За ярката разлика в политическия подход към науката в Германия и България
Днес в Народното събрание народната представителка проф. Ваня Добрева, бивш зам. нинистър на образованието и науката, постави въпрос пред министъра на финансите д-р Симеон Дянков за оскъдното финансиране на основния център на българските научни изследвания – БАН в рамките на 60 милиона лева субсидия от държавата.
Дянков отговори, че заедно с парите от поръчки и договори БАН получавала всичко около 120 млн лв, т.е. 60 млн. евро. Министърът гордо заяви, че бил учил на запад и знаел как е там.
Нека да посоча частични данни за Германия по отношение на ГРИЖАТА НА ДЪРЖАВАТА ЗА НАУКАТА В УСЛОВИЯТА НА КРИЗА И ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ 2 000 МИЛИАРДА ЕВРО, която не само е на Запад, а е и икономически най-силната членка на Евросъюза:
· население 82 млн души, т.е. 12 пъти по-голяма от България (7 млн.);
· БВП на глава от населението – 38 000 долара, т.е. 2,8 пъти повече от България (13 600 долара);
Брутният вътрешен продукт на една държава разбира се е свързан освен всичко друго и с ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА НА ТРУДА и другите особености на икономиката.
Така че изходната ми точка в разсъжденията по въпроса е истинското съотношение във възможностите на тези две страни-членки на един икономически съюз, Европейския:
Германия има 12 пъти по-голямо население, всеки гражданин от което което произвежда средно 2,8 пъти по-голям БВП, т.е. приблизителната база за сравнение между грижите за наука от страна на МЕРКЕЛ-ШОЙБЛЕ-ШАВАН и БОРИСОВ-ДЯНКОВ-ИГНАТОВ е числото 34.
Публичните средства, т.е от федералния бюджет и провинциите, за финансиране само на две от основните академични изследователски обединения – „Фраунхофер” и „Макс Планк” са както следва:
„Фраунхофер” (85 института) – 30 % от общо 1,5 млрд евро, т.е. 450 млн. евро;
„Макс Планк” (89 института) – 80 % от общо 1,3 млрд евро, т.е. 1 млрд евро;
„Хелмхолц” (18 изсл.центрове) – 70 % от общо 3 млрд евро, т.е. 2,1 млрд евро.
Г-жа Меркел, която никак не е лява, увеличи с 6 % досегашните 6 млрд евро, отделяни за научни изследвания в немските унивесритетски и извънуниверситетски институти – така изисквала според нея кризата, защото бъдещето на Германия щала била да го осигури науката!
Но ако се спрем само на споменатите две академични звена се получава един годишен обем на държавната субсидия от 3,55 млрд. евро, т.е. 7 млрд лева.
Надявам се, че г-н Борисов, който не веднъж е казвал, че е добър по математика, може бързо да изчисли разликата в подхода:
7 000 000 000 : 34 = 85 000 000 лв.
Като се прибавят и останалите центрове на Германия, занимаващи се с научни изследвания, а именно „Лайбниц” (88 института), 11 академии на науките в 10 града и научно-изследователските сектори на 117-те университета и 216-те висши института, за които държавата и провинциите, т.е. немския народ чрез своите избраници, заделят за наука се вижда огромната пропаст между подходите на германската и българската република.
Нали и едните, и другите сме патриоти?!
Или, както е казал поетът:
Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
