На прага на глобалната термоядрена революция

         В лекцията на английския професор Кристофър Люелин Смит на 17 май 2009 г. ясно са показани измеренията на предстоящата в рамките на 30 години енергийна катастрофа за човечеството, ако не се предприемат незабавно необходимите научно-технически мерки (моят превод на български в публикацията: „По пътя към термоядрената енергетика”http://iliaganchev.blog.bg/novini/2014/05/06/po-pytia-kym-termoiadrenata-energetika-t-e-izmykvaneto-ot-en.1262724)

         Седмият стратегически фокус на Националната лаборатория „Лорънс” в Ливърмор е формулиран във връзка с „Енергията от инерционен термоядрен синтез” и предвижда осигуряване на устойчива термоядрена енергия по затворен горивен цикъл, с цел да се осигурят за нацията най-малко 200 гигавата до 2050 година.

Учените в тази лаборатория се надяват във връзка с извършения практически пробив в изследванията през 2013 г. и обявен през 2014 г. този срок да бъде значително съкратен.

         Националната лаборатория „Лорънс” е създадена през 1952 г. и получава своето име в чест на големия американски физик от норвежки произход Ърнест Орландо Лорънс, създател на първия циклотрон през 1931, за което получава Нобелова награда през 1939 г. и един от главните участници в проекта „Манхатън” по създаване на ядреното оръжие.

През 50-те години Лабораторията разработва термоядрените глави за ракети.

През 80-те години учените в Лабораторията стават пионери в използването на паралелните компютърни изчисления в науката, като създават редица суперкюмпютри, прилагани за мощно симулиране в процеса на усъвършенстване на ядрените оръжия.

В Лабораторията работят:

1302 доктори на науките;

749 магистри;

644 бакалаври;

31 други специалисти.