Тоталитарният комунизъм – система-убиец на човешките души

„Я правду об тебе порасскажу такую,

Что хуже всякой лжи.”

(А.С. Грибоедов – „Горе от ума”, действие III, явление 9)

През 1933 г. по заповед на Революционния военен съвет на СССР е създаден Реактивният научно-изследователски институт (РНИИ) – чрез сливане на двата интензивно работещи инженерни центрове: ленинградската Газодинамическа лаборатория (ГДЛ) и московската Група за изучаване на реактивното движение (ГИРД). Задача: създаване на ракети и реактивни двигатели.

Така всъщност на 21 септември 1933 се дава стартът на съветската космическа програма.

За института е отговарял първият заместник народен комисар на отбраната Михаил Тухачевски, единият от 5-те първи маршали на СССР. Той назначава за началник на института ръководителя на ГДЛ Иван Терентиевич Клеймьонов, а за негов заместник – ръководителя на ГИРД Сергей Корольов.

         В действителност под подкрива на РНИИ се разиграват невесели страсти: интригите и откритото съперничество между двете първи лица и стоящите зад тях плътни редици от газодинамици и гирд-исти отначало довеждат до това, че през януари 1934 Королев е сменен от длъжността замначалник и е понижен до ниво завеждащ отдел. Освободената длъжност се заема от ленинградчанина Георгий Ерихович Лангемак, който по това време безусловно е бил най-добрият ракетчик-практик на РНИИ.

         След тази промяна притихналите боеве на московските и ленинградски инженерипреминават към любимия на съветските хора от 30-те години епистоларен жанр. Ето няколко документа, поясняващи случилото се:

         От писмо на Сергей Корольов до първия замнарком на отбраната Михаил Тухачевски от 30.05.1934:

         „В Реактивния институт се създаде съвсен непоносимо положение ... Клеймьонов разглежда перспективите на ракетната техника тенденциозно, без да разбира, че ракетите с твърдо гориво не са в състояние да дадат онези скорости, височини и далекобойности, които ще потрябват в бъдещата война ... РНИИ представлява от само себе си работилници по изготвяне на безкрайни варианти на барутните снаряди на Лангемак ... Моторите на др. Глушко (Ленинград) се оказаха непригодни по своите данни за поставянето им на летящи обекти ... РНИИ върви към гибел, задъхвайки се в ужасяваща обстановка, съдадена от няколко лица”.

От писмо на инженер Андрей Костиков до народния комисар на вътрешните работи Николай Ежов от 05.03.1937:

         „В течение на 7 години се провежда работа от цяла група лица под ръководството на Глушко над усвояването на двигателя и е нужно да се каже, че до този момент този въпрос не е решен. Аз твърдя, че в производството явно е била приета система абсолютно непригодна, затормозяваща развитието. Това не е случаен факт. Дайте ми всички материали и аз с цялата очевидност ще докажа с факти, че нечия ръка, възможно, поради неопитност, е спирала работата и е въвеждала държавата в колосални загуби. За това са виновни Клеймьонов, Лангемак и Надежин на първо място ...”

         От писмо на инженер Леонид Корнеев до народния комисар на отбраната Климент Ворошилов от 14.06.1937 (препратено до Ежов):

         „Но, за наше огорчение, начело на института беше поставен някой си Клеймьонов ... Нещата за неговото ръководство е необходмо да се разследват – колкото по-рано, толкова по-скоро ще бъдат събрани материали за Клеймьонов и неговите съратници, толкова по-голяма полза ще получи страната ... Клеймьонов – също е вредител, стоящ зад гърба на отрепките на човечеството, изключителните мерзавци на 20 век Пятаков, Тухачевски и др.”

