Автобиография на Георги Първанов, написана на 06.09.1989 г.

(този документ е точен препис от оригинала)

А В Т О Б И О Г Р А Ф И Я

на

Георги Седефчов Първанов

Научен сътрудник в Института по история на БКП

при ЦК на БКП

         Роден съм на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, окр. Пернишки.

         Баща ми, Седефчо Първанов Величков, роден на 13 април 1931 г. в с. Косача, окр. Пернишки, починал на 6 август 1989 година. Живееше в гр. Перник, кв. „Рудничар” № 134а. Беше безпартиен.

         Майка ми, Мария Методиева Величкова, родена на 20 ноември 1933 г. в с. Косача, окр. Пернишки. До 1988 г. работеше в Завода за голямо-габаритни машини в гр. Перник. В момента е пенсионерка. Живее в гр. Перник, кв. „Рудничар”, № 134а.

         Средното си образование завърших в Математическата гимназия, гр. Перник. В периода 1975-1977 г. отбивах редовната си военна служба в гр. София.

         През 1971 г. бях приет в редовете на ДКМС. Изпълнявал съм различни изборни длъжности.

         От 1981 г. съм член на БКП. В момента съм член на Партийното бюро в Института по история на БКП и зам.-секретар на Комсомолския комитет в Научно-учебния комплекс на ЦК на БКП.

         Съпругата ми Зорка Петрова Първанова, работи като историк-специалист в Института по балканистика при БАН. Имам 2 сина, големият е ученик във втори клас, а малкият е на 1 година.

-         2 -

Висшето си образование завърших в СУ „Кл. Охридски” през 1981 г. с отличен успех. Същата година постъпих на работа в Института по история на БКП при ЦК на БКП – първоначално като историк-специалист, а от 1983 г. – като научен сътрудник. От 1987 г. съм кандидат на историческите науки, а от 1988 г. – научен сътрудник I степен.

От 1986 г. съм включен в колектива, подготвящ Многотомната история на БКП – като научен секретар на том първи /1885-1917 г./. За нуждите на колектива разработих темата „Вторият интернационал и националните проблеми на Балканите”, в размер на 90 маш. страници. Пак по тази линия организирах два международни /двустранни/ симпозиума – българо-югославски /за взаимоотношенията между българските и сръбските социалисти до 1917 г./. Докладите и съобщенията от тези форуми са издадени в самостоятелни сборници, на които съм съставител.

За периода 1981-1988 г. имам над 10 публикации, посветени на националноосвободителното движение в Македония и Одринско в началото на ХХ век. Заедно с н.с. Дечо Мичев подготвихме документален сборник „Димо Хаджидимов. Публицистика, писма и документи”, с обширна предговорна студия /58 стр./. Реализирал съм публикации за Сьюза на българските конституционни клубове /”Векове”, 1982 г/, за българския политически печат в Македония /”Исторически преглед”, 1983/, Народно-федеративната партия, за взаимоотношенията между „левицата” и „десницата” във ВМРО /Известия на Института по история на БКП/ и други.

През 1987 г. защитих кандидатска дисертация на тема: „Димитър Благоев и българския национален въпрос”. Впоследствие разширих

-         3 -

темата и подготвих монография „Българските социалисти и националния въпрос /до 1917 г./”, чието отпечатване в Партиздат е предстоящо. В хода на работата ми по тази тема публикувах няколко студии и статии – в т. 50, 51, 52 и 54 на Известия на Института по история на БКП. През октомври 1986 г. участвувах в националната научна конференция „Българската народност и нация през вековете”, като докладът бе публикуван в едноименния сборник, излязъл през 1988 година.

         През периода 1983-1985 г. участвувах в издаването на съчинения на Георги Димитров – като съставител на т. 6, 7 и 8 /за годините на Първата световна война/.

         Като сътрудник на Института по история на БКП съм давал многобройни мнения и рецензии по проектодокументи на отдел „Идеологическа политика” на ЦК на БКП, по отделни публикации в печата и т.н.

         Участвал съм в редица национални и международни научни форуми. Освен споменатите два симпозиума бях поканен и изнесох доклад на научна конференция, посветена на 70-годишнината от създаването на Гръцката комунистическа партия /Солун, ноември 1988 г./. Доклади и съобщения съм изнесъл и на сесии и конференции за Д. Благоев /София, 1986/, за Георги Кирков /Плевен, 1987/ и т.н.

         Периодично съм изнасял лекции в културния дом „Вл. Поптомов” – за отношението на Д.Благоев към македонския въпрос /1986/, за живота и дейността на Васил Главинов и Никола Карев, за историческата достоверност в трилогията на К. Кюлюмов и т.н.

         Изнесъл съм лекции по линия на дружество „Георги Кирков” в страната – Хасково, Кърджали, Плевен и други.

         6.IX.1989 г.