За ролята на Маркс по анализа на капитализма в незрелия му етап
Според мене Маркс е доказал (и времето го потвърди), че е бил един отличен анализатор на капиталистическия обществено-икономически ред в незрелия му етап (средата на 19 век). Същевременно той не е направил и не е могъл да направи онзи синтез, който би бил практически важен за обществото в по-късните два етапа на развитие – до средата на 20 век и след това до наши дни.
Това, което казвам, естествено е дискусионно, и нито тази, нито някаква противоположна теза, биха могли да се наложат от само себе си, без задълбочена икономическа и философска дискусия.
Повод да изкажа това мнение е последният ми кратък дискусионен разговор с мой състудент (1960-1965). Привеждам го тук за яснота:
А.П.: „Социалната идея витае от хиляди години, но в последните 2-3 века става все по-привлекаема и разбираема. С цел нейното дискредитиране Маркс насочва социалното недоволство не към паразитния финансов, а към предприемчивия производствен капитал. Окончателното дискедитиране става чрез нейното уродливо прилагане от водачите на Руската революция от 1917 г. Казано най-общо, такова е моето скромно мнение...”
И.Г.: „Маркс не носи според мене вината, в която го обвиняваш, по простата причина, че производственият капитал в това начално време на незрелия капитализъм е бил освен предприемчив и прекалено ГРАБЛИВ ... Не пропускай този момент, който беше преодолян в голяма степен едва в средата на 20 век, т.е. във времето, когато големите социални сблъсъци бяха преминали и бяха дали своите положителни резултати. Короната на това преодоляване е моментът на канцлерството на Аденауер и вицеканцлерството на проф. д-р Лудвиг Ерхард, когото бих нарекъл по подобие на Сюлейман - ВЕЛИКОЛЕПНИ!”
А.П.: „По-граблив от финансовия капитал и тогава и сега според мен няма, Ilia. В регулиране и контрол на неговата върховна ръководна роля е спасението. Един задълбочен изследовател като Маркс не може да не е бил наясно с това, поради което избягването на темата, пак според мен, не е никак случайно. Колкото до грабливостта на тогавашния производствен и предприемчив капитал това безспорно е така. Борбата срещу всякаква грабливост и тогава и сега продължава да е жизнено необходима. Както и друг път имах възможност да кажа търсеното по-добро бъдеще принадлежи на производствения и творчески труд, на производствената предприемчивост и социална справедливост...Колкото до положителната роля на Аденауер и Ерхард за преодоляване на посочените остри противоречия в Германия, не съм запознат с тяхната дейност и идеи.”
Повод за дискусията беше станало следното написано от мене:
"СТАЛИНИЗМЪТ Е ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА СЪС СОЦИАЛИЗМА"
(Основен учредителен документ на германската ЛЕВИЦА)
Откакто Маркс написва аналитичния си труд „Капитала” и още няколко документа с експериментален характер (например „Комунистическия манифест”) не е преставала дискусията за Маркс и „марксизма”. Не случайно поставям понетието „марксизъм” в кавички, тъй като то се оказа на практика разтегливо и многообразно, започвайки от образа на Ангела стигайки до образа на Дявола.
Тук ще си позволя да приведа все пак една интересна характеристика за Маркс и същността и развитието на неговия метод, дадена през 1913 г. от забележителната макроикономистка и изследователка на кризите Роза Люксембург:
„Marxismus ist eine revolutionдre Weltanschauung, die stets nach neuen Erkenntnissen ringen muss, die nichts so verabscheut wie das Erstarren in einmal gьltigen Formen, die am besten im geistigen Waffengeklirr der Selbstkritik und im geschichtlichen Blitz und Donner ihre lebendige Kraft bewahrt.“
(„Марксизмът е революционен мироглед, който непрекъснато трябва да се стреми към нови познания, който не отвращава така, както втвърдяването във веднъж завинаги установени норми, който запазва жизнената си сила най-добре в сблъсъка на духовните оръжия на самокритиката и в историческата мълния и гръм.”)
(Р. Люксембург е следвала в Цюрихския университет философия, история, политика, икономика и математика. Основната й насоченост и знания са били в областта на икономиката и политологията, Средновековието и икономическите и борсовите кризи. През 1897 Роза Люксембург защитава в Цюрих с оценка „магна кум лауде” докторска дисертация на тема „Индустриалното развитие на Полша”)
