Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2012 15:09 - Сталин, КПСС, КГБ и съветизацията на България – част 4 – МГБ-дивизията в НРБ
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 818 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.09.2012 09:14


Сталин, КПСС, КГБ и съветизацията на България – част 4 – МГБ-дивизията в НРБ

(Stalin, die KPdSU, der KGB und Sowjetisierung Bulgariens - Teil 4 – MSS-Trouppen in der VRB)

 (Продължение на:

http://iliaganchev.blog.bg/novini/2012/09/20/stalin-kpss-kgb-i-syvetizaciiata-na-bylgariia-chast-3.1001504

Част 2: http://iliaganchev.blog.bg/novini/2012/09/19/stalin-kpss-kgb-i-syvetizaciiata-na-bylgariia-chast-2.1001264

Част 1: http://iliaganchev.blog.bg/novini/2012/09/18/stalin-kpss-kgb-i-syvetizaciiata-na-bylgariia-chast-1.1000955 )

Точно както в Унгария и тук е устроен показен „шпионски" процес. Бъдещата жертва е била набелязана лично от вожда на всички народи.

Приемайки през декември 1948 г, в Кремъл българската делегация, Сталин поставя въпроса за „недоверие” към Трайчо Костов – член на ПБ и секретар на ЦК на БРП(к) и Антон Югов – министър на вътрешните работи, като ги обвинява в нежелание да споделят информация със съветските съветници.

Сталин направо заявил, че „именно с това започна и нашия конфликт с Тито” (док. 35).

Под натиска на Москва през 1949 г. Костов е снет от партийните му постове. Обвинен е в "политически” грешки и „антипартийни” действия (док. 36).

Докладът за делото на Костов е бил изнесен от В. Коларов на 26 март 1949 г. на пленума на ЦК на БКП. На пленума А. Югов предпочел напълно да се разграничи от Костов и се изказал с критика към него, като по този начин отклонил удара от себе си. Приемайки в Москва на 13 април 1949 г. българските ръководители, Сталин, след като се запознал с материалите по този доклад, характеризирал Костов като „опасен човек” (док. 37), с което още веднъж го определил като бъдеща жертва на чистката, а даже и като възможна централна фигура в „титовския” заговор в България.

В първите дни на юни 1949 г. Сталин взел решение да изпрати в България сътрудниците на МГБ М.Т.Лихачов и Л.Л.Шварцман (док. 38) за подпомагане в разследването на делото на Трайчо Костов (док. 39).

След като пристигнали в София, на 8 юни 1949 г. те изпратили своето първо съобщение в Москва. От него следвало, че по делото „на троцкистката група, провеждаща по задание на английското разузнаване подривна работа в народното стопанство на страната” са арестувани вече 12 души и съгласно показанията, един от участниците в групата е бил свързан с Костов. По-нататък в съобщението се казва, че заместник министърът на вътрешните работи Руси Христозов е убеден във виновността на Костов и счита, че трябва да го арестуват, „а членовете на Политбюро на ЦК, гледната точка на които представлява Югов, макар и да се съмняват в доброкачествеността на материалите от следствието, все пак ще направят така, че да се посъветват с Москва” (док. 40).

         На 12 юни Шварцман и Лихачов съобщили в Москва за състоялия се на 11 юни пленум на ЦК на БКП, на който Костов е бил изваден от състава на ЦК и изключен от партията, добавяйки, че по тяхно мнение, би трябвало да го арестуват, „отчитайки възможността за негово бягство зад граница” (док. 41). Обаче българските ръководители не били готови на такива решителни стъпки. Налагал се натиск от Москва.

На 18 юни 1949 г. Абакумов изпраща на Сталин поредното съобщение от Шварцман и Лихачов от София, в което се казвало, че „Българските другари още не са решили въпроса за ареста на Костов" (док. 42). Те пишели за това, че на 16 юни 1949 г. се е състояла тяхната беседа с министъра на вътрешните работи Югов, който съобщил за своето съгласие с доводите на следователите за арест на Костов и обещал да поговори за това с ръководството на ЦК. Вечерта на същия ден, както пишат съветниците, Югов бил видимо смутен. Оказало се, че той докладвал на секретарите на ЦК на БКП Коларов, Червенков и Чанков този въпрос, но не получил от тях санкция за арест. Те заявили, че се съмняват в правдивостта на следствените материали, решили са да ги проверят, а към въпроса за арестуването ще се върнат във вторник на 21 юни на заседанието на Политбюро. Югов съобщил на съветниците, че в ЦК „съществуват опасения – да не би под ударите да се окажат честни комунисти” и „да не повторим Вашия опит с арестите от 37-ма година, когато незаслужено са пострадали някои българи и даже е стоял въпросът за ареста на Коларов и Червенков, но тях ги е защитил Димитров”.

         След два дни, на 18 юни, Шварцман и Лихачов отново говорят с Югов и , намеквайки за Сталин, му казват, че няма да е лошо ЦК на БКП да се свърже „с когото трябва и да реши въпроса за Костов”. На това Югов отговорил: „Разбирам Ви, но е неудобно да се обръщаме там по този въпрос, защото въпросът за Костов ние трябва да решим сами” (док. 43).

         Не е изключено, българските ръководители, отхвърляйки стеснението, все пак са се свързали „с когото трябва”. Още на 20 юни 1949 г. Абакумов доложил на Сталин, че както са му съобщили Лихачов и Шварцман, вечерта на 19 юни се е взело решение на ЦК на БКП за ареста на Костов, а в 8 ч. сутринта на 20 юни е бил арестуван на излизане от квартирата си (док. 44).

