Как Китай постигна икономическия си прогрес? – част 1: Дън Сяо-пин
                    Началото е белязано със завръщането на ветерана от китайската революция Дън Сяо-пин във властта: на 8 март 1978 г. Дън става председател на Всекитайския комитет на Народния политически консултативен съвет на Китай. НПКСК е организация на Патриотичния единен фронт на китайския народ и съвещателен орган при ръководството на Китайската народна република. Преди него председатели са Мао Цзе-дун (1949-1954) и Чжоу Ен-лай (1954-1976).

         От 18 до 22 декември 1978 г. се провежда 3 пленум на 11 ЦК на Китайската комунистическа партия. Този форум поставя началото на „политиката на реформа и откритост” (改革开放), чиято същност е програма за икономически реформи, предприети в КНР, с цел създаването на т.н. „социализъм с китайска специфика”, т.е. социалистическа пазарна икономика и откритост към външния свят.

         В началото на 1979 г. Дън Сяо-пин предприема официална визита в САЩ, където освен срещите на високо равнище, извършва посещения на Космическия център в Хюстън, седалищата на „Кока-кола” в Атланта и „Боинг” в Сеатл. С това той ясно показва, че приоритетът на новото китайско ръководство става икономическото и технологично развитие на страната. Китайско-японските отношения също получават съществен прогрес.

         Дън Сяо-пин подкрепя „плавната” промяна в ръководството на партията и държавата:

премиерът Ху Яо-бан е сменен от Чзао Цзъ-ян (10.09.1980 – 24.11.1987);

на 28.06.1981 г. Хуа Го-фън е сменен от поста председател на Централната военна комисия на ЦК на ККП и на негово място идва самият Дън Сяо-пин;

на 13.09.1981 г. Дън става председател и на Централната контролна комисия на ККП;

на 15.01.1987 г. генералният секретар на ЦК на ККП Хуа Го-фън е сменен също от Чжао Цзъ-ян, който остава на този пост до 23.06.1989 г.

За да затвърди своята икономическа програма, през март и април 1992 г. Дън Сяо-пин осъществява известната си южна обиколка на Китай, посещение на Гуанчжоу, Шенжен, Чжухай, след което през декември е в Шанхай.

По време на обиколката си Дън произнася редица важни речи и генерира силна местна подкрепа за реформаторската си платформа. Той подчерта значението на икономическата реформа за Китай, и критикува онези, които са против по-нататъшната реформа и отваряне на страната. Твърди се, че Дън даже е автор и на лозунга „Да забогатееш е славно” (致富 光荣), което отприщва вълна от лично предприемачество, която продължава да доминира в икономиката на Китай и до днес. Дън заявява, че "левите" елементи в китайското общество са много по-опасни от „десните”. Дън стимулира откриването на „Pudong New Area” в Шанхай и съживяването на този град като икономически център на Китай.

Ето как Дън Сяо-пин представя своите разбирания за едно „социалистическо пазарно стопанство”:

„Трябва да се проявява малко повече смелост в политиката на реформи и откритост – смелост за експериментиране, а не като при жените с завързани крака. Когато си разбрал целта си, тогава смело трябва да опиташ да тръгнеш към нея! Без дързост, без „авантюризъм” всичко ще си остане безвкусно и безсилно, тогава ние няма да можем да поемем по никакъв добър път, никакъв нов път и също така не бихме били в състояние да донесем нищо ново. ... При реформата на градовете, както и на селските райони става въпрос не за дебати, а за смели опити, смело тръгване; нашата политика допуска опити, допускането на опити е много по-добро от всякакъв натиск. ... Човек трябва да се възползва от възможността за творчество, сега е налице такава възможност. Безпокоя се, че тази възможност може да бъде пропусната, възможността за творчество; когато виждаме един шанс и не го използваме, изведнъж ще отмине правилният момент.”

В този изключителен момент 87-годишният Дън Сяо-пин поставя пред партията си и държавата въпроса по алтернативен начин:

„РЕФОРМА или ЗАЛЕЗ”

Извадки от тайния документ за ръководните партийни дейци № 2/92 относно основните моменти на политиката:

„Ако ние заедно със социализма не се придържаме в същата степен и към реформите и отварянето към Запада, както и да се движим към подобряване на стопанството и жизнения стандарт на населението, всико щеприключи с нашия залез.

