Деградацията на „героя от Лайпциг” в лоното на „вожда и учителя на всички народи”

Писмо на Димитров до Сталин и постановление на Изп. Комитет на Коминтерна)

(Съгласно Руския държавен архив за социално-политическа история – фонд 495, опис 2, дело 264, страници 200-203)

Писмо на Г. Димитров до Й. В. Сталин

За постановлението на ИККИ за разпускане на Компартията на Полша

28 ноември 1937

Съвършено секретно.

Скъпи другарю Сталин!

Ние мислим да проведем през Президиума на ИККИ плиложеното тук постановление за разпускане на Комунистическата партия на Полша и после да го публикуваме.

След публикуването на това постановление, би следвало да се обърнем с открито писмо към полските комунисти, в което по-подробно да разкрием разлагащата работа на врага в редовете на Компартията и работническото движение на Полша.

По възстановяването на КП на Полша се предвижда създаването на специална организационна комисия. Част от хората за тази комисия ние искаме да подберем от най-отличилите се и проверени бойци, сражаващи се в интернационалните бригади в Испания.

Много молим, другарю Сталин, за Вашия съвет и указания:

1. По въпроса, целесъобразно ли е да правим това действие преди завършване на следствието по отношение на арестуваните бивши ръководители на полската партия, или е нужно още да почакаме.

2. По съдържанието и характера на самото постановление за разпускането на КП на Полша.

                            С другарски поздрав Г. Димитров

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ (1)

                                                                           28 ноември 1937 г.

         Полският фашизъм, след като не е в състояние да се справи с растящото революционно движение на масите с помощта на открит терор, превърна шпионажа, диверсията и провокацията в най-важното оръдие на своята борба против работническото движение, против всички антифашистки, демократични сили, отравяйки с тази гнусна система целия политически и обществен живот на Полша. В течение на много години той насаждаше своята шпионска агентура във всички работническо-селски демократични организации. Но особено големи усилия пилсудчиците насочиха към това да проникнат в комунистическото движение, представляващо най-голямата опасност за полския фашизъм.

         Изпълнителният комитет на Комунистическия интернационал въз основа на неопровержими документални данни установи, че в ръководните звена на полската компартия в течение на редица години са действали врагове, агенти на полския фашизъм. Организирайки често фиктивни разколи в работническите, национално-демократичните, дребнобуржоазните организации, пилсудчиците са вливали в комунистическата партия свои шпиони и провокатори под формата на опозиционни елементи, преминали в редовете на комунистическото движение (групата на ППС начело със Сохацки-Братковски, групата на Поалей-Цион начело с Хенриховски и Лямпе, групата на украинската социал-демокрация, групата УВО Василков-Турянски, групата на белоруските с-ри Корчик, групата „Вызволение” – Воевудски). Полската дефанзива, регулирайки арестите по такъв начин, че да отстрани от комунистическите организации най-преданите елементи, постепенно е издигала свои агенти на ръководните постове в компартията. В същото време, с цел да създаде авторитет на своите провокатори и шпиони сред работниците, членовете на комунистическата партия, фашизмът е подхвърлял неведнъж своите агенти и на затворничество, инсценирайки над тях комедията на съд, за да ги освободи при първа възможност по пътя на организиране на някакви техни „бягства”, или „чрез обмени” с шпиони и диверсанти, заловени с голи ръце в СССР. С помощта на своята агентура вътре в ръководните органи на компартията, пилсудчиците са издигали на изборите за сейм под формата на комунисти в сеймовата комунистическа фракция свои хора, като например, Жарски, Сохацки, Домбал, възлагайки им да се изказват с провокационни речи, които фашистите са използвали за нападки срещу Съветския съюз и за кървави репресии против работническото и селското движение.

         Бандата от шпиони и провокатори, укрепила се в ръководството на компартията на Полша, разсадила от своя страна агентура по партийната периферия, систематично е предавала на класовия враг най-добрите синове на работническата класа, разрушавала е година след година с провали партийните организации както в основната Полша, така и в Западна белорусия и Западна Украйна. Тя неотклонно е извращавала политическия курс на партията по такъв начин, че комунизмът е загубвал своето влияние сред масите, а партията е ставала чужда и враждебна на Комунистическия Интернационал. За своята разложителна работа полският фашизъм широко е използвал троцкистко-бухаринските изроди, които или вече са се явявали агенти на полската дефанзива, или охотно са ставали такива по силата на общите с фашизма политически постановки. Полската дефанзива е разпалвала фракционна борба в партията чрез своите агенти, както в групата на Кошева-Варски, така и в групата на Ленски-Хенриковски и е използвала двете фракции за дезорганизация на партията и масовата й работа и за откъсване на работниците от компартията.

