Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2014 10:36 - Българските леви екстремисти, когато ККП на Дън Сяо-пин правеше свободни икономически зони
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 833 Коментари: 0 Гласове:
0



Българските леви екстремисти, когато ККП на Дън Сяо-пин правеше свободни икономически зони

      Не е толкова трудно въз основа на разликата в отношението на българските леви екстремисти, наследници на тоталитарния комунизъм, към рационалните идеи, заложени в доклада на Ран-Ът, и делата на китайските ръководители начло с Дън Сяо-пин да установим КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ТОТАЛИТАРЕН КОМУНИЗЪМ И НАУЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ.
       Свидетелствата са в п
олитически реакции у нас за и против доклада на Ран, налични в интернет, и всички информации за икономическото и социално развитие на Китай през последните 30 години:

„Проваленият преход” – Юрий Борисов, в. Дума, 10.11.2009 (и препубликувана изцяло в моя личен блог „Рационална устойчивост” на 11.11.2009):

http://iliaganchev.blog.bg/politika/2009/11/12/iurii-borisov-za-provaleniia-prehod-i-ran-yt.434447

. . . . . Обяснението с неолибералния модел и неговия "проводник" - "Доклада Ран - Ът", се превърна в опасно самодостатъчно клише, което замъглява теоретичния поглед на левицата, не позволява да се видят истинските причини за икономическия и социален срив на България и съответно пречи да се извлекат поуки от това, което ни се случи през последните 20 години.

. . . . .Най-ярко разминаване между съветите на Доклада и това, което се случи, е при приватизацията в селското стопанство.

. . . . . Един от основните съвети на авторите на Доклада е създаването на свободна икономическа зона. Те се опират на опита на Тайван, Сингапур, Хонконг и Китай (специалните икономически зони на Китай към момента на анализа са привлекли повече от 9 млрд. щатски долара чужди инвестиции. Сингапур и Хонконг чрез свободните си пристанища "повдигнаха жизнения стандарт на своето население до второ място в Азия след Япония"). През 1990 г. функционират повече от 145 зони в над 40 страни. Твърди се, че "до момента в света свободните зони са създали над 3 млн. работни места и над половината от валутния приход от стокообмен на страни като Тайван се осигурява от фирми от свободните зони".

Според Доклада такава икономическа зона ще привлече солидни чуждестранни инвестиции, ще създаде много работни места и ще бъде способна да произведе продукт със сериозни шансове на световния пазар. "Българската зона би могла да стане известна в цяла Източна Европа като превъзходен център за популяризиране приложението на информационните технологии". И разбира се, това може да стане само с активната роля на държавата. По-точно казано, държавата единствена може да създаде тези условия. Не самоорганизиращият се пазар, не слепите пазарни сили, а държавата.

. . . . . На фона на това, което се случи в България, впечатляващ е съветът да развиваме ядрената си енергетика.

. . . . . Докладът отделя специално внимание на българското тежко машиностроене и електроника. "България има поне два машиностроителни центъра на световно равнище." Става дума за завода за металорежещи машини (ЗММ) и комбината за тежко машиностроене - Радомир. Според авторите тези отрасли са на световно равнище и заедно със селското ни стопанство могат да бъдат локомотив на конкурентоспособната ни експортно ориентирана продукция.

. . . . . За разлика от неолибералните мислители, които оставят всичко в ръцете на самоорганизиращия се пазар, авторите подчертават специално ролята на държавата
за стабилизирането и въздигането на тези отрасли
.

. . . . . За авторите на доклада "Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване". Не съм убеден, че и 20 години по-късно тази "елементарна" задача е изпълнена.

Според Доклада защитата на най-уязвимите групи трябва да стане не по линия на запазване на субсидираните храни, а чрез директно субсидиране на техните доходи. Авторът на глава 13  изчислява, че за субсидирането на млякото, хляба, месото и захарта при новите икономически условия ще са необходими над 5 млрд. лева, или 20% от бюджетните приходи за 1990 г. За сравнение той изчислява, че за посрещане на безработица дори от 500 хил. души ще са необходими 2 млрд. лева. Запазването на субсидираните храни ще доведе до деформации в производството, дефицит и черен пазар. Последният е директен удар върху бедните.

