Кратка справка за жертвите на тоталитарния комунизъм в СССР

До сега са установени имената на 2 600 000 души, репресирани през годините на съветската власт.

Най-жесток е периодът на т.н. „Велик терор” (1937–1938): през тези 2 години са арестувани по политически причини повече от 1 700 000 души, като не по-малко от 725 000 от тях са разстреляни – средно държавата е убивала ежедневно по 1000 от своите граждани.

Големият терор е само една от кървавите терористични кампании на съветската власт, започнала с Октомврийския преврат през 1917.

Първата масова категория – хората, арестувани по политически обвинения от от органите на Държавна сигурност (ВЧК–ОГПУ–НКВД–МГБ–КГБ) и осъдените от съдебни и квазисъдебни инстанции (ОСО, «тройки», «двойки» и т.н.) на смърт и на разнлични срокове на затвор в лагери и затвори или на заточение.

По различни предварителни оценки от 1921 до 1985 г. в тази категория попадат от 5 до 5,5 милиона души. До този момент са събрани данните на около 500 000 от тях. Най-добре са изяснени данните за хората, пострадали през периода 1930-1953 г.

По-малко са изяснени персонално репресиите до 1929 г.:

Най-ранните от тази част са ранните репресии на съветската власт, отнасящи се до 1917-1918 г. и периода на Гражданската война – т.н. „червен терор”. Тогава са се провели масови безразсъдни разправи с „класовите врагове”, при което числата се колебаят от 50-100 хиляди до около 1 милион души.

Друга масова категория репресирани по политически причини са селяните, административно преместени от местожителството си в хода на кампанията „Унищожаване на кулачеството като класа”:

За периода от 1930 до 1933 г. по различни оценки родните си села е трябвало да напуснат от 3 до 4,5 милиона души. По-малката част от тях са били арестувани и осъдени на разстрел или заточени в лагери. 1 800 000 са били изпратени в т.н. „специални селища” в ненаселените райони на Европейския Север, Урал, Сибир и Казахстан. Останалите са били лишени от имуществото си и са били разселени в границите на своите области. Освен товеа мнозина селяни са избягали от селата в големите градове и на индустриалните строежи, за да се спасят от масовите репресии, колективизацията и масовия глад в резултат на сталинската аграрна политика, който е отнел живота, според различни оценки, на около 6 до 9 милиона души.

Третата масова категория от жертви на политически репресии представлява депортирането на цели народи от традиционното ми местоживеене в Сибир, Средна Азия и Казахстан. Най-мащабните депортации за извършени по време на Втората световна война (1941-1945). Едни от тях са били изселвани превантивно като потенциални помагачи на врага (корейци, немци, гърци, унгарци, италлианци, румънци и българи), други за били обвинявани в сътрудничество с немските окупатори (кримските татари, калмиците и народите на Кавказ). Общият брой на изселените и мобилизираните в „трудовата армия: е бил около 2,5 милиона души – по народности както следва:

·        Корейци (1937–1938) 172 000

·        Немци (1941–1942) 905 000

·        Финландци, румънци и други националности от съюзни на Германия държави (1941-1942) 400 000

·        Калмици (1943-1944) 101 000

·        Карачаевци (1943) 70 000

·        Чеченци и ингуши (1944) 485 000

·        Балкарци (1944) 37 000

·        Кримски татари (1944) 191 000

·        Турци-месхетинци и др. Народности от Закавказието (1944) 100 000

ОБЩО: 2 461 000 ДУШИ.

Освен тези крупни консолидирани потоци в различни периоди са ставали

многобройни политически мотивирани депортации на отделни национални и социални групи, главно в пограничните райони, крупните градове и т.н. „режимни местности”. Трудно е било да се установи обшия брой на жертвите от тази група, но по предварителна оценка за времето от началото на 1920 г. до началото на 1950-те години те са повече от 450 000 души.

         Към това се добавят приблизително 400 000 депортирани през 1939-1941 г. от „новите територии” – Естония, Латвия, Литва, Зап.Украйна, Зап. Белорусия и Молдавия. Досега са събрани данните на около 100 000 от тях, благодарение на настойчивостта на полските изследователи.

         Общият брой лица, подложени на репресии не в съдебен (или квазисъдебен) порядък, а по административен начин, наброява 6,5 – 7 милиона души. Досега са публикувани справки за 1 мил. от тях – главно от т.н. „специални селища” от разкулачените селяни и представителите на народите, подложени на тотална депортация. Това са само малка част от онези, които са минали през ада на трудовите селища, специалните селища, трудовите армии, заточенията – наричани с общата скромна графа „административни репресии”.

         Говорейки за други категории от населението, подложени на политически преследвания и дискриминация, не трябва да се забравя и за стотиците хиляди хора, лишени от граждански права заради „направилни” професии или социален произход, както и за разстреляните без съд при потушаване на селските въстания през 20-те години, за разстреляните без присъди в затворите през 1941 г., за разстреляните на фронтовете в годините на войната по присъди на Специалните отдели, за репатрираните (главно „остарбайтери: и военопленници), принудително работилите във филтрационните лагери и за много други.

Традиционно не биват считани за жертви на политически репресии освен това и милионите осъдени за различни незначителни „углавни” престъпления и дисциплинарни нарушения (нарушаване на паспортния режим, скитничество, „самоволно напускане” на работното място, закъснение и т.н.). Такива меки наказания за периода от 1941 до 1956 (с присъди) са получили около 36,2 милиона души, от които 11 мил. – за мързел.из фабричных и железнодорожных училищ; за «дезертирство» с военных предприятий; за уклонение от мобилизации для работы на производстве, на строительстве или в сельском хозяйстве, и т.д., и т.п. Наказания при этом, как правило, были не слишком тяжелыми – зачастую осужденных даже не лишали свободы. Трудно подсчитать число людей, которых постигли эти «мягкие» наказания: только с 1941 по 1956 г. осуждено не менее 36,2 миллиона человек, из них 11 миллионов – за „лентяйство”! Така бил установяван т.н. „твърд дъжавен ред”.

         Заслужава да се споменат като сериозни източници следните:

–          сведения за жертвите на административните репресии, получени от информационните центрове на Управленията на вътрешните работи от цялата територия на Русия чрез отдела за реабилитация ГИАЦ на Министерството на вътрешните работи на Русия – повече от 750 000 имена от 60 институции на Федерацията;

–          данни за различни категории жертви на репресиите по региони, в които все още не са излезли печатни издания за жертвите като Бурятия, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкария, Карачаево-Черкезия, Чувашия,  Приморския край, Вологодска, Воронежка, Калининградска, Камчатска, Пензенска, Саратовска, Тамбовска и Челябинска области;

–          материали от все още неотпечатаните поредни томове на книгитена паметта на Белгородска, Астраханска, Тверска области и на Санкт-Петербург,

–          материали от реабилитационното производство на Прокуратурата на гр. Москва за последните 10 години (около 20 хил. имена);

–          данни за репресираните московчани, получен чрез вестник „Московская правда” (около 15 хил. имена):

–          сведения за жертвите на репресиите, предоставени от дружеството на белоруския мемориал (около 80 хил. справки);

–          6,5 хиляди справки за немските трудоваци (Нижний Тагил);

–          Повече от 25 хил. Имена на заточени в специални селища, по справки на Одеския Академичен център.