Извадка от статията на проф. Иван Ангелов на 28.05.2014 За да се предотврати задаващата се катастрофа за БСП, а и за България, според мен трябва да се направи следното: Първо. Незабавен категоричен обрат на ляво в социално-икономическата политика на БСП, осигуряващ постепенно смекчаване на масовата бедност, на доходната поляризация и възстановяване на социалната справедливост в обществото. Крайно време е БСП да стане наистина лява социалистическа партия, служеща на трудовите хора, интелигенцията, малкия и среден бизнес, а не на едрия капитал. Второ. Крайно време е Сергей Станишев и най-близкото му обкръжение да поемат политическата отговорност за дългата поредица от изборни поражения на БСП. Тази отговорност се нарича незабавна оставка, без каквито и да е уговорки и апаратни интриги. Така вече постъпиха ръководителите на испанската и ирландската социалистическа партия, а и някои ръководители на десни партии в Западна Европа, поради слабото им представяне на европейските избори. Така се прави във всички цивилизовани страни. Трето. Пламен Орешарски показа вече една година, че не може и не желае да провежда социално ориентирана икономическа и финансова политика, освен да продължава без Дянков, но по дянковски! Преди изборите той обеща, че ще въведе умерено прогресивен данък върху доходите на физическите лица, но като стана премиер „забрави” за това. Орешарски също трябва да подаде оставка като премиер веднага и да се формира ново правителство с категорична социално ориентирана икономическа програма, в рамките на този парламент. Четвърто. Ако ДПС не подкрепи обрата в икономическата и социалната политика, БСП да прекрати коалиционното си сътрудничество с тях и да се ориентира към предсрочни избори за Народно събрание. Успешното развитие на България, запазването на БСП и превръщането й в истинска лява партия е далеч по-важно от оцеляването на сегашната и без това противоречива и крехка коалиция. Предлаганият обрат в държавната политика включва: отмяна на „плоските” преки данъци върху доходите и печалбата и замяната им с умерено прогресивно облагане с необлагаем минимум; въвеждане на семейно данъчно облагане; придържане към 3% бюджетен дефицит през следващите години; крути мерки за подобряване събираемостта на данъците; постепенно повишение на държавния дълг до към 28-30% от БВП през следващите няколко години; реално повишение на заплатите и пенсиите средногодишно с 8-10% през следващите години; активни мерки за стимулиране на раждаемостта, подпомагане на младите семейства и смекчаване на демографската криза; по-активна политика за защита на местното производство (особено в земеделието) от нелегален внос; по-добро финансиране и реформи в здравеопазването, образованието, науката и иновациите; по-активно подпомагане на малкия и среден бизнес; изграждане на високотехнологични и експортно ориентирани производства чрез държавно-частно партньорство; ограничаване злоупотребата с монополно положение; ограничаване на незаконния трансфер на печалби и други нарушения на законите от работещи у нас чуждестранни компании; . . . . .