. . . . . Докладът предлага също така да бъдат разрешени кредити и данъчни облекчения на основа на издържаните от данъкоплатеца лица, за да се отразят разликите в платежоспособността в рамките на семейството. "Може да се предположи, че това ще бъде дългосрочна цел в България." Можем да констатираме, че такава цел не се е появила нито като краткосрочна, нито като дългосрочна. Изключваме предизборните програми.

. . . . . В Доклада има много поучителни съвети, свързани с реформата на социалните дейности, които имат пряко отношение към стандарта на населението. Ето един от тях: "не се опитвайте да замените посредствена, но функционираща система с нова; търсете прости, но бързо действащи подобрения". Здравеопазването, въпреки своите недостатъци, казва Докладът, трябва да бъде съхранено във вида, в който е. На лекарите (от порядъка на 28 000 души) трябва да се увеличи значително заплащането ("каквото и да струва това", допълват авторите), защото в противен случай държавата рискува да ги принуди да напускат страната.

Ето и един поучителен откъс от главата за образованието: "Икономическото благополучие на България ще бъде силно повлияно от развитието на нейните човешки ресурси. За щастие тя има добра образователна система, която е отбелязала някои забележителни успехи... България има много солидни традиции в областта на образованието... Отдавна е отминало времето, когато съдбата на повечето от развитите страни се е определяла от изобилието на естествени ресурси. Днес много по-важни ресурси са уменията, знанията, информацията и решимостта за успех, които са въплътени в хората на една нация." Оценка и съвети, които не достигнаха до съзнанието на нито едно българско управление през тези 20 години.

. . . . . Да се твърди обаче, че прилаганете на Доклада е довело до настоящото плачевно състояние на българското общество, просто не е вярно. Съветите на този доклад не са следвани. Ако бяха следвани, политическата класа най-малко щеше да спори как да се създадат условия за ефективно производство, как да се търсят пазари, как да се постигне силна валута. Нищо такова не се случи през изминалите 20 години. Смея да твърдя, че никакъв модел не е следван.

. . . . .  Ето как Докладът формулира най-важното за България: "Масовото нарастване на износа на стоки за Запада с оглед на спечелване на твърда валута е най-важният фактор в реализацията на българския икономически план (глава 10, Юджийн Стюърт)". Някой спомня ли си къде, колко продължително и с каква интензивност този въпрос е обсъждан в България?

"Да се борим срещу бедността", звучи от леви форуми. Как? Като преразпределяме? Да преразпределяме какво?

Да мислиш за производство и пазари не е нито ляво, нито дясно упражнение. То е над лявото и дясното. Въпреки че лявото и дясното имат своите нюанси в подкрепата на бизнеса. Привличането на чуждестранни инвестиции не е нито ляво, нито дясно поведение. Лявото и дясното започват (с не много уговорки) там, където започва разпределението на произведен и реализиран продукт. А именно в последното българската държава се провали. И не защото е следвала неолиберален модел, а защото не е имала приоритети, не е имала планове, не е имала търпеливо, но волево следване на цели. С други думи, не е подчинявала своето поведение на никакъв модел. 

. . . . . Да бъде създадена свободна икономическа зона, използвайки опита на Китай, Хонконг и Тайван.

Да бъде заложено като цел семейното подоходно облагане.

. . . . . Държавата да не променя системата на здравеопазване и да увеличи значително заплатите на лекарите."

 

„ЮРИЙ БОРИСОВ за ПРОВАЛЕНИЯ ПРЕХОД и РАН-ЪТ” – Илия Ганчев, 12.11.2014, личен блог „Рационална устойчивост” (препубликувано и в линка на статията на Ю. Борисов като коментар):

http://iliaganchev.blog.bg/politika/2009/11/12/iurii-borisov-za-provaleniia-prehod-i-ran-yt.434447

Статията на уважавания от мене зам. главен редактор на ДУМА е доказателство, че в БСП има разум и яснота по случилото се за 20 години.

