на чуждестранни стоки при неподготвена и неконкурентоспособна българска икономика; изкуствено предизвиканите фалити на финансови и нефинансови български компании; масовото изтичане на най-ценни мозъци и на генетичен потенциал към чужбина; унищожаването на българската природа; ширещата се престъпност и масова корупция и много други начини.

Ако по БВП на човек от населението сме 47% от средното ниво на ЕС, по доходи сме 22-23%. Динамиката на БВП и на доходите в съпоставими цени от 1989 г. до сега показва, че доходите у нас нарастват два пъти по-бавно от растежа на производството и производителността на труда. В структурата на БВП по елементи на доходите сме на най-ниското последно място в ЕС – около 40% от брутната добавена стойност, около 50% от БВП, при 68% в Словения и около 80% в развитите страни членки.

У нас има масова бедност, растяща доходна и имуществена поляризация, мизерно ниски заплати и пенсии, слабо платежоспособно търсене, ниско потребление, лошо хранене, постоянно влошаващо се здравословно състояние на населението, завръщане на отдавна забравени в миналото тежки болести, появи се отново неграмотността, европейски рекордьори сме по ниска раждаемост, висока смъртност и трудно лечими болести, все по-остра демографска криза, трайна икономическа стагнация, крещящ дефицит на социална справедливост. В България няма друг по-остър дефицит от дефицита на справедливост, който отблъсква и отвращава хората от политиката и националните идеали, задушава социално-икономическото ни развитие.

Имаме по-висока официална безработица (11,5%) от средната в ЕС. Действителната е около 18-20%. Ако не бяха отворени границите за емиграцията на над един милион български граждани, безработицата щеше да е около 50%. Мизерията прогони тези хора от родината им и ги разпръсна на хиляди километри по целия свят. България отдавна не помни такива емиграционни потоци. Това е много точно мерило за нашата икономическа и социална разруха през последните 25 години, цинично наричана преход. Същинското име на тези години е реставрация на дивия балкански капитализъм.

         Обедняването и социалната поляризация продължават и все повече се задълбочават. Това не може да трае безкрайно, защото ще бъде премината критичната линия на социалната поносимост, след което настъпва социалната експлозия. Всеки обективен анализатор може да чуе нарастващия тътен от социалните дълбини на обществото. Резултатите от последните избори го потвърждават. Само политическите и социалните слепци и корумпираните политици не го забелязват. Или продължават да разчитат на пословичната търпимост на този народ, която се изразява в най-добрия случай в негодувание, приглушено мърморене и пасивна съпротива. Такъв народ лесно се управлява. По робско послушание и търпимост сме също европейски рекордьори, за разлика от съседите ни. Неприятно ми е да го кажа, но не мога да мълча, защото истината ми е по-свята.

         Изправени сме пред големия въпрос: как да решим проблема с бедността и социалната поляризация, как да възстановим поруганата социална справедливост? Това е възможно само чрез радикални промени по целия сложен комплекс от икономически, социални, политически, институционални и други направления. Тук се спирам само на малка част от наложителните икономически промени. Контурите на социално-икономическите реформи са очертани в по-широк план в моята статия „Предложения за икономическа и социална политика”, публикувана в настоящия сайт Pogled.Info на 22 юли 2014 г.

В икономическата област то може да стане трайно и стабилно само чрез ускорен догонващ икономически растеж, по-голяма заетост, висока производителност на труда, конкурентоспособна икономика, балансирана финансова и социална стабилност, справедливо разпределение на благата. Това обаче изисква много десетки милиардни инвестиции във физически и човешки капитал, тотална структурна и технологична модернизация на икономиката, упорит труд, висока дисциплина навсякъде и във всичко, отваряне на така наречените досиета на прехода, развенчаване на много политически и други корумпирани величия, промяна в манталитета на няколко поколения, компетентно и почтено ръководство на държавата..

Ако допуснем, че от сега нататък всичко у нас върви добре и се действа комплексно по всички изброени взаимно свързани направления, ще са нужни поне 20-25 години. Като имам предвид, че тук всичко става трудно, мъчително и бавно, ще ни е нужно два пъти повече време. Ако има истински държавници, които да поведат хората ни, те наверно ще са готови да затегнат производствената и трудовата си самодисциплина, да приемат по-висока интензивност на труда, по-строги изисквания на държавно ниво и на работното място. Ако се възстанови редът и законността, ако правилата в държавата ни важат за всички, ако мястото на хората в обществото се определя от техните лични качества, а не от роднински, приятелски и партизански връзки, ако се вземат драстични мерки срещу престъпността и корупцията, ще се придвижим напред. Иска ми се да вярвам, че българските граждани ще приемат всичко това, за да заживеят така, както се полага на граждани на цивилизована европейска държава в началото на XXI век. Те обаче не могат да чакат безкрайно дълго.