Това без недоразумения трябва да бъде приоритетът на политиката за следващите 100 години. Едва когато напреднем с политиката на реформи и отваряне към запада, ние ще спечелим доверието и подкрепата на народа. Всички противници на Третия пленум на 11 централен комитет (забележка: който заседваше в края на 1978 и потвърди курса на Дън за отваряне към Запада и икономически реформи) ще бъдат свалени, защото населението рано или късно ще се вдигне срещу тях.

Аз съм напълно наясно с това, че ние без икономическата реформа не можехме да устоим на „4 юни 1989”. Резултатът би бил една гражданска война, както вече го преживяхме по време на „културната революция”. Същинската причина за това, защо нашата страна е все още стабилна, е заложена в политиката за стопанска реформа, както и в постоянното подобряване на качеството на живота на големите части от населението.

В началния етап на реформата в селското стопанство на всички нас ни беше станал известен случаят "Shazi Guazi" (динени семки - марка глупак). Със своите семки от пъпеш, казваха тогава, производителят трябвало да спечели повече от един милион юана (тогава 1,2 милиона долара). Това мнозина го намираха за много скандално и поискаха наказание за производителите. Казах "не!" на това искане.

Ако бяхме ги наказали, то скоро биха последвали и други и хората бързо щяха да заключат: Ето че отново се променя политиката на КПК. Устойчивост трябва да бъде доминантата в политиката на реформи в селата и градовете.Със сигурност конкретния опит от практиката ще ни помогне да подобрим още много неща, но трябва да съществува нашият стремеж, непоколемимо да се движим напред с нашата политика на реформи.

При политиката на реформи и откритост не трябва да се държим като жена със завързани крака, а би трябвало да демонстрираме още повече смелост и воля за експериментиране.

Един от най-важните резулати със Шън-чжън беше това, че изпробвахме нещо ново. Без дързост и собствена сила няма постижения. Нищо не можем да постигнем на 100 % и е невъзможно да се избегнат грешки. Не можем да изключим това, че едва след 30 години ще сме създали една функционираща система.

(Забележка: прогнозата на Дън Сяо-пин се сбъдва: 30 години след неговите думи от този документ Китай излезе на второ място в света по Брутен вътрешен продукт, а съгласно американските прогнози през 2016-18 ще бъде на първо място.

(Що се отнася до Шън-Чжън в провинция Гуан-дун, преди създаване на първата специална икономическа зона тук, т.е. ЗОНА ЗА СВОБОДНА ИНИЦИАТИВА, градът е наброявал население от 314 000 души, а през 2012 г. достига 15 милона; това е градът в китай с най-висок жизнен стандарт в Китай и БВП на глава от населението през 2013 г. – 22 000 USD)

Продъление на текста на документа: 01.09.2014:

Това, че не се доверяваме на нашата политка за отваряне като тестваме новости, е основно страхът да се тръгне по капиталистически път и да се възприемат ценностите на капитализма. Но решаващият въпрос не е ли в това, кое всъщност се отнася към понятието „капитализъм” или „социализъм? Единствената мярка за това може да бъде само кое увеличава производителната сила, подобрява жизнения стандарт на народа и укрепва качеството на една социалистическа страна.

По Специалната икономическа зона в Шънжън от самото начало имаше дискусии, дали това не било осъществяване на капитализма. Но Шънжън принадлежи към понятието Социализъм, тъй като държавната собственост все още притежава надмощието. Чуждестранните инвеститори контролират само една четвърт от града, а ние можем да печелим от тяхната работна сила. ... Ако ние продължим с трезво мислене, няма да има нужда да се страхуваме от капитализма.

Някои хора твърдят, че един фън (стотна от юан) повече чуждестранен капитал бил означавал и един къс повече капитализъм. И оттам те заключават, че увеличаването на джойнт-венчър-предприятията щяло да доведе до насърчаване на капитализма в нашата страна. Но на онзи, който говори така, му липсват всякакви специални икономически познания.

