Клаус ЦУХОЛД, немският шпионин, вербуван от ПУТИН в бившата ГДР
Клаус Цухолд е роден през 1957 г.
Почти една година след вербуването му за КГБ той бяга на Запад и издава мрежа от 15 агента, работили за МОсква, което силно наврежда на операциите на съветското разузнаване в няколко немски градове след падането на Берлинската стена. През март 2000 г. К. Цухолд дава интервю на английския вестник „Сънди таймс”, в което разказва, че няколко пъти се е срещал тайно с В.В. Путин в периода между 1985 и 1990 г., когато и двамата са работили в Дрезден. К. Цухолд е работил за ЩАЗИ, разузнавателната служба на ГДР.
През януари 1990 г., 2 месеца след падането на Берлинската стена, официално постъпва на служба в КГБ. Единадесет месеца след това, т.е. няколко седмици след обединението на Германия той се разкрива пред разузнаването на ФРГ. По всяка вероятност се е изплашил, че се готвят да го предадат. Цухолд не само предоставя на тази служба подробно описание за личността на Путин, ни и разкрива имената на 4 бивши източногермански полицейски служители, които от години са шпионирали за КГБ.
През 1993 г. те са били арестувани, което довежда до разрушаването на мрежата от 15 офицери, която е работила за Москва в Дрезден, лайпциг, Ерфурт и бившия Източен Берлин. Най-старшият от тях е инспекторът от криминалната полиция в Дрезден, известен с псевдонима „Шорх”. С него се е занимавал лично В. Путин.
През април 1993 г. инспекторът, когото са считали за един от най-добрите агенти на Путин, е задършан в хода на тайна операция. По онова време той още е работел за КГБ. Путин тогава вече е бил напуснал Германия и КГБ и е заемал поста Заместник-кмет на Санкт Петебург. Според твърденията на Цухолд, същият есе е запознал с Путин през есента на 1985 г.:
„Всеки вторник от 7 до 9 часа офицерите на ЩАЗИ се събирахме на спортната площадка зад сградата на нашата щаб-квартира. Обикновено ние играехме футбол. Путин го доведе тук веднъж неговият предшественик. Той го представи като „Володя”. Оттогава Путин не се е изменил. Същата походка, същата фигура” („Сънди таймс”, 15-21.03.2000). След завършване на играта агентите си разменили няколко фрази на руски и немски. Те се договорили да се срещнат още веднъж. Путин приел предложението на Цухолд да му покаже след няколко седмици околностите на града. „Путин дойде със сива „Лада” с голяма кожена шапка. Жена му тогава беше в Русия. Тримата, с моята жена, се разходихме из града и почти целия ден прекарахме заедно. Тогава ние за пръв път говорихме свободно. Аз винаги съм го считал за интересен човек. Той ни разказа няколко поличейски вица и вицове за евреите, с което малко ни удиви с жена ми. Ние си говорихме за история, литература и философия. Той се възхищаваше на немската култура и дисциплина. Открито се гордееше с това, че работи за КГБ. Това беше неговият живот. Той ми показа часовника си с личния подпис на някой от висшето му началство. Той обичаше патриотичните истории за великото минало на Русия и нейните народни герои”.
В течение на 5 години те няколко пъти са се срещали, най-често в двустайната квартира на Путин на „Радебергерщрасе” в Дрезден, където той веднъж продемонстрира своя нов стереомагнетофон, купен в елитния западноберлински универсален магазин КаДеВе. Според разказа на Цухолд, Путин няколко пъти го е разпитвал за ЩАЗИ. Особено се е интересувал за Вернер Науман, ръководителя на местния отдел за чуждестранно разузнаване на ЩАЗИ. Цухолд е отговарял на въпросите му. Въпреки, че неофициални контакти с КГБ са били най-строго забранени, Цухолд е признавал, че все повече се разочарова от ЩАЗИ. Ходил е у Путин, запознал се е с жена му Людмила. Путин също е ходил у Цухолд, чиито деца са го наричали „чичо Володя”.
Веднъж Путин дошъл у тях на летен пикник в малката му градина, която излизала към армейските казарми на Съветската армия. За да развесели гостите, Цухолд разказал, че руските войници му крадат от плодовете. Тогава той за пръв път видял, как Путин се смее, почти 2 години след като се запознал с него. „Путен не емногословен. Той е непроницаем и почти винаги предоставя на другите да говорят. Пти това той винаги е настроен да постигне своето: оставайки дружелюбен, външно открит, той винаги контролира ситуацията. Когато и да пиехме, той през цялото време следеше за това, да изостава от всички най-малко с три чашки. Ако изклчим моето бягство, той беше добър агент”. Путин получил в ЩАЗИ копие от личното дело на Цухолд и го изпратил в Москва с цел да го завербува и формално.
Този процес приключва на 16.01.1990 г. в немската квартира. На Цухолд бил продиктуван текстът на писмо, уверяващ го в предадността му към КГБ, а на неговата 12-годишна дъщеря Синди била връчена книга с руски приказки. След бягството си Цухолд разказва на разузнаването на ФРГ, че е дна от най-важните задачи на Путин и колегите му е била мрежата от агенти, в това число и „Шорх”, които са се наемали сред полицейските служители. Путин е използвал „Шорх”, за да търси източници на информация сред политици и бизнесмени. Някои са споделяли с него информация, предполагайки, че това е необходими на КГБ, а не на източногерманската полиция. „Шорх” е предоставял сведения за неонацистките групировки и углавната среда. На друг полицейски служител, работил за КГБ в Лайпциг, се отдало да завербува известен политик от източногерманския Християндемократичен съюз, който е имал връзки с колегите си от Западна Германия и религиозните групи в САЩ. Скоро този човек напуска политиката. Веднъж, в хода на друга операция, „Шорх” се обърнал към Цухолд с въпроса, не може ли да намери детска порнография. Тя била необходима за специалист от медицински научно-изследователски институт, изследващ въздействието на химическото оръжие върху нервната система и кожата на човека. КГБ искал да уговори този учен да пусне на Запад дезинформация чрез въвеждане на лъжливи данни в компютъра. Той се съгласил.
По думите на Цухолд и ЩАЗИ, и КГБ често са изпращали на западни бизнесмени, дошли в Дрезден, проститутки и тайно са ги снимали с камера в хотелските стаи, за да ги шантажират след това. Обаче, според неговите думи, той не помни Путин да е вземал участие в подобен род операции: „За КГБ и за Путин идеологията нищо не означаваше. Важен беше само резултатът. Според тях, в края на краищата, всичко има своята цена и може да бъде купено.”
За това, до какви последици довело дезертьорството на Цухолд за Путин, е известно малко. Неговата кариера в КГБ към този момент вече е приключвала. „Връщайки се от Германия в къщи, по всичко се вижда, че в началото на 1990 г. Путин не е получил повишение, както това обикновено става с офицерите от разузнаването, а отива в оставка. В своята книга той пише, че направил това, тъй като не виждал бъдеще в КГБ, когато започнал да се разпада комунизмът. Но той не напуснал окончателно до август 1991 г., когато неуспешният опит за преврат на комунистите привърженици на твърдата ръка ускорил разпадането на Съветския Съюз.”