Само глупаци с архаично мислене и лъжекомунистически инат биха се противопоставяли на написания задълбочен анализ на автора на статията.

Не може уж да се радваш на успехите на Китай и да ги изтъкваш непрекъснато, „защото бил комунистически”, а да не разбираш голямата подробност за ролята, която особено 4-те зони за свободна икономическа инициатива изиграха за издигането на китайската икономика на качествено и количествено нов етап!

АЗ ПОДКРЕПЯМ ИЗЦЯЛО КАЗАНОТО ОТ НЕГО!

Част от онова, което според мене е особено впечатляващо с истинността си съм маркирал.

Познавам лично д-р Ран, проф. Хил и Мери Буш, контактувах скоро след излизане на доклада им в течение на 5 дни почти непрекъснато и съм убеден, че написаното от Юрий Борисов е истината!!!

ДРУГАРИ И ДРУГАРЧЕТА, НАУЧЕТЕ СЕ ДА РАЗЛИЧАВАТЕ ИСТИНАТА ОТ ЛЪЖАТА, КАКТО ТОВА ГЕНИАЛНО ГО УМЕЕШЕ ДИМИТЪР БЛАГОЕВ! НЕ СЕ НАРИЧАЙТЕ „ПАРТИЙНИ СТОЛЕТНИЦИ”, СЛЕД КАТО НЕ СТЕ ПРОЧЕЛИ И ЕДИН РЕД ОТ ДВЕТЕ ОСНОВНИ КНИГИ НА ДЯДОТО ...

 

„Митове и лъжи за плана „Ран-Ът” – Иван Ангелов, в Дума, 17.11.2009

(препубликувано от Софийската търговско-промишлена камара на 08.03.2013:

http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=7774 )

Проф. Иван Ангелов за плана Ран Ът. Неговото мнение е важно, защото той е бил ръководител на екипа от българска страна.

. . . . . Поздравявам Юрий Борисов за благородната инициатива да направи и публикува този анализ на прочутата «Програма Ран – Ът» около която се появиха много митове и за съжаление – още повече лъжи. Понеже познавам добре оригиналния текст твърдя, че Юрии е отразил много точно всичко важно. И с това, надявам се, ще допринесе за разсейване на много неверни твърдения, дори арогантни клевети по мой адрес и по адрес на другите наши колеги от БСП участвали в работната група. Не изброявам имената им, защото са много и който се интересува може да ги намери във встъпителната част на програмата.

Обвиняваха ни, че сме предали интересите на България, че сме възстановили капитализма тук, че сме получили големи суми в долари. Това са груби лъжи. Като познавам част от критиците имам основания да вярвам, че много от тях, може би преобладаващото мнозинство, не са чели доклада и раздаваха присъди въз основа на чуто недочуто от други като тях. Не се сърдя на тези хора, а ги съжалявам.

И понеже Юрий е отразил правилно съдържанието на доклада не смятам за нужно да го повтарям. Препоръчвам на критиците да прочетат неговата статия и да се замислят над своите клевети по адрес на едни от най-добрите наши икономисти.

. . . . . . Много хора са ме питали каква е ролята на «Програмата Ран – Ът» за всичко, което стана след това в България. Моят отговор винаги е бил: за съжаление, почти никаква. Промените в България бяха правени не по тази програма, а по предписанията на МВФ и на Световната банка. С участието на сервилните български политици, те превърнаха България в опитен полигон на МВФ и Световната банка за изпробване на авантюристични схеми, които никой не би им позволил да експериментират в техните страни.

. . . . . Питали са ме: ако не беше програмата Ран – Ът можеха ли да се запазят социалистическите порядки в България? Отговорът е: категорично НЕ! В Румъния, Молдова, Русия, Украйна, Унгария, Чехословакия, Полша, Словения и т.н. нямаше Ран – Ът, но промените станаха и там. В Русия и Украйна те бяха дори по-грабителски и по-жестоки, отколкото у нас.

