Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2012 11:37 - Тоталитарният комунизъм – разрушител на социализма (Der totalitaere Kommunismus - Zerstoerer des Sozialismus)
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 1081 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.12.2012 15:34


Тоталитарният комунизъм – разрушител на социализма (Der totalitдre Kommunismus - Zerstцrer des Sozialismus)

         Като разглеждаме сложните социални процеси на 20 век, включително мощното развитие на капитализма в старите капиталистически държави като Англия, Франция, САЩ и Германия, създадения нов обществен ред в две тоталитарни форми (фашизма и съветския социализъм) и съвременното състояние на икономиката в страни от Изтока и Юга, като Индия, Китай и Виетнам, които през миналия век бяха неразвити колониални и полуколониални полукапиталистически държави, би трябвало да си зададем няколко въпроса:

         Такава ли трябваше да бъде формата на състоялия се „социализъм”, който по социалния си характер представляваше до голяма степен исторически анахронизъм от феодален тип (диктаторския абсолютистки режим на Политбюрата в страните от съветския блок)?

         Какво би се случило с Европа, Китай, САЩ и останалите части на глобуса, ако фантазиите на Ленин и неговите съратници Троцки и останалите не бяха се наложили в навлязлата в мощен индустриален подем Руска империя, особено след февруарската буржоазно-демократична революция през 1917 година?

         В каква насока и как би се развила Германия и немското общество в отсъствието на съветския вид опасност за германския капитализъм, респ. империализъм, напираща от Руската болшевишка партия чрез нейното международно оръдие Коминтерна след 1919 година?

         Трудно е да се дадат отговори на тези въпроси, но самото им поставяне облегчава разглеждането на същността на обществено-икономическото развитие през 20 век и дава възможност да се схванат колосалните грешки, допуснати от така наречените комунистически партии във вреда на собствените им народи и човечеството като цяло.

         Сегашният 21-ви век е може би век на прелома и това ние несъмнено ще го почувстваме остро още през първата му четвърт. Основният въпрос е да не се допускат грешки и престъпления от вече известно същество.

         Забележителният анализатор на капитализма в периода на мощното му развитие в страните от Западна Европа и начално развитие в страните от Юга и Изтока в качеството им на колонии на първите, Карл Маркс има една блестяща мисъл, която ни помага да започнем правилно да отговаряме на току-що зададените въпроси. През 1858 г в Лондон Маркс записва следното:

         „Една обществена формация никога не загива, преди да са се развили всички производителни сили, за които тя е достатъчно широка, както и нови по-високи производствени отношения никога не заменят старите, преди материалните условия за тяхното съшествуване да са узрели вече в скута на старото общество. Ето защо човечеството винаги си поставя само такива задачи, които то може да реши, тъй като погледнато по-точно винаги ще откриете, че самата задача възниква само, когато материалните условия за нейното решение вече са налице или най-малкото са в процес на формиране.”

         Редица от постановките на Маркс и Енгелс са били подлагани на съмнение, някои от тях на отхвърляне, но още никой не се е и опитал и едва ли би бил в състояние да отхвърли посочената мисъл!

         Сега, когато съветският тип „социализъм”, налаган и управляван от теорията и практиката на тоталитарния комунизъм, рухна окончателно (и естествено), в рамките на анализа на случилото се бедствие за народите в цялост, задържало ги в развитието им напред, съществена помощ ни оказват автентичните архиви на бившата съветска партия-държава. Те са огромни по обем и не могат да бъдат обхванати от един човек, поради което особената ни благодарност трябва да бъде отнесена към историците на Руската федерация. Те са разделени разбира се на групи, обикновено остро противоречащи си една на друга в своите идеологически и философски схващания и подбуди, но цяла плеада от тях се стремят да ни информират за това, как всичко е било, с пряко предлагане на архивните документи.

         Всички тези документи трябва да бъдат вземани под внимание, когато анализираме, но особена важност представляват заседанията, решенията, постановленията, дискусиите и преписките в рамките на всевластното Политбюро на Руската комунистическа партия (болшевики), превърнала се през 1925 г. във Всесъюзна комунистическа партия (болшевики).

         За хората в Европа и света най-полезни в исторически аспект и богати на сведения са тази част от документите на ПБ на ЦК на РКП(б), които са свързани с така наречения „Трети комунистически интернационал” (Коминтерн).

         Комунистическият интернационал, създаден по инициатива и с активното участие на РКП(б) и лично на Ленин, от самото начало на съществуването си е бил тясно свързан идейно-политически и организационно със Съветска Росия, с руската компартия и материално е зависел от тях. Въпреки, че според Устава на Коминтерна РКП(б)-ВКП(б) е представлявала част от него, в действителност на нея е принадлежало специално място – място на най-влиятелната сила, определяща всички направления на тази международна революционно-ориентирана организация, обединяваща за четвърт век всички комунистически партии в света (1919-1943).

         При решаването на коминтерновските въпроси главният глас винаги е принадлежал на ръководството на ВКП(б). Коминтернът никога не е заемал позиции, противоречащи на интересите на СССР и ВКП(б), а с годините той е действал във все по-значителна степен като инструмент на ВКП(б) и съветската външна политика. Съвокупността от хилядите страници дискусии, решения и постановления са достатъчната фактология за доказателство на това.

