3 февруари 1954 - началото на разобличаването на сталинските престъпления
На 3 февруари 1954 г., 11 месеца след смъртта на диктатора Сталин, министърът на вътрешните работи на СССР генерал-полковник Сергей Никифорович КРУГЛОВ изпраща на първия секретар на ЦК на КПСС Никита Сергеевич Хрушчов следната записка (АП РФ, оп.24, дело 409, лист 1):
„Докладвам Ви, че в архивите на МВР на СССР са открити 383 списъка на „лица, подлежащи на съд от Военната Колегия на Върховния Съд на СССР”. Тези списъци са били съставени през 1937 и 1938 години от НКВД на СССР и също тогава представени в ЦК на ВКП(б) за разглеждане. На всички списъци се намират собственоръчните резолюции на Й.В. Сталин и други членове на Политбюро.
Предоставям при това оригиналите на всички указани списъци. За необходимата справочна работа в МВР са налице втори екземпляри (копия) на списъците.
ПРИЛОЖЕНИЕ: съгласно текста в 11 тома.
Министър на вътрешните работи на СССР: /п/ С. КРУГЛОВ”
Сергей Круглов (1907-1977) е бил:
* от октомври 1937 отговорен организатор на Отдела за ръководни партийни кадри на ЦК на ВКП(б);
* от ноември 1938 специален пълномощник на НКВД в Народния комисариат по вътрешните работи;
* 1939-1941 заместник народен комисар на вътрешните работи по кадрите.
* министър (нарком) на вътрешните работи на СССР от 1945 до 5 март 1953 (деня на смъртта на Сталин) и след отстраняването на Берия, от 26 юни 1953 до 31 януари 1956 г. Имал е звание „комисар на ДС 2-ри ранг” (от 1943) и генерал-полковник (от 1945). Член на ВКП(б) от 1928, член на ЦК на КПСС от 1952 до 1956, депутат във Върховния съвет на СССР.
В очите на новото партийно ръководство Круглов си е оставал „човек на Берия”, през 1956 е отстранен от МВР и назначен на незначителната длъжност зам. министър на строителството на електростанциите на СССР, където е могъл да прилага опита си в строителството, натрупан от него в годините, когато е отговарял за Главпромстрой в системата на ГУЛАГ (концентрационните лагери). През 1959 лишен от генералска пенсия и преместен в елитна квартира, през 1960 изключен от КПСС за „съпричастност към политическите репресии”. Преминал остатъка от живота си скромно, а на 6 юли 1977 загинал, попадайки под влак.
Споменатите в записката му 11 тома станаха основен източник, който ми позволи да проследя в подробности престъпленията на бандата убийци от Политбюро на ЦК на Болшевишката партия – Сталин, Молотов, Каганович, Ворошилов, Жданов, Микоян и секретаря на ЦК Ежов:
Източници за проучване на престъпленията на Сталинската банда – АП на РФ
Източници за проучване на престъпленията...
Благодарствено стихотворение към великит...