Джойнт-венчър-предприятията плащат своите данъци в Китай, ние се обучаваме от техните технологии и техните методи на ръководство. Тези фирми не са нищо друго освен отлично допълнение към нашето социалистическо стопанство.

Социализмът се характеризира с това, че той освобождава производителните сили, отстранява поляризирането и експлоатацията, за да можем в края на краищата заедно да станем богати. Дали акциите и борсите са добри или опасни, дали те принадлежат на капитализма или и социализмът също може да ги използва, може да се реши едва тогава, когато това бъде експериментирано. ...

Социализмът може да демонстрира своето превъзходтсво едва тогава, когато той е интегрирал в себе си всички цивилизационни преимущества на човечеството – включително и капиталистическите. Социализъм означава заедно да станем богати. ... Все още има идеолози и политици, които носят в главата си плашило, за да плашат хората. Това не е „десен”, а един „ляв” навик.

Ужасяващо е това, което тези хора натвориха в историята на нашата партия. Разбира не не само левите, но и десните могарт да съсипят добрата кауза на социализма. Но ние трябва да бъдем нащрек особено към левите. Те твърдят, че политиката на реформи и отваряне водела към мирната еволюция в страната.

Понастоящем стопанството в съседните ни страни се развива по-бързо, отколкото у нас. Когато нашите граждани извършват сравненията, това би могло да води до неприятни въпроси. ... Ето защо, когато някъде са налице възможности за икономическо развитие, не бива поради това да се строят пречки. Защото бавното темпо означава застой.

Ако искаме да напредваме по-бързо в стопанството, за нас като толкова голяма и така неразвита страна ще бъде невъзможно това да стане, ако се вкопчим само към спокойствието и устойчивостта: и двете са само относителни, но не и абсолютни ценности. Само икономическото развитие е една силна величина.

Ако не освободим начина си на мислене, ние няма да се развиваме и ще пропуснем една благоприятна възможност. Когато един кораб плава срещу течението, то той трябва да се напрегне с пълна сила, иначе ще бъде задвижен назад.

Япония, Южна Корея и Югоизточна Азия при тяхното развитие ускориха с бързите фази на растеж. Ако схванем, че социализмът е в състояние да приложи всички сили при определени зададени цели, би трябвало да се амбицираме и да постигнем това. Ако не се възползваме от възможността, тя ще ни се изплъзне.

Моята най-голяма грешка беше, аз не включих Шанхай, когато преди десет години създадохме 4-те специални икономически зони (Шънжън, Чжухай, Шантоу и Сямън). Ако бяхме направили това, сега икономическото развитие в делтата на Янцзъ и в цялата страна щеше да изглежда вече по съвсем друг начин.

Гуандун трябва след 20 години да изпревари „4-те малки дракона” (Тайван, Южа Корея, Хонконг и Сингапур). Общественият ред на Сингапур спокойно можем да го наречем отличен. Там съществува строга система на управление и контрол. Това е опитът, който ние би трябвало да възприемем и подобрим. Изсторическите примери показаха, че нашата политическа власт може да се консолидира само чрез диктатура. Всъщност ние трябва да дадем на нашия народ възможност да вкуси демокрацията. Но за да изпреварим нашите врагове, се налага да практикуваме диктатура – демократичната диктатура на народа.

Сегашният ръководен слой е твърде стар. 60-годишните все още ги наричаме „млади”. Но при хората, когато остареят, отслабва паметта, те стават твърдоглави и правят грешки, това би трабвало да го схванем. Ето защо старите трябва да отстъпят и направят място за младото поколение. ...

Винаги като включиш телевизора, гледаш дълги заседания. Прекалено много заседания, дълги статии, дълги речи, но нищо ново не се казва.

Ако ще изучаваме марксизма, то би трябвало да насочим погледа си повече към практиката. Това говори марксизмът, когато той търси истината във фактите, а не в книгите. Цял живот приказваме за марксизма, обаче в действителност марксизмът въобще не е толкова труден за разбиране, а съвсем прост.

Нашата цел гласи: да построим социализъм с китайски облик. Ако успеем това за 100 години, то би било един огромен успех. (25.01.1992, Специална икономическа зона Чжухай до Макао)

(продължение; Част 2: Зоните за свободна инициатива в Китай)

国家级经济技术开发区

. . . . .