Актуалното място на партия БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА според резултатите от евроизбори 2014

ПРЕДИСТОРИЯ НА НОВИТЕ ЛЕВИ НАПРАВЛЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ:

От 31 януари до 2 февруари февруари 1990 г. се проведе 14 извънреден конгрес на БКП, който преименува тази партия в БСП и по този начин се превърна в Първи конгрес на БСП.

През зимата на 1996/97 г. БСП беше изгонена насилствено от парламента, но продължи да се появява във властта в рамките на чудновати коалиции – тогава се заговори и за новото политическо направление – „монархо-социализъм”.

10-тият конгрес на БСП (22/23.11.2008) беше наречен за авторитет „47-ми”, а 11-тият конгрес (19/20.05.2012) – „48-ми”.

Междувременно, на 12.08.2006 г., по случай 115-годишнината на Благоевата партия възникна „Лявото крило в БСП” на Александър Лилов, Янаки Стоилов и др. известни дейци на БСП.

Първата национална конференция на ЛК се проведе на 21.07.2007.

Втората конференция на ЛК се състоя на 24.07.2008. Малко по-късно Лявото крило беше наречено „ОЛС” (Обединение на левите социалисти).

По-решително откъсване на членове от социалдемократически партии  в Европа поради недоволството им от одесняването на техните ръководства и превръщането им в придатък на нео-либералния модел стана в същия период. Най-мощно беше сътресението в Германия, където отказалите се от тоталитаризма бивши комунисти в Изтока се обединиха с отказалите се от неолиберализма бивши социалдемократи от Запада на страната и създадоха автентична германска лява партия – ЛЕВИЦАТА. Учредителният конгрес (сливането) се проведе на 16.06.2007 в Берлин. Първият конгрес се състоя в Котбус на 24 и 25.05.2008 г.

Проучих подробно материалите на този конгрес и предоставих преводи и информации на български на Лявото крило на БСП чрез Александър Смочевски и Илия Божинов – с писма от 23.05.2008 до 10.06.2008 г.

Междувременно, на 9.06.2008 съобщих на парламентарната фракция на германската Левица, че съм превел на български програмната реч на председателя Оскар Лафонтен и им я изпратих. На 12.06.2008 в отговор на моето писмо представителят на парламентарната им група (Аксел Голдман) ми съобщи следното:  „Oskar Lafontaine bat mich nochmals Ihnen ein groЯes Dankeschцn fьr die Anerkennung und fьr Ihr Engagement zu sagen. Natьrlich sind wir auch ьber die politische und gesellschaftliche Situation in Bulgarien informiert. Vielleicht wissen Sie auch, dass DIE LINKE Mitglied in der Europдischen Linken ist, einer gewissermaЯen europдischen linken

sozialistischen Partei ...”

         Въпреки че непрекъснато получаваха от мене информации за Немската левица, типично по български получателите от „Лявото крило” никога не ми отговаряха, нито вземаха отношение по това в някакъв диалог. Само веднъж Смочевски (най-младият от тях) ми писа кратък емейл: „получихме, благодарим ...”

Партия Българската левица бе създадена през февруари 2009 г. от Илия Божинов и Иван Генов и възникна вследствие нежеланието на Лявото крило на БСП да напусне компрометираната БСП и желанието на напусналите Лявото крило да създадат автентична левица в България. Инициативният комитет излезе на 17.02.2009 г. с „Учредителна декларация на политическа партия Българската левица”. На 06.11.2010 г. се състоя първият конгрес на БЛ.

По време на няколкото състояли се избори оттогава БЛ все още не можа да се утвърди в достатъчна степен, което се вижда и от слабите изборни резултати.

Анализи за това постижение са налице, но тук по-важни са конкретните резултати от последните избори през май 2014 – за Европейски парламент, на 6-тата година от създаването на БЛ.

БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА получи 11 014 действителни гласа, 684 недействителни бюлетини, т.е.  0.492%.

По този начин тя се нареди на 12-то място сред участвалите партии и коалиции. (Резултатите са сравними с изборните резултати на Германската компартия през последните 25 години)

Най-много преференции получиха следните кандидати от БЛ:

1. Маргарита Милева Милева 2 154

2. Боян Борисов Киров 215

3. Янко Илиев Стоянов 147

4. Ирина Петкова Алексова 134

5. Мариян Йорданов Димитров 67

6. Огнян Борисов Боюклиев 61

Резултатите по избирателни окръзи:

         1. Благоевград:    404 (0.386 %)

         2. Бургас:             512 (0.401 %)

         3. Варна:              676 (0.507 %)

         4. В. Търново:     401 (0.559 %)

         5. Видин:             151 (0.485 %)

         6. Враца:              326 (0.551 %)

         7. Габрово:          248 (0.668 %)

         8. Добрич:           338 (0.599 %)

         9. Кърджали:       110 (0.182 %)

         10. Кюстендил:    258 (0.624 %)

         11. Ловеч:            234 (0.542 %)

         12. Монтана:        250 (0.509 %)

         13. Пазарджик:    320 (0.406 %)

         14. Перник:          231 (0.573 %)

         15. Плевен:          763 (0.984 %)

         16. Пловдив град: 447 (0.450 %)

         17. Пловдив област: 436 (0.472 %)

         18. Разград:                   115 (0.255 %)

         19. Русе:              428 (0.671 %)

         20. Силистра:      156 (0.354 %)

         21. Сливен:          256 (0.528 %)

         22. Смолян:         165 (0.403 %)

23. София 23ИР:  745 (0.512 %)

24. София 24ИР:  551 (0.500 %)

25. София 25ИР:  628 (0.578 %)

26. София област: 390 (0.545 %)

27. Стара Загора: 517 (0.489 %)

28. Търговище:    134 (0.298 %)

29. Хасково:        350 (0.420 %)

30. Шумен:          223 (0.367 %)

31. Ямбол:           158 (0.417 %)

Извън страната:     93 (0.373 %)