Ново съществено противоречие в немската партия ЛЕВИЦАТА
Известно е, че вече две години в Германия се води нарастваща дискусия по въпроса да остане ли еврото или да се върнат държавите от ЕС към националните си валути, респ. Германия – към германската марка.
Сега тази дискусия се пренесе, само 100 дни преди изборите за Бундестаг, и в редиците на партия ЛЕВИЦАТА.
От едната страна са Оскар Лафонтен, създателят и бивш председател на партията, и Сара Вагенкнехт, сегашна зам. председателка на Левицата.
Оскар Лафонтен лично се застъпваше за въвеждането на еврото през 90-те години, когато беше председател на ГСДП и за кратко време вицеканцлер и министър на финансите.
Но сега, след като се оказа безуспешен опитът да се координира политиката по заплащането в страните-членки на ЕС, според него би трябвало да се върнем към предишната валутна система. „Освен еврото трябва да бъдат възстановени национални валути”. На въпроса, дали с подобен курс не се стартира състезание отъ страна на двете германски евроскептични партии, лафонтен увери, че Левицата искала по по-друг начин от новата партия Алтернатива за Германия да предостави валутите на пазара и по този начин – на спекулациите. Но посланието според немската преса е ясно: Конкуренцията трябва сериозно да се приема. Сара Вагенкнехт вижда дори много общи точки в европолитиката на двете партии.
От другата страна са сегашната съпредседателка Катя Кипинг (от бившата ГДР), Грегор Гизи (ГДР) и другият съпредседател Бернд Риксингер (от Запана Германия), които не са на същото мнение. Алтернатива за Германия не трябвало да се възприема толкова сериозно според кипинг, тъй като в края на краищата се касаело за една група отцепници от десния ХДС.
Въпреки това Лафонтен и Вагенкнехт настояват на тезата си.
Според Катя Кипинг вътрешноевропейският пазар бил вече твърде европейски. Така че не било „по марксистки”, а било и неразумно от икономическа гледна точка да се връщаме към националните валути и националната държава, заради стремежа да реагираме на европеизацията и глобализацията на икономиката.
Добрите независими икономисти на Германия, които не обслужват политико-икономически интересите на финансовата олигархия, са на мнението на Лафонтен и Вагенкнехт. Пример за това са нееднократно публикуваните тези на забележителния икономист проф. Макс Оте.