         Механизмът на взаимоотношенията между ПБ на руската болшевишка партия и Изпълнителния комитет на коминтерна (ИККИ) е зависел съществено от степента на доверие на руското ръководство към лидерите, издигани в Коминтерна с непосредстеното участие на върхушката на болшевишката партия. Отначало Политбюрото много се е занимавало с формирането на самия Коминтерн, както и с образуването на комунистически партии в Европа въз основа на левите крила на социалдемокрацията, като документите ясно показват пряката намеса на Ленин, Лев Троцки, Григорий Зиновиев, Николай Бухарин, Карл Радек и други. Така например на Втория конгрес на Коминтерна (1920 г.) председателят му Зиновиев предлага знаменитите „21 условия” за приемане на дадена партия в КИ, имащи за цел да не се допускат в него социал-реформисти и центристи. Самият Зиновиев нарекъл тези условия „прашец против насекомите, разяждащи тялото на работническата класа” (протокол на Заседанието на ПБ на РКП от 29.06.1920 г., РГАСПИ, фонд 17, опис 3, дело 92, л.1-2) и фонд 495, опис 1, дело 18, л. 1).

         Организационно-кадровите въпроси на ИККИ се оказали изцяло в ръцете на ръководството на  РКП. От началото през 1919 г. до разпускането на Коминтерна през 1943 г. всички негови отговорни кадри за се избирали или назначавали със задължителното съгласие на ръководството на руската болшевишка партия.

         Финансирането на Коминтерна, както и обезпечаването на субсидии за компартиите се е осъществявало за сметка на средствата на Болшевишката партия и съветската държавна хазна. Средствата от Москва са покривали основните разходи на компартиите за поддръжката на техен апарат, издаването на вестници и партийна литература, провеждането на конгреси, конференции и изборни кампании и др. (РГАСПИ, фонд 17, опис 112, дело 2, лист 9, д.4, л. 16; д. 13, л. 4, д. 103, л. 4, опис 2, дело 18; опис 84, дело 31, лист 1; опис 162, дело 2, лист 53 и други).

         За разорената от войната и интервенцията Русия това е било тежко бреме.

         Редица документи от 1920 г. показват опита на Червената армия „да помогне за съветизацията на Полша”, „да докосне с щик Европа” – Ленин нарекъл това „преход от отбранителна политика на Съветска Росия към настъпателна – към завой в цялата световна политика” (РГАСПИ, фонд 44, дело 5, л. 9-36). Практически това е пример за нереалистична, основана на субективни революционни очаквания политика, довела до поражение.

Следващият период в дейността на Коминтерна, който е известен като преход съгласно паролата „от щурм към обсада” (1921-1922), е характерен със стремеж за освобождаване от революционно-утопични представи.

Тези първи периоди на съществуване на Коминтерна се характеризират със следното противоречие в самото ръководство на Болшевишката партия: от една страна, Съветска Русия инициирала и разпространявала сред комунистите от различните страни идеята за подготовка на световна революция, а от друга, оказвайки се обкръжена от капиталистически държави, тя трябвало да провежда политика на мирно съвместно съществуване и да развива икономически взаимоотношения, без което трудно би повдигнала нивото на своята икономика. От документите се вижда, че компартийните вождове не възприемали това противоречие като дълбоко и се стремяли да търсят съчетаване на двете цели. Външно съветското ръководство провъзгласявало независимостта на Коминтерна от Болщевишката партия, следователно то не било носело отговорност за действията на Коминтерна и отделните му секции (партиите-членки). Били взети мерки за прикриване на връзките между дипломатическите предствителства на Русия и агентите на Коминтерна (РГАСПИ, фонд 17, опис 3, дело 158, л.2, 6-7; дело 164, л. 2, дело 194, л. 2, 3, 4).

Голямо място в дейността на руското Политбюро и ИККИ заемат така наречените „германски”, „български” и „полски” въпроси: през 1923 година в Германия, България и Полша протекла последната вълна от следвоенни революционни действия.

Особено интересни са всички стъпки на Политбюрото, предприети за поддръжка на „германската революция”, при което са взети драматични организационни мерки спрямо КПГ – отначало се прави извод за назряване на революционен сблъсък в германия и необходиномостта от прехвърляне на борбата на нивото на въоръжено въстание за заграбване на властта (РГАСПИ, фонд 495, опис 18, дело 175а, л. 238 – на немски). Изключително интересни са материалите от секретното съвещание, проведено в ИККИ през септември 1923 г), на представители на РКП(б), КПГ и редица други компартии по въпросите на германската революция. Скоро след това – обратни действия ипрепоръки.

Същото в подхода на дълбокомисленото Политбюро в Москва се отнася и до събитията в България в периода „Деветоюнски преврат 1923 – Септемврийско въстание – Атентант в храма 1925”.

Документите на Политбюро на РКП(б) нагледно показват, как ръководството на руските болшевики се е опитвало чрез Коминтерна да поддтиква световната революция.

. . . . .

(продължава)

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5261478
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031