         Но особено подла роля тази шпионска агентура е изпълнявала по заданията на фашисткоото разузнаване по отношение на СССР. Спекулирайки с националистически предразсъдъци на най-изостаналите маси от полския народ, тя със своите провокационни действия се е стремила да попречи на сближаването на народите на Полша с народите на съветската страна и да разруши в интерес на фашистаката военщина делото на мира, което беззаветно защитава великата Страна на Съветите. В същото време, тази агентура на класовия враг систематически се  е прехвърляла от полския фашизъм под формата на политемигранти в СССР за шпионска и вредителска работа.

         Всички предприети опити да се изгонят агентите на полския фашизъм от редовете на комунистическото движение при запазване на сегашната организация на компартията на Полша се оказаха неуспешни, доколкото ръководните органи на партията се намираха в ръцете на шпиони и провокатори, използвали тежкото нелегално положение в партията, за да останат в нейното ръководство.

         Изхождайки от всичко това и затова, щото да се даде възможност на честните полски комунисти да преустроят партията, очиствайки я от агентите на полския фашизъм, Изпълнителният комитет на Комунистическяи Интернационал, въз основа на устава и решенията на конгресите на Комунистическия Интернационал, постановява:

1.     Комунистическата партия на Полша да се разпусне, поради зацапаността и с шпиони и провокатори.

2.     Да се препоръча на всички честни комунисти занапред до възстановяване на Комунистическата партия на Полша да пренесат центъра на тежестта на своята работа във всички масови организации, където има работници и трудещи се, борейки се за установяването на единство на работническото движение и създаване на антифашистки народен фронт в Полша.

В същото време ИККИ предпазва комунистите и полските работници против всеки опит на полския фашизъм и неговата троцкистко-бухаринска агентура да създаде под формата на лъжекомунистическа партия на Полша своя нова шпионско-провокаторска организация за разлагане на комунистическото движение.

Комунистическият Интерационал знае, че хиляди полски комунисти отдават себе си и своя живот на служенето и защитата на кръвните интереси на трудещите се маси, той знае, че героичният полски пролетариат наброява в своето славно революционно минало не малко забележителни моменти в борбата монархии, против полския фашизъм. Той знае за героичните подвизи на батальоните „Домбровски”, хвърлени от полския пролетариат в защита на испанския народ. И той е убеден, че полският пролетариат ще има комунистическа партия, очистена от подлите агенти на класовия враг, която действително ще възглави борбата на трудещите се маси на Полша за тяхното освобождение.

ЗАБЕЛЕЖКА:

(1)   Върху писмото на Димитров Сталин е написал”

„С разпускането сте закъснели с година две. Да се разпусне е нужно, но да се публикува в печата, по моему, не следва”.

Постановлението е било утвърдено чрез събеседване от членовете на Президиума на ИККИ още на 16 август 1937 г. и оформено с протокол № 27 на Президиума на ИККИ под название „Постановление на Президиума на ИККИ”.

Лица, споменати в текста:

Абрам Р. Хенриковски – разстрелян на 19.12.1937

Алфред Лямпе (1900-1943) – чл. на ПБ на ЦК на КПП

Роман Турянски (1894-1940) – чл. на ПБ на ЦК на КПЗУ

Силвестр Воевудски  – чл. на КПП - разстрелян на 25.04.1938

Тадеуш Жарски – чл. на КПП, разстрелян на 22.07.1934

Томаш Ф. Домбал – разстрелян на 21.08.1937

Вера Костшева  – чл. на ЦК на КПП – разстреляна на 9.07.1939

Адолф Варски – един от създателите на КПП, разстрелян на 21.08.1937

Юлиян Ленски (Лешчински) – ген.секретар на КПП – разстрелян на 21.09.1937