         А има ли решения за по-скорошно, макар и частично, облекчаване на бедността и социалната поляризация, за реабилитация на справедливостта? Това може да се постигне относително бързо, но само частично, с помощта на отделни инструменти на икономическата политика. Такива са разпределителните и преразпределителните механизми. С тях могат да се променят адресите при разпределението на доходите в обратна на досегашната посока. Отнетото от труда през последните 25 години трябва да се върне постепенно на неговите създатели и да се постигне относително социално равновесие. Това означава форсирана политика на повишение на доходите на най-бедните и средните слоеве от населението за сметка на богатите и най-богатите. Това означава реабилитация на справедливото разпределение на благата.

Нужно ли е да напомням каква съпротива ще окажат заинтересованите социални групи на такива промени. Техните представители сигурно ще възразят, че с такива мерки се демотивират работливите, умните и предприемчивите и се насърчават мързеливите, необразованите, пасивните. Това не е вярно, защото наложените у нас разпределителни отношения през последните 25 години не са здравословна мотивация, а жестоко ограбване на по-слабите от по-силните, на нормалните от арогантните, на почтените от шарлатаните, на опонентите на властта от нейните приближени, на тези които спазват законите от онези, които безпардонно ги нарушават. Нормално ли е доходът на изтъкнат наш професор в БАН или в Софийския университет да е 100 пъти по-нисък от дохода на ръководител на търговска банка или на БНБ? Могат да се дадат хиляди подобни примери. Не случайно само за 25 години, т.е само за едно поколение у нас бяха натрупани огромни богатства на единия полюс на обществото, за което в Америка и Западна Европа са били нужни 6-8-10 поколения. Това не е ли чудовищно национално престъпление, толерирано от държавните институции! А народът вижда, но търпи и покорно мълчи! Както вече казах, в най-добрия случай приглушено мърмори.

Сринати са всякакви писани и неписани правила за нормално морално поведение. Циничното лъжене от високопоставени политици и от приближени до властта политически коментатори стана обичайно, но не прави никому впечатление. Порядъчни и честни интелектуалци с обективен поглед върху житейските ни реалности, когато са извън властта, се преобразяват неузнаваемо само няколко месеца след назначаването им във високите коридори на властта. Наистина, гениален е бил Христо Смирненски със своята „Приказка за стълбата”!

         Най-ефикасен разпределителен и преразпределителен инструмент е данъчната система. България е член на ЕС и трябва да пристъпи към сближаване на данъчната си система с тази на развитите европейски държави. Засега тя не е такава. Главни направления на реформата трябва да са: сближаване на нашето данъчно облагане като процент от БВП с преобладаващото в ЕС. Засега нашето е доста по-ниско. Повишаване дела на преките и намаляване дела на бюджетните приходи от косвени данъци, както е в ЕС. Отказ от пропорционалните (плоските) преки данъци и въвеждане на умерено прогресивно данъчно облагане. Нито една развита икономика не прилага „плоски” данъци. Децентрализация на системата чрез предоставяне на по-голям дял от данъчните приходи пряко на общините и регионите, както е в западноевропейските страни.

         Какви промени се налагат по отделните данъци?

1. От 1 януари 2015 г. ”пропорционалният „плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум за месечен доход до 400 лв. и данъчни ставки: 10, 15 и 20% в зависимост от размера на дохода. Месечните доходи, примерно до 2000 лв. (което е масовият случай) да се облагат с 10%; горницата от 2000 до към 5000 лв. с 15% и над 5000 лв с 20%. Това е умерена прогресия като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки върху доходите между 45 и 55%. То би било важна стъпка към сближаване с облагането на доходите в ЕС, което неизбежно ще стане през близките години като един от елементите на интеграционния процес.

Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще  увеличава потребителското търсене на домакинствата, предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите. Главният резултат от въвеждането на този данък е, че чрез необлагаемия минимум и данъчната прогресия финансовото бреме се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават бедните. Това е икономически оправдано, социално справедливо и целесъобразно от гледна точка на интеграцията ни в ЕС. От чисто фискална гледна точка крайният резултат ще е неутрален или леко положителен, но това не е най-важното. По-важна е справедливостта в разпределението на данъчното бреме – който получава повече ще плаща повече, защото може да си го позволи. Особено в трудни времена като сегашното. И особено в бедна страна, като нашата. Любопитно е, че това е било разбрано и приложено във Великобритания през 1435 г. и в САЩ през 1862 г., а някои хора в България не желаят да го разберат и през 2014 г.

2. От 1 януари 2015 г. да се премине към семейно облагане на доходите. В този случай данъчен субект ще е семейството, а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на членовете на семейството ще се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той няма да се облага. Ако е по-голям горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите.

Със семейното облагане се оставя по-голям доход в разположение на домакинствата. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата. Това, наред с други мерки (повишаване на детските надбавки, помощи за отглеждане на деца, облекчения за майките, ежегодна еднократна помощ за първолаците в началото на учебната година, разширяване на детските ясли и градини и т. н.) е от изключителна важност за смекчаване на преживяваната от страната ни все по-остра демографска криза, която застрашава оцеляването ни като народ и държава към края на това столетие.

3. От 1 януари 2016 г. „плоският” данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен с максимална ставка 20%. И тук препоръчвам да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките фирми (това ще бъдат предимно семейни фирми); да се запази 10% ставка за средните по размер печалби, да се въведе 15% за по-големите и 20% за най-големите печалби над определена граница. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване. В ЕС пробладаващите максимални ставки за този данък са между 25 и 35%. С предлаганите умерено прогресивни ставки ще се направи важна крачка към сближаване с равнището на корпоративно облагане в западноевропейските страни, което ще стане неизбежно през близките години.

Тези основни ставки да се съчетаят със:

а/ въвеждане на нулев данък върху печалбата за всички инвестиции в изостанали региони и общини, по списък утвърден от Народното събрание, а също и за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата за всички райони на страната през следващите 10 години;

б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за доставени нови производствени машини и съоръжения през 2016-2025 г.

На евентуални възражения от страна на Европейската комисия, че това е държавна помощ, може да се отговори със силни контрааргументи: вековната ни икономическа изостаналост; ниската производителност и конкурентоспособност на нашата икономика в условията на открити пазари; масовата бедност, пораждаща нарастващо социално напрежение; необходимостта от догонващо икономическо развитие на България, което е от взаимен интерес. Това може да бъде елемент на един допълнителен пакет от икономическа помощ, каквато по-бедните страни членки следва да поискат съвместно от ЕС в близко бъдеще.

Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството, особено като се има предвид рязко спадналата инвестиционна активност у нас след 2008 г. Фирмите, които инвестират активно ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 10 години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите.

4. ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2016 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък утвърден от Народното събрание, да се повиши на 27%. То също е умерена стъпка, като се има предвид, че в 7 страни членки на ЕС стандартният ДДС вече е 23 и 24%, а в 5 страни - 25 и 27%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата в контекста на демографската криза.

5. От 1 януари 2015 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Това ще засегне в момента около 8-10 хил. физически лица – български и чуждестранни граждани.

6. От 1 януари 2015 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.

7. През първата половина на 2015 г. да се приложи еднократно облагане с 5% данък „Солидарност” на недвижимите и част от по-големите движими имоти на обща стойност по пазарна оценка над 400 хил. лева на домакинство. Приходите от него да се използват само за инвестиционни цели. Това не е репресивен данък, а средство за подпомагане на българското общество в настоящата трудна ситуация.

8. От 1 януари 2016 г. да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над 150 хил. лева по пазарна оценка, а също и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, луксозни лимузини, яхти и други подобни. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.

9. През 2016 г. да се преразгледа данъчното облагане на наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и да се повиши за големите и най-големите, превишаващи определен от данъчните власти размер. Това е икономически обосновано и социално справедливо.

10. От 1 януари 2015 г. дивидентът на държавните фирми за държавата да се намали от 80% на 20%. Да се забрани отнемането за бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). Това ще остави допълнителни ресурси на тези фирми за финансиране на тяхното развитие.

11. България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.

         Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска.




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2645271
Постинги: 2908
Коментари: 877
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930