По-нататъшните съобщения на Лихачов и Шварцман за хода на разследването по делото на Костов министър Абакумов редовно е изпращал на Сталин.

В съобщението на Абакумов от 20 юли 1949 г. се казва, че сред българските ръководители Коларов повече от другите се съмнява в делото на Костов и „взема под съмнение работата на органите на държавната сигурност в България” (док. 45).

Най-после на 31 юли 1949 г. Абакумов изпратил на Сталин победоносното съобщение на Лихачов и Шварцман (от 28 юли) за настъпилото пречупване в разпитите на Костов: „той по-откровено дава показания за своята вражеска дейност”. В съобщението се говорело за оказаната на българските следователи помощ, за проведените две съвещания със следоватеите „с разбор на недостатъците”. На този етап Лихачов и Шварцман считали задачата си за изпълнена и писали, че по-нататъшното им пребиваване в България е „нецелесъобразно”, мотивирайки това с опасенията за възникване на „слухове за вмешателство на СССР в извършването на арестите в България”, като на същото мнение бил и посланикът на СССР в България (док. 46).

И действително, те били решили главната задача. Нали за съветниците от МГБ на СССР е било важно не само да предадат на разследването по това дело  нужното направление, но също и да убедят ръководителите на България, че те наистина са заобиколени от „врагове” и „заговорници”.

Лихачов и Шварцман се върнали в Москва, но както се оказало за кратко: Сталин искал да бъде уверен, че делото на Костов се намира под надежден контрол. Затова той провел специален разговор с министър Абакумов, за което свидетелства писмото на министъра на държавна сигурност до Сталин от 3 септември 1949 г. (№ 5868/А). Абакумов пише в него: „След разговора си с Вас аз извиках завърналите се с Ваше разрешение от София Лихачов и Шварцман, които се намираха там в течение на 3 месеца”. Те съобщили на Абакумов, че отначало лично са участвали в разпитите на Костов, а после това са правили само българските следователи. Лихачов и Шварцман съобщили за „малкия опит” на следователите-българи и

се оплакали от това, че ЦК на БКП „по непонятни причини” не разрешава да се арестуват лицата, свързани с Костов – бившия министър на финансите Иван Стефанов и бившия управител на Търговската банка Цончо Цончев. За поправяне на ситуацията в София Абакумов предложил:

         „Имайки предвид това, че в сегашния момент, във връзка със завръщането на другарите Лихачов и Шварцман, в България не е никой от работниците на МГБ на СССР, за да не се допуснат грешки в изпълнението на Вашето указание – да не се развиват отново получените от Костов показания за връзките му с полицията, а да се поеме решително направление в следствието за разкриване на престъпните му връзки с групата на Тито, - не би ли било целесъобразно да се предадат указания за това на др. Червенков и на министъра на вътрешните работи на България др. Христозов” (док. 47).

Абакумов помолил Сталин за указания, как да постъпи: да предаде това предложение по дипломатически канали или отново да изпрати в България Шварцман. Сталин решил, че да има в София свой представител на МГБ е по-надеждно и зам. началникът на следствената част по особено важни дела на МГБ на СССР Шварцман отново заминал за България.

Ако по-рано за делото на Костов и деликатната мисия на Лихачов и Шварцман Абакумов е съобщавал изключително на Сталин, то сега кръгът на адресатите се разширил с „най-близките съратници” на вожда (док. 48). Съобщението от шварцман от София Абакумов изпратил на Сталин, Молотов, Берия и Маленков. Шварцман доложил, че на 19 септември 1949 г. след пристигането си в София е имал среща с Вълко Червенков в присъствието на Руси Христозов и им е предал указанията на Филипов (т.е. Сталин) по делото на Костов – как да се води следствието, главната задача на което е „разкриването на престъпните връзки с кликата на Тито”, а връзките на Костов (1942 г.) с полицията „да се оставят настрана”. Освен това Шварцман предал на българите предложение, несъмнено разработено в Москва, да се преразгледат всички материали за българи, „особено от състава на македонците”, подозирани в тайни връзки с Югославската мисия в София, а също да се разкрият всички онези, които се подозират, че може би са изпратено в България югославско разузнаване (док. 49).

И няма нищо удивително в това, че по-нататъшното разследване по делото на арестувания в България Трайчо Костов довело българските ръководители Коларов и Червенков до извода за ненадеждността на цялата армейска върхушка. На тях даже започнало да им се струва, че срещу тях действително се готви военен преврат.

Стрaховете си те споделили със Сталин.

През октомври 1949 г. в България бил изпратен заместник министърът на държавната сигурност на СССР С.И.Оголцов (док. 50).

В задачите му влизало обезпечаването на вътрешната сигурност на страната в периода на подготовка на съдебния процес над Трайчо Костов и оказване на българите на помощ при провеждане на чистката в армията (док. 51).

Същевременно в България тайно била прехвърлена една дивизия от вътрешните войски на МГБ на СССР. Превозването на личния състав на дивизията било осъществено на три етапа – на 21, 23 и 25 октомври по море, като всички военослужещи били преоблечени в цивилни костюми. Съгласно Централния архив на Федералната Служба за сигурност на Руската федерация общата численост на дивизията начело с генерал-майор Бровкин е бил 4030 души. Съставът на дивизията тръгнал с кораб от одеса в гражданско облекло. Въоръжението се състояло от 342 картечници, 3468 автомата, 12 миномета, 518 пистолета и 7292 гранати (док. 52).

 

(продължава)

. . . . .



Тагове:   кгб-социализъм,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2642166
Постинги: 2908
Коментари: 877
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930