Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2012 14:17 - Разсекретените архиви на КПСС за намесата й в дейността и болшевизацията на БКП (1923-1925) – част 5: Заседание на ПБ на ВКП(б), 29.07.1924 г.
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 959 Коментари: 0 Гласове:
0



Разсекретените архиви на КПСС за намесата й в дейността и болшевизацията на БКП (1923-1925) – част 5:  Заседание на ПБ на ВКП(б), 29.07.1924 г.

(Резолюция по българския въпрос)

(част 4:  Заседание на ПБ на ВКП(б), 19.06.1924 г.

http://iliaganchev.blog.bg/novini/2012/11/22/razsekretenite-arhivi-na-kpss-za-namesata-i-v-deinostta-i-bo.1023154)

Продължение:

         ДО АТЕНТАТА В ХРАМ „СВЕТА НЕДЕЛЯ” ОСТАВАЛИ 9 МЕСЕЦА ...

Съгласно Руския държавен архив за социално-политическа история - Фонд 17, опис 162, дело 2, лист 12, 13-14, ръкопис, машинопис:

Протокол № 13 (специален № 8) за заседание на ПБ на ЦК на РКП(б) – 27 юли 1924 г.

         Слушали:

         1. Въпроси на НКВнР:

         ж) За България (ПБ № 12, п. 1-М) (др. Троцки, Фрунзе, Дзержински, Мануилски, Коларов, Дмитров*, Чичерин, Милютин, Уншлихт).

         Постановили:

а) Да се утвърди резолюцията по българския въпрос, предложена от комисията на Политбюро (1) (виж приложението).

б) Комисията, създавана по т. 7 от тази резолюция, да се счита за комисия за помощ от страна на РКП за българската компартия.

в) Състав на комисията: другарите Фрунзе (председател), Чичерин, Трилисер, Мануилски, Пятницки, Уншлихт и Коларов.

г) Със създаването на тази комисия под председателството на др. Фрунзе съществуващите по-рано комисии по българския въпрос да се ликвидират.

д) Всички практически въпроси, свързани с българския въпрос, да се предадат за разглеждане на комисията на др. Фрунзе.

         Преписи са изпратени на: др. Фрунзе – всичко; другарите Чичерин, Трилисер, Мануилски, Пятницки, Уншлихт, Коларов – в).

Съвършено секретно

Приложение

Към пр. № 13 (спец. № 8), т. 1-Ж

                            Резолюция по българския въпрос

                                      (В един екземпляр)

1. Да се признае, че до укрепването на партията по железните пътища, в пощата и телеграфа, в армията и на село партията не може да си поставя за цел въоръженото въстание в качеството на неотложна практическа задача за текущата есен.

2. Международната обстановка е най-малко благоприятна за въстание в сегашния момент и изисква всемерно спечелване на време от наша страна, тъй като обстановката на Балканите ще се изменя, най-вероятно, към по-добра.

3. Затова задачата на партията се състои в засилване и всестранна политическа, организационна и техническа подготовка на въоръженото въстание и завземането на властта от работническо-селския блок под ръководството на комунистическата партия. Именно към това трябва да се водят селяните, удържайки ги от преждевременни въоръжени действия и разяснявайки им, че победата е мислима само в най-тесен съюз с работническата класа, на която предстои да води борба в градовете, центровете на правителствената власт, и на която поради това е необходимо всестранно да се подготви за тази борба.

4. Неотложни задачи на партията:

а) ком.ядки по железните пътища,

б) ком.ядки в армията,

в) ком.ядки на село.

5. Военната организация на партията да се строи върху разузнаването в лагера на врага, създаването на въоръжени кадри, заграбването на оръжие, устройването на складове, бази и прочее.

Да се приеме за основно правило, че не трябва да се базираш на оръжие, очаквано отвън, а на това, което вземеш от врага. Внасяното отвън оръжие може да има само спомагателно значение.

6. Едновременно трябва да се разработи план за подготвителна работа на Балканите в цялост, а също и извън техните граници, имайки предвид, че преврат в България може да бъде успешен само при условие на съответна поддръжка за него на първо място на Балканите.

7. Да се създаде комисия под председателството на др. Фрунзе за практическа разработка и фактическо провеждане в живота на мероприятията, произтичащи от тази резолюция, в частност, от точка 6 и въобще за всемерна поддръжка на българската партия.

В комисията да се включат представители на: а) Коминтерна, б)Народния комисариат по външните работи, в) Българската партия и Балканската федерация, г) Революционния военен съвет, д) др. Трилисер.

8. Комисията да разгледа въпроса за асигнирането на съответните средства.

9. Изказвайки се в този смисъл, че въстание през тази есен не обещава победа, Политбюро изхожда от онези съображения, че нашата българска партия, жестоко пострадала в резултат на септемврийското въстание, още далеч не е успяла да възстанови своя организационен апарат и да създаде за себе си пунктове на опора в онези области, които имат решаващо значение за изхода на въстанието. Да се подготви за ръководно не само политическо, но и организационно-боево участие във въстанието едва ли е възможно в течение на 1-2 и даже 2-3 месеца. В този смисъл ние се изказваме за това, партията да прилага необходимите мерки за разтягане на въстанието примерно до пролетта на следващата година, прикривайки своята напрегната подготвителна работа със съответни политически маневри.

От само себе си се разбира, обаче, че решението за такова отлагане на въстанието до пролетта не може да има абсолютен характер. Едни или други благоприятни събития (ръст на революционното движение в другите балкански държави, преди всичко в Румъния, военни конфликти на Балканите и прочее) могат да заставят рязко да се промени решението в смисъл на най-бързо започване на революционни действия. Но до настъпването на такъв род събития, които биха подлежали на специална оцека, нашата българска партия трябва да се ръководи от директивите, изложени в настоящата резолюция.

         Подписи: Ф. Дзержински, Л. Троцки, М. Фрунзе.

ЗАБЕЛЕЖКА:

(1) Въпросът за положението в България е бил поставен в дневния ред н заседанието на Политбюро на ЦК на РКП(б) на 24 юли 1924 г. На заседанието са присъствали ръководителите на БКП В. Коларов и Г. Димитров. Било е решено: „Да се поръча на комисия в състав другарите Фрунзе, Дзержински и Троцки подробно да се запознаят с положението на нещата в България и с предложенията, внесени от представителите на Българската компартия, и да се направи съобщение на следващото заседание на Политбюро.

Свикването на комисията се възлага на др. Троцки.

Същността се заключавала в това, че ръководството на БКП с поддръжката на ИККИ продължавало да осъществява курс към въоръжено въстание, но обстановката в страната явно противоречала на такъв курс.



Тагове:   болшевизъм,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5261463
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031