 

„Досие за убийството на България (Амнистия за Ран, за Ът и доживотна присъда за българския народ” – в. „Нова Зора”, 24.11.2009:

http://www.novazora.net/2009/issue42/story_01.html

В шумотевицата около десетоноемврийските европейски и български чествания остро се вклини един неочакван призив: да не се сърдим на програмата “Ран-Ът”, да не виним нейните български и чуждестранни автори, да не питаме за политическите договорки, свързани с нейното налагане на българското общество. В броя си от 10 ноември зам.-главният редактор на в. “Дума” Юрий Борисов предложи един според нас добросъвестен, но твърде избирателен прочит на доклада “Ран Ът”.

. . . . . Позволяваме си да мислим по иначе. Не само защото за първи път в България “Зора” повдигна завесата на тази грандиозна операция по усмъртяване на България и българския народ, и не защото в текста на проф. Ангелов се разпознахме като иженарицаемите клеветници. На нас животът ни е свидетел. И не ни съветва страхът и гузната съвест на двадесетина икономически капацитети, яли напразно народния хляб.

. . . . . За разлика от икономистите, съавтори на програмата, които тайно се надяват да бъдат амнистирани за това, че вкараха страната в погрешен модел на стопанско реформиране, в българското общество вече има консенсус по въпроса за икономическия провал на прехода.

И на последно място, пита се защо авторският колектив толкова години вече се бои да публикува програмата “Ран-Ът”? Защо се крие от читателите едно толкова историческо четиво? . . . . .

 

„Срещу  похвалните слова за програмата Ран/Ът” – Велко Вълканов – 25.11.2009: http://www.bas-bg.org/new/ran_ut.html

Неотдавна,  на 10 ноември т.г., в «Дума» бе публикувана статията на Юрий Борисов „Проваленият преход”. 

. . . . . Но както трябваше да се и очаква,   статията на Ю. Борисов  срещна и достатъчно сериозни възражения. В «Нова зора» (от 24 ноември)  бе публикувана статията на известния  наш икономист Иван Пехливанов  «Досие за убийството на България», посветена на програмата «Ран/Ът».  В тази статия има някои неточности. Не е вярно, че раздаденият на народните представители от ВНС доклад на Ран/Ът бил по-късно изземван от нас. (Поне от мен никой не е искал този доклад обратно). Не може, по-нататък, да е вярно и това,  че  било отричано самото съществуване  на такъв доклад. Не виждам как ще се отрече съществуването на доклад, раздаден преди това не на един или двама, а на 400 народни представители. Освен това докладът е публикуван в интернет и следователно достъпен на всеки, който би искал да се запознае с него.  Вън от тези неточности обаче статията на Иван Пехливанов заслужава цялото наше внимание.

            . . . . . В никакви грехове не мога, разбира се, да улича двамата американски икономисти Ран и Ът. Те са  представители на една агресивна  капиталистическа система и от тях друго мислене и друго поведение не би могло  да се очаква. Естествена е за тях   неугасимата враждебност към социалистическата обществено-икономическа система. За съжаление не мога да кажа същото и за българските икономисти, взели участие в изработването на програмата «Ран/Ът».

. . . . . Следователно, ако няма нищо изненадващо в това, че двама американски икономисти са поискали  да ни натрапят своя  капитализъм, съвсем изненадващо е, че към тях се присъединиха и български икономисти. Допускам, че някои от тях, като  са осъзнали неизбежността на прехода ни към капиталистическата система, са поискали да се включат в програмата «Ран/Ът», за да направят този преход възможно най-малко болезнен за страната ни. Но не виждаха ли те, че Ран и Ът диктуват едно темпо, което неизбежно щеше да доведе - и доведе! —  страната ни  до социално-икономическа катастрофа.

