Как вождът на всички народи научи вождовете на северокорейския народ да разстрелват масово, а нас – да организираме „масови екскурзии”

Съгласно „Информация на първия специален отдел на НКВД за количеството на арестуваните и осъдени за времето от 1 октомври 1936 г. до 1 юли 1938 г.” арестуваните по национален състав 1.420.711 души представляват 28 националности, от които 46,3 % са руснаци. Отбелязаните в този списък корейци са общо 5161 души.

По данни на „Общоруското обединение на корейците” от 1920 до 1953 са били арестувани 6385 души от корейска националност, в т. ч. само от 1936 до 1938 на репресии са били подложени 4418 корейци.

         Още в края на 1920-те години ръководството на СССР подготвяло планове за изселване н корейците от пограничните райони на Приморието вотдалечени територии на Хабаровския край. Висшите органи на Болшевишката партия обсъждали тази възможност през 1927, 1930 и 1932 г. Така например, на 25 февруари 1930 г. Политбюро на ЦК на ВКП(б) под председателството на Сталин специално обсъдило въпроса за преселване на далекоизточните корейци,. Решение не било взето тогава, тъй като е било очевидно, че приморските корейци са били настроени просъветски. По време на Гражданската война например всеки пети мъж-кореец от приморието доброволно воювал за болшевиките в Червената армия или в партизанските отряди.

Органът на ЦК вестник „Правда” писал на 23 март 1937 как кореец-колхозник задържал кореец-шпионин: „Корейците – съветски граждани – се научиха да разпознават врага. Съветски патриот-кореец достави където трябва врага на своя народ.” Малко след това Вождът обаче решава друго:

Въз основа на съвместното постановление на Съвета на народните комисари и ЦК на ВКП(б) № 1428-26 („За изселване на корейското население от пограничните райони на Далекоизточния край”), подписано от Сталин и Молотов, 172 хиляди етнически корейци са изселени на ново местожителство в Средна Азия.

В Решение на Политбюро на ЦК на ВКП(б) № П51/734 от 21 август 1937 се казва: „За целите на пресичане на проникването на японския шпионаж в Далекоизточния край, да се поведат следните мероприятия: ... да се изсели цялото корейско население от пограничните райони на ДВК ... и да се пресели в Южно-казахстанската област в районите на Аралско мор и Балхаш и в Узбекската ССР”.

         Вестник „Известия” съобщава на 4 септември 1937, тоест след постановлението за изселването, как с помощта на председателя на пограничния корейски колхоз „Борба” Ким Иксен граничарите задържали прехвърления от японците от Манчжоу-Го (окупирания северен китайски регион) шпионин-кореец.

         Преди депортацията ораганите на НКВД провели мащабни репресии, като първо били почти поголовно унищожени издигнатите в следреволюционните години  ръководители на ВКП(б), практически всички корейцы-командири от Червената армия, била унищожена цялата корейска секция на Коминтерна (по това време генерален секретар на Коминтерна е бил назначеният от Сталин за вожд на българския народ Георгий Михайлович Димитров) и повечето от корейците с висше образование.

По време на самото изселване органите на НКВД арестуват около 2500 корейци от подлежащите на депортиране. Преди самото постановление за депоратцията в Далекоизточния край са  преминават няколко вълни от чистки и репресии, обхванали всички слоеве на обществото и властовите структури,  включително и апарата на ВКП(б), Червената армия, органите на НКВД, интелигенцията и обикновени граждани. Вместо репресираните, самоубилите се и отстранените от постовете им  съветски функционери дошла нова номенклатура, която нямала в основната си маса опит в съвместна работа със съветските корейци. Тази нова номенклатура била способна на жестоко изпълнение на поставената от централната власт задача по изселването на корейците от Далекоизточния край.

Унищожаването на корейската секция на Коминтерна

Корейската секция на Коминтерна била създадена основно по време на Втория конгрес на Коминтерна през юли-август 1920 г.

