Как Платон е описал взаимоотношенията на произлезлите от БКП ешалони на властта - компоненти на олигархията българска

(Това ясно е показано през 370 г. пр. Хр. в Диалога на Адеимант и Сократ относно ОЛИГАРХИЯТА)

„Какъв държавен ред, попита той (А), ти разбираш под названието ОЛИГАРХИЯ?

(С) Аз отговорих: Основаващия се върху оцененото имущество държавен ред, при който само богатите държат кормилото, а на бедните не се пада никаква част от управлението.

(А) Сега разбирам, каза той.

Едва по това се схваща начина на прехода от Димокрация към Олигархия ли?

(С) Да.

Оттук сега, казах аз, даже на един слепец му става очевидно, как стават нещата.

(А) Ами как?

(С) Всяка спомената преди това напълнена със злато частна съкровищница в дома на всеки един от управляващите, отговорих аз, е бедствие за описания преди малко държавен ред, Димокрацията. Защото те са заети първо с изобретателност за собствените си проблеми и пренагласят в тази връзка съществувалия дотогава държавен ред, така че те и жените им да не се налага да се съобразяват с тези променени закони.

(А) Ей, наистина, каза той.

След това, мисля си аз, чрез гледката на съблазнителния пример на единия за другия, те се научават всичките и на взаимно съперничество.

Да, така стават тези неща.

(С) Когато бъде постигната тази цел, продължих аз, тогава те тръгват напред в придобиването на пари, и, колкото повече успяват в това, толкова по-малко те зачитат добродетелите. И не стоят ли добродетелта и богатството в такова взаимоотношение, като че ли стоят в двете блюда на везна и колкото едната потъва надолу, толкова другата се вдига?

(А) Да, със сигурност, каза той.

(С) Следователно, когато в една държава богатството и богатите хора са на висока почит, тогава добродетелите и благородните мъже стоят с толкова по-ниска стойност.

(А) Да, очевидно е.

(С) Обаче ще напредва обиковено високооцененият, докато неоцененият ще бъде пренебрегван.

(А) Да, така е.

(С) Поради това готовите да спорят и да държат на честта си хора в края на краищата станаха алчни за богатства и пари, и затова те ценят, адмирират и издигат на почетни позиции богатия, докато презират бедния.

(А) Точно така.

(С) След това те чрез закон прокарват ограда около олигархичното господство, като установяват определено количество от имущества, които са поголеми или по-малки, според това, дали в даден град съществува по-голяма или по-малка олигархия, и като изрично определят, че не може да получава държавни служби онзи, чието имущество не е достигнало определено ниво на оценка. И това те го прокарват или чрез силата на оръжието, или ,преди да се е стигнало дотам, чрез сплашване установяват този ред. Или не е така?

(А) Да, така става.

(С) Та така значи, ако трябва да го кажем наратко, възниква олигархията.

(А) Да, каза той; каква е обаче същността на този държавен ред и какви недъзи крие той по наше мнение?

(С) Първо, казах аз, относно споменатото творение, прокараните ограждения, как стои въпросът с това. Представи си само, когато един го направят кормчия според оценката на богатството му, а бедния, каквито и добри качества да би имал за кормчия, не би бил допуснат!

(А) Тогава виждам, че хората на кораба ще имат злокобно плаване.

А така ли е изобщо при ръководенето на всяко друго нещо?

Мисля да.

(С) Може би с изключение на една държава, попитах аз, или по отношение на управлението на една държава?

(А) Да, каза той, сигурно в толковапо-голяма степен, колкото по-трудно и по-важно е това управление.

(С) Следователно би било грешка с огромна стойност, онова, което съдържа олигархията.

(А) Очевидно.

(С) По-нататък! Следващата грешка дали е по-малка от споменатата първа дотук?

(А) Че коя?

(С) Това, че по необходимост една така изградена държава не представлява единство, а всъщност са две държави върху една и съща територия за живееене, а именно държавата на бедните и тази на богатите, поради което и двете се дебнат една друга.

(А) Не, наистина, каза той, тази грешка не е по-малка!

. . . . .