Първото американско проучване на нов Китай през 1936

         През 1936 г. Китайската република е полуколониална държава с нищожна икономика и население 450 мил. души, подложена на постепенно завладяване от японската армия.

         През 2016 г. Китайската народна република е национална икономика с най-високия брутен вътрешен продукт в света  - над 18 000 милиарда долара (САЩ – 17000 млрд.), въоръжена с ракетно-космически и други модерни оръжия от най-висок ранг, създадени от китайската наука и технология.

         Ако не познаваме историческите събития в Китай през 20 век, не бихме могли да схванем случващото се там сега, нито да постигнем истинската прогноза за утрешния ден както на Китай, така и на света.

         През 1936 г. един решителен американец с огромен риск за живота си отиде в обсъдената територия, ръководена от Мао Цзе-дун, с население 9 мил. души и политика, която в рамките на едно десетилетие промени Китай, като го превърна в силна независима държава.

         Интересно е да се запознаем с най-съществените текстове в тази студия.

         1. МОТИВЪТ НА АМЕРИКАНЕЦА: Да се отговори на „НЯКОЛКО ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР”

         Следват дословните текстове:

         „През седемте години, които прекарах в Китай, стотици въпроси се задаваха за китайската народна армия, за съветите и за комунистическото движение. Верни съмишленици биха могли да ви снабдят с голям запас от готови отговори, но те си оставаха далеч незадоволителни. Нима можеха да знаят нещо, когато никога не са били в Червен Китай?

         Факт е, че може би няма по-голяма загадка в историята на народите и по-смайваща епопея от историята и епопеята на комунистически Китай. Комунистите в някогашната Небесна империя воюваха в самото сърце на най-многолюдната страна на земята и в течение на цели десет години те бяха изолирани посредством онази ефикасна вестникарска блокада, която прилича на каменна крепост. Подвижна Китайска стена от огромни неприятелски армии окръжаваше постоянно китайските комунисти и тяхната територия си оставаше по-недостъпна от Тибет. Доброволно никой не можеше да проникне през тази стена, та след като се завърне, да предаде впечатленията си от първата китайска съветска област, създадена през м. Ноември 1927 г. в Чалин, югоизточен Хунан.

         Дори най-незначителните известия за комунистически Китай биваха оспорвани. Някои отричаха, че съществува Червена китайска армия. Имало само хиляди гладни разбойници. Други оспорваха съществуването на китайските народни съвети. Те били измислица на комунистическата пропаганда. В разгара на пропагандата и контрапропагандата все още липсваха доказателствата на безпристрастните наблюдатели, които търсят истината. Ето тук ще ви изредя една редица въпроси, на които не можеше да се получи отговор, но които се поставяха пред всеки, който се интересува от политиката и шеметно развиващите се исторически събития в Далечния изток.

         Представляваше ли тази китайска Червена армия организирана сила от съзнателни революционери-марксисти, които се подчиняват на дисциплина, придържат се към една централна програма и се ръководят от единното командване на Китайската комунистическа партия? Ако това е вярно, тогава каква е тази програма? Комунистите заявяваха, че се борят против империализма и за осъществяване на селска революция, съветска демокрация, за национално освобождение.

         До 1927 г. членовете на Китайската комунистическа партия биваха приемани в Гоминдана, но от м. април същата година започна прочутата „чистка”. Комунистите, неорганизираните прогресивни интелектуалци и хилядите организирани работници и селяни биваха екзекутирани поголовно от хората на Чан Кай-ши – водаяа на десничарския преврат, който заграби властта в Нанкин. От този миг нататък се сметна за престъпление, наказуемо със смърт, да бъдеш комунист или съмишленик на комунизма. Хиляди прогресивни хора платиха с живота си за това престъпление. Но стотици, хиляди и милиони китайци продължиха да се излагат на тази опасност. Стотици хиляди селяни, работници, студенти и войници се присъединиха към китайската Червена армия в борбата й срещу военната диктатура на нанкинския режим. Защо? Коя неумолима сила ги подтикваше да подкрепят и следват носещите смърт прогресивни политически идеи? В какво се състоят споровете между Гоминдан и Гунчандан?

         Но какво са в действителност китайските комунисти? По каво приличат и по какво се различават от комунистите и социалистите в другите страни на света? Туристите, които посещават Китай, запитват: - Носят ли комунистите дълги бради, сърбат ли шумно чорбата си и носят ли домашно изработени бомби в куфарчетата си? Сериозните хора пък искат да узнаят, дали комунистите са „правоверни” марксисти? Четат ли „Капитала” и съчиненията на Ленин? Имат ли напълно социалистическа стопанска програма? Дали тяхното народно движение е наистина органична част от Световната революция? Добри интернационалисти ли са? Не са ли някакви „оръдия на Москва” или са истински националисти, които се борят за свободен и независим Китай?

         Кои са тия войници, които се биха толкова дълго време, така самоотвржено и безстрашно – по признание на наблюдателите от много страни и раси и отчасти по признание на привържениците на генералисимус Чан Кай-ши – че останаха винаги непобедими? Кое ги караше да се бият така самоотвержено? Кое ги сплотяваше? Каква е революционната подкладка на тяхното движение? Какви надежди, цели и идеали ги вдъхновяваха и преобразяваха в такива невероятно за китайската история упорити бойци? Как издържаха стотици битки, блокада, липса на сол, глад, болести, страшни епидемии и най-после паметния в историята Велик поход от 10.000 километра, в който преминаха дванадесет провинции на Китай, разбиха стохилядните армии на Гоминдана и победоносно стигнаха в онази област на Сверозапада, където изградиха мощна и непревзимаема база?

         Кои бяха техните водачи? Бяха ли те образовани хора с пламенна вяра в един идеал, в една възвишена идеология и учение? Бяха ли те социални пророци или обикновени невежи селяни, които сляпо се бореха за мизерно съществуване? Какъв човек е например Мао Цзе-дун, наречен „червен бандит № 1” в списъка на Нанкин, за чието залавяне жив или мъртав Чан Кай-ши предлагаше възнаграждение от 250.000 сребърни долари? Какво е ставало в тази скъпо оценена китайска глава? Каква личност е Чжу Де – главнокомандващ китайската Червена армия, чиято глава била също така скъпо оценена от Нанкин? Кой е Лин Бяо – двдесет и осем годишният военен гений и майстор на военната тактика, за чиято Първа червена армия се се казва, че никога не е претъпяла поражение? Откъде идва той? Кои са другите многобройни комунистически водачи, за които упорито се разпространяваше, че са убити, за да се появят наново по вестниците, начло на нови бойни сили срещу тираничния Гоминдан?

         Как може да се обясни героичната съпротива на китайската Червена армия в течение на цели двет години срещу далеч превъзхождащите я по надмощие военни сили на противника? Китайската червена армия нямаше индустриална база, тежка артилерия, задуливи газове, самолети, пари и онази модерна военна техника, която Нанкин използваше в походите си срещу нея. Как се запази китайската червена армия и как увеличи своите ефективи? Каква военна тактика прилагаше тя? Как са обучавани войниците й? Кои бяха нейните военни съветници? Кой ръководеше ловките маневрирания и обхождаше гоминданските армии, изпратени срещу Червената армия, когато знаем, че Чан Кай-ши изпращаше най-добрите си пълководци и скъпо струващия му щаб от чуждестранни военни съветници, първоначално възглавявани от покойния генерал Фон Зект – началник на хитлеристкия Райхсвер?

. . . . .

(продължава)