Двамата американски икономисти, искаха промяна веднага и във всичко. В своите 23 глави програмата «Ран/Ът» предлага  незабавни промени във всички области на нашия обществен живот: в промишлеността,  селското стопанство,   банковото дело,   търговията, социалното дело, застрахователното дело, образованието, екологията, в правната система. Безусловно е искането им за нова Конституция,   която да изключи участието на държавата в ръководството на икономическите процеси в страната ни.    Както пише в статията си Ю. Борисов,   «За основен  компонент на лечебната терапия Докладът посочва приватизацията, извършена по определен начин. Вероятно това е основната причина за изключително отрицателното отношение на редица леви интелектуалци към Доклада». Но — продължава Ю. Борисов – «Никой от тях  и досега не е обяснил беше ли възможно държавната собственост да възроди икономиката в малка и бедна на суровини България, в условията на остра политическа конфронтация и при бясно набираща скорост антикомунистическа опозиция.» 

Няма да дам исканото от Борисов обяснение, а ще си позволя  на свой ред да го запитам дали това, което стана в резултат на «лечебната терапия«, не бе възможно най-лошият вариант на нашето капиталистическо преустройство?  Имущество за няколко десетки милиарди долари бе приватизирано, а в хазната влезе не повече от една десета от неговата стойност. При това приватизираните предприятия не само че не повишиха производството, но и рязко го снижиха. Първокласни предприятия, произвеждащи стоки на световно равнище, бяха превърнати в частни работилнички, а някои от тях бяха направо ликвидирани. Ликвидирано бе и цялото ни селско стопанство. Милиони глави добитък бяха унищожени, а земята ни бе раздробена на милиони дребни парцели, неподдаващи се на машинна обработка. По закона за скачените съдове сривът засегна и всички останали области на нашия обществен живот. Особено тежки са последиците в областта на духовността. В страната ни, както това е признато дори и в доклада на Ран/Ът, имаше «добра образователна система, отбелязала някои забележителни успехи», но днес тази система е сведена до верига от дребни търговски дружества, които продават дипломи за всякакъв вид образование.   Здравеопазването е в окаяно състояние.  Всяка болест е сама по себе си нещастие, но у нас тя е нещастие, повдигнато на степен. Не всеки има право на здраве, такова право имат само ония, които имат и необходимите за заплащането му финансови средства. Престъпността   нахлу във всички сфери на обществения живот. Но защо трябва да изброявам всички бедствия, сполетели страната ни след възстановяването на капитализма у нас? Ние всекидневно ги чувстваме в собственото си битие.

            Ще повторя това, което и по-горе отбелязах: не за всички бедствия в страната ни можем да упрекваме програмата «Ран/Ът». Но във всички случаи тя не заслужава и една похвална дума. Тя бе една привидна програма, по която се приплъзна действителната програма за разгрома на нашето социалистическо общество и въвеждането на противочовечната  капиталистическа система. Тя бе, с други думи, вид диверсия, която трябваше да придаде благовиден вид на очевидно неблаговидното. Тя поиска да направи  красиво онова, което е изначално грозно. И тъкмо в това е грехопадението на нашите икономисти — че се подписаха под едно, по дълбоката си природа,  дяволско евангелие, наречено на името на Ран и Ът.

            Извинете ме, другарю Борисов, но не виждам никаква възможност да Ви благодаря за Вашата статия  от 10 ноември.

 

„Окото на Гео Милев. И на Плевнелиев” - Иво Атанасов, в. Дума, 30.11.2013:

http://www.duma.bg/node/67560

В началото на статията си авторът казва:

„В паметта българска окото най-често е трагичен символ. Достатъчно е да се споменат ... Или прикритото с пиратска превръзка липсващо око на Ричард Ран, автор на гласувания от депутатите в началото на прехода план Ран-Ът, за който и до днес мнозина вярват, че е начертал схемата за разорението на България. . . . . .”

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3209688
Постинги: 3339
Коментари: 877
Гласове: 876
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31