Разсекретените архиви на КПСС за намесата й в дейността и болшевизацията на БКП (1923-1925) – част 1: 14 юни 1923 г.

Разглеждайки въпроса за възможността и необходимостта за преход от капитализъм към социализъм, основоположникът на научния социализъм Карл Маркс изказва следната исторически доказана и до днес мисъл:

         „„Една обществена формация никога не загива, преди да са се развили всички производителни сили, за които тя е достатъчно широка, както и нови по-високи производствени отношения никога не заменят старите, преди материалните условия за тяхното съшествуване да са узрели вече в скута на старото общество. Ето защо човечеството винаги си поставя само такива задачи, които то може да реши, тъй като погледнато по-точно винаги ще откриете, че самата задача възниква само, когато материалните условия за нейното решение вече са налице или най-малкото са в процес на формиране.” (Лондон, 1858, публикувано в Берлин през 1859)

         Историческият контекст на разглежданото тук време от 1923 до 1925 е следният:

         През октомври (ноември) 1917 болшевиките начело с Ленин и Троцки предизвикват и провеждат Руската революция, само няколко месеца след започналата през февруари буржоазно-демократична революция – в една полуфеодална империя с току-що укрепващи капиталистически производствени отношения, разположена в глобус с преобладаващи феодални и полуфеодални отношения сред мнозинството от населението и териториите, подчинени колониално на няколко вече развити капиталистически държави (преди всичко Англия и Франция) и полуколониално - на САЩ и Германия.

         След приключване на войната, на 4 март 1919 г. в Москва, Ленин, Троцки и техните другари, следвайки решението си да започнат подготовката на световна пролетарска революция, създават от крайно левите крила на социал-демократическите партии в Европа и няколко други страни Трети комунистически интернационал.

         Руската комунистическа партия (болшевики) ръководи Коминтерна чрез члена на Политбюро на ЦК, Григорий Зиновиев – председател на Изпълнителния комитет на Коминтерна (ИККИ) от 1919 г. до 1926 г.

         По това време ЦК на РКП(б) се състои от 19 члена и 8 кандидат-члена. През периода 1936-1940 г. 12 от членовете и 4 от кандидат-членовете на ЦК са обявени от Сталин за врагове на партията и народа и са разстреляни.

         Положението в България и БКП в този период е известно:

         На 9 юни 1923 г. слугите на капитала свалят с кървав преврат земеделското правителство на Александър Стамболийски.

         БКП, която вече е член на Коминтерна, ръководейки се от теснопартийните си идеологеми, не се намесва в събитията. Създателят й Димитър Благоев вече е на смъртно легло, а фактически ръководители са: в страната – организационният секретар на ЦК, Тодор Луканов, а в Коминтерна, в който е част от Балканската секция, Васил Коларов, изпълняващ и длъжността генерален секретар на Коминтерна с председател Зиновиев.

         Да проследим документите в Руския държавен архив за социално-политическа история:

         Фонд 17, опис 3, дело 360, лист 7:

От протокол № 12 за заседание на ПБ на ЦК на РКП(б) – 14 юни 1923 г.

Слушали: т. 32. Съобщение на др. Зиновиев за България.

Постановили: т. 32. Да се приеме за сведение.

Забележка 1:

На 9 юни 1923 г. в България е бил осъществен реакционен държавен преврат. Ръководството на БКП, считайки, че става въпрос за занямата на един буржоазен режм с друг режим от същата класа, е заело позиция на неутралитет по отношение на разгърналата се борба. В Москва са озенили това като грешка. Към заседанието на ПБ на ЦК на РКП(б) е била получена статията на Христо Кабакчиев, излагаща гледната точка на ръководството на БКП. На заседанието е станало въпрос за необходимостта да се изправи „погрешната позиция” на ЦК на БКП, при което незабавно и в достатъчно открита форма, например във вид на статия. Състоял се е обмен на записки по този въпрос.

         „Вие по-добре виждате. Гледайте, желанието ви да ударите незабавно по главата да не доведе до такава акробатика, че да не се зарадваме. Л. К[аменев]”.

         “Аз се колебая – затова и питам ва, стоящите по-отдалече и можещи да присъдят по-спокойно.

         Бух[арин] е прав, че шило в торба не можеш да задържиш и че чистотата на линията в другите партии – е най-важното.

Ще се наложи да отложим до прочитането от Кабакчиев. Ако той не разколебае (с някакви нови факти) нашата оценка, - тогава трябва да се напечата. Всички български работници юе бъдат с нас. Г. З[иновиев]”.

С ръката на Зиновиев: „Summa Summarum: Моето мнение: да се почака, да се изпрати статията в България и на другите ЦК, да се прегледа, да се напечата след 10-12 дни”.

„Може би, да направим така. Днес дойде статията на Кабакчиев за преврата (аз още не съм я виждал). Може би, да се даде тя,  а после моят отговор, малко снабден с „приятни” оговорки. Г.З[иновиев]”.

С ръката на Бухарин: „Ние вече се довършихме с такава предпазливост. Усещахме, че ще стане беда, а самите с „предпазливост” обикаляхме около честта на Коларов, Димитров и другите, бояхме се да кажем за нашите съмнения. И ето докъде достигнахме с дипломацията си. Може нещо и да се махне от статията, но е нужно да се разграничим от „българската линия”. Без това ще объркаме останалите партии”.

„Др. Зиновиев!

Би било по-добре, по моему, да се преработи статията в циркуляр от Коминтерна и да се разпрати на компартиите за ръководство, без да се публикува. Публикуването е опасна мярка, - боя се, да не паднем в ръцете на II Интернационал, тласкайки българите към откъсване от Коминтерна. Аз мисля, че има надежда да се запази за Коминтерна най-добрата част от българската компартия, въздействайки върху нея в поядъка на партийна критика, а не чрез открития печат. Публикуването може да предизвика взрив на самолюбие, честолюбие и ще затрудни нашата работа, ще облегчи откъсването. И. Сталин”.

„1. Струва ми се, че са необходими преди всичко официални указания към българските комунисти от страна на Коминтерна, за да постигнем макар и началото на поправянето на линията на българските комунисти в духа на действително хубавата статия на др. Зин[овиев].

2. Затова публикуването на статията малко да се отложи и смекчи. По-лесно е да се поправи линията на българите, а иначе е опасно, че може да се затрудни това поправяне. Коминтерновската директива действително трябва да бъде твърда, но отнаало непублична. Молотов”.

(Фонд 324, опис 2, дело 10, л. 130-134. С автографи).

Същият ден, на 14 юни 1923 г. ИККИ е изпратил телеграма до ЦК на БКП, в която се дава указание да се действа така,  както са действали болшевиките по време на Корниловския метеж в Русия, тоест да се участва в борбата против реакционния заговор.

Забележка: цитираната мисъл на Маркс в оригинал:

„Eine Gesellschaftsformation geht nie unter, bevor alle Produktivkrдfte entwickelt sind, fьr die sie weit genug ist, und neue hцhere Produktionsverhдltnisse treten nie an die Stelle, bevor die materiellen Existenzbedingungen derselben im SchoЯ der alten Gesellschaft selbst ausgebrьtet worden sind. Daher stellt sich die Menschheit immer nur Aufgaben, die sie lцsen kann, denn genauer betrachtet wird sich stets finden, daЯ die Aufgabe selbst nur entspringt, wo die materiellen Bedingungen ihrer Lцsung schon vorhanden oder wenigstens im ProzeЯ ihres Werdens begriffen sind.“
(in London 1858 geschrieben, in Berlin 1859 verцffentlicht)