         От изказването на генералния конструктор на Научно-производственото обединение „Енергия” Валентин Глушко на XII Научни лекции по космонавтика през януари 1988:

         „В РНИИ тази борба с враговете на народа възглави инженер Костиков. Сега той намери активна поддръжка от страна на мосГИРД-овците. Конкретно ще говоря само за онези доноси, които аз лично съм чел, които бяха написани срещу мене. Три пъти е писал доноси бившият мосгирдовец Душкин, той и сега работи като професор в Московския авиационен институт. Това не му попречи след моето освобождаване (забележка: Глушко е бил изпратен в концлагер) да се обърне към мене с молба, да подкрепя присъждането му на докторска степен по технически науки без защита на дисертация. Освен Душкин срещу мене писа донос, кой мислите? Тихонравов Михаил Клавдиевич (забележка: академик Тихонравов (1900-1974) през 1956 става начални на отдела за проектиране на различни изкуствени спътници на земята, пилотирани кораби, космически апарати за изследване на Луната и някои планети). Със своя остър почерк върху цяла страница беше написал, какъв враг на народа съм аз”.

         На 2 ноември 1937 са арестувани Клеймьонов и Лангемак, а на 11 януари 1938 са разстреляни.

         На 23 март 1938 е арестуван бъдещият създател на двигателите на съветските космически ракети Глушко, а на 27 юни 1938 – Сергей Корольов. Те „сравнително леко” са се отървали – първият с присъда 8, а вторият – с 10 години концлагери.

         На следствието чрез инквизиции (забележка: двете челюсти на Корольов са били счупени) и четиримата арестувани си признават, че са „участвали в антисъветска троцкистка организация в РНИИ” и всеки един от тях е подписал показания срещу останалите трима ...

         Малко по-късно Сергей Корольов, на 15.10.1939, Сергей Корольов, намирайки се в лагера с адрес: „ДВК, Ногаево, Берелех, лагпункт Мальдек”, написва следното до Върховния прокурор на СССР:

         „Аз съм осъден, бидейки съвършено невинен в каквото и да било пред моята Съветска родина и Съветската власт, при която аз израснах и която ме възпита ... Аз винаги съм бил верен на партията и Съветската власт. Аз съм осъден въз основа на подла клевета от страна на по-рано арестуваните Клеймьонов, Лангемак, Глушко, които, както ми казаха на следствието и както е упоменато в обвинителното заключение, са дали срещу мене показания”.

Справка за участващите в драмата лица:

Клейменов Иван Терентьевич (1899—1938) — Герой Социалистического Труда посмертно (Указ Президента СССР от 21.07.1991), начальник Газодинамической лаборатории Артиллерийского управления РККА (1932), начальник Реактивного научно-исследовательского института Наркомата оборонной промышленности (1933—1937).

Лангемак Георгий Эрихович (1898—1938) — Герой Социалистического Труда посмертно (Указ Президента СССР от 21.07.1991), участник Первой мировой войны, мичман. В ГДЛ занимался разработкой реактивных снарядов РС-82 мм и РС-132 мм (будущая «катюша»). Заместитель директора РНИИ по научной части (1934—1937).

Королев Сергей Павлович (1907—1966) — советский ученый и конструктор в области ракетостроения и космонавтики, главный конструктор первых ракет-носителей, ИСЗ, пилотируемых космических кораблей, академик АН СССР (1958), дважды Герой Социалистического Труда (1956, 1961).

Глушко Валентин Петрович (1908—1989) — крупнейший советский ученый в области ракетно-космической техники, генеральный конструктор многоразового ракетно-космического комплекса «Энергия-Буран». Академик АН СССР (1958; чл.-корр. 1953), дважды Герой Социалистического Труда (1956, 1961).

Тихонравов Михаил Клавдиевич (1900—1974) — Герой Социалистического Труда (1961). Создатель первой советской ракеты с жидкостным ракетным двигателем (1933), первых искусственных спутников Земли, космического корабля «Восток-1», автоматических межпланетных станций.

Душкин Леонид Степанович (1910—1990) — конструктор жидкостных реактивных двигателей и бортовых энергетических установок летательных аппаратов. Одновременно с конструкторской работой с 1945 года преподавал в МАИ, с 1955-го — проф. кафедры теории двигателей.