Първата документална следа за това е изказването на 5-тото заседание на 28.07.1920 на корейският делегат Пак Динь-шунь (Протокол, стр. 125-127).

         Участието на корейците в работата на Коминтерна е имала много противоречиви страни, както и самият Коминтерн от създаването до разтурването му.

В обстановката на проведеното принудително изселване на корейското население ръководната клика на ВКП(б) унищожава въз основа на скалъпени обвинения и изтръгнати чрез инквизиции „самопризнания” най-ярките корейски общественици – борци за освобождението на Корея от японските агресори, основатели на Корейската компартия. За това свидетелства писмото на народния комисар на вътрешните работи Ежов до другаря Сталин от 8 февруари 1938 г., № 100743 (Архив на президента на РФ, фонд 3, опис 24, дело 404): „Изпращам информация на най-важните показания на арестуваните от ГУГБ на НКВД на СССР за 7–8.02.1938 г.”

         Първият в сводката е Пак Дин-шун (следовател Григориев). Следват:

Ли-Дон-хи, Пак-Ай, О-Ха-Мук, Огай Василий, О-Сен-Мук и Цой-Дон-Нен, Хан-Чен-Гер, Ким-Нип – обвинени, че „са създали канал на японското разузнаване на съветска тгеритория и са организирали разклонена мрежа от шпионско-диверсионни и въстанически организаци, главно на Далечния Изтрок и в Москв. Лично Пак Дин-шун създал в Москва шпионско-диверсионна въстаническа организация на брой 16 човека (част от тях са арестувани и си признаха) ....”

Следват имената на „крупните японски агенти” Цой-Шан-У и Ким-Дан „(и двамата  арестувани, признаха си)”, „Ким-ЗаЕн, Ким-Ден-Ха, Ким-ДанЯ (арестувани, признаха си)”.

         Ето данни за най-важните от споменатите агенти, шпиони и диверсанти (или както би казал днес верният ученик и последовател от династията, Ким Чен Ун, „по-лоши от кучета”):

Хан Мьон Се (Андрей Абрамович Хан, 한명세) (1885-10.12.1937), корейски и руски революционер, активен деец на корейското национално-освободително  движение, преподавател, 1931-1933 директор на Педагогическия институт в Иркутск. Арестуван на 13.09.1937, осъден от Комисия на НКВД и прокуратурата на СССР по обвинение: 58-1а-9-11 от УК на СССР (японски шпионин), разстрелян на 10.12.1937, реаб. през  1957 поради отсътствие на състав на престъпление. (Източник: Ленинградски мартиролог: 1937-1938)

Пак Дин Шунь (박진순, 朴鎭淳; Пак Чин Сун, Пак Иван Фьодорович; псевдоними: Иван Гоженский, Чу-Ну; 1897-19.03.1938), един от ръководителите на Корейската компартия, историк, журналист. 1920 член на ИККИ. Арестуван на 15.12.1937. Предложен за разстрел в списък от 5.03.1938, подписан от Сталин, Молотов, Ворошилов и Жданов. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 19.03.1938 по обвинение за участие в диверсионно-терористична организация. Реаб. на 18.07.1956.

Нам Ман Чхун (남만 춘, 南萬春;Нам Ман Чун, Намм Павел Никифорович, В. Павлов) Род. 1891, с. Благословеное, Амурска област (12.10.1938), един от основателите на Корейската компартия. През 1938 живял в гр. Кустанай. Осъден на разстрел от Тройката при НКВД за Кустанайска област по обвинению по чл. 58 / 1-а на УК на РСФСР на 12.10.1938. Реаб. на 23.04.1997 от Военния трибунал на Туркестанския военен окръг.

Ким-ДанЯ – Предложен за разстрел в списък от 3.02.1938, подписан от Сталин, Молотов и Каганович.

Ким-Чер-Сан – Предложен за разстрел в списък от 3.02.1938, подписан от Сталин, Молотов и Каганович.