Сталин, КПСС, КГБ и съветизацията на България – част 3

(Продължение на:

Част 2: http://iliaganchev.blog.bg/novini/2012/09/19/stalin-kpss-kgb-i-syvetizaciiata-na-bylgariia-chast-2.1001264

Част 1: http://iliaganchev.blog.bg/novini/2012/09/18/stalin-kpss-kgb-i-syvetizaciiata-na-bylgariia-chast-1.1000955 )

. . . . .

Особено важна е била регламентацията за дейността на съветническите апарати на МГБ (съветското министерство на държавната сигурност) в страните от Източния блок. Но на самото министерство са му били необходими около 2 години, за да може в края на краищата отчетливо да определи, какво могат и какво не могат и какво са длъжни и какво не са длъжни да правят тези съветници.

Накрая, на 19 октомври 1951 г. новият министър на държавна сигурност С.Д.Игнатиев, който сменя арестувания Виктор Абакумов, с писмо № 725/И изпраща в ЦК на ВКП(б) за утвърждаване разработения в Първо управление на МГБ на СССР ЦК вариант на „Наставление” за съветниците на МГБ на СССР при органите на сигурност в страните с „народна демокрация” (док. 29). Забележителното е, че за изпълнение на документа е бил назначен самият началник на управлението – Г.В.Утехин, когото след няколко седмици го сполетява арест. Предложеният от Игнатиев текст на наставлението от 12 точки е бил приет и утвърден от ПБ на ЦК без изменения на 22 октомври 1951 г с решение П84/122 (док. 30).

         В приетото „Наставление” съвсем ясно се говори за основния смисъл на дейността на съветниците на МГБ – да дават съвети и оказват съдействие на органите на сигурност на страните от Източния блок. При това на съветническите апарати на МГБ строго се е забранявало да подменят със себе си органите на сигурност на тези страни, т.е. да извършват тяхната работа и „да им налагат своето мнение”. На практика, в условията на провеждане на репресиите и подготовката на показните процеси против „заговорниците” и „шпионите”, точно това се е и случвало.

         Спектърът от въпроси, по които съветниците на МГБ са могли да дават съвети, се е ограничавал със следното:

         „ – за възможните подобрения на организационната структура на органите на сигурността, милицията, граничните и вътрешните войски;

-         за мерките по подобряване на агентурно-оперативната и следствената работа на органите на сигурността и милицията;

-         за организацията на работата по специалната проверка и служебната подготовка на кадрите на оперативните работници от сигурността и милицията, офицерите от граничните и вътрешните войски;

-         за организацията на бойната подготовка и служба в граничните и вътрешните войски.

При оказване на помощ по изброените въпроси съветниците са длъжни да изхождат от местните условия, като не допускат механично копиране на формите и методите на работа на органите на държавна сигурност на СССР.

Всички съвети и консултации трябва да се дават само в устна форма” (док. 31).

Както е известно и по този въпрос не е минало без нарушения, още повече, че Сталин лично е принуждавал страните-сателити да провеждат реорганизация на органите на национална сигурност по образ и подобие на СССР.

Но особено нелепа в условията на сталинските репресии е изглеждала точка 8-ма от „Наставлението”:

„Съветниците и инструкторите не трябва лично да приемат агентурата на органите за сигурност и да разпитват арестуваните” (док. 32).

Достатъчно е да припомним методите, използвани от ген.-лейтенант Михаил Илич Белкин и полковник Николай Иванович Макаров в Унгария, в хода на подготовката на процеса срещу министъра на външните работи Ласло Райк (те именно са разпитвали и приемали вътрешната агентура), за да се разбере, че подготвеният и утвърден в МГБ вариант на „Наставлението” е бил абсолютно нереален и неработоспособен в сталинското време. Той по-скоро е представлявал своего рода щит, призван да прикрие действителната роля и подходи на сталинските посланици при органите на сигурността в страните-сателити и да запази при това самолюбието на местните вождове, желаещи да укрепят илюзията за собствената си самостоятелност при вземането на решенията по въпросите на репресивната политика, а също и относно разузнаването и контраразузнаването.

Случва се съвпадението, че точно по времето, когато е било утвърдено това „Наставление”, Сталин обръща особено внимание на работата на съветниците на МГБ. Неговото недоволство от работата на някои от съветниците довежда до решението за смяна на съветниците незабавно в три от страните:

С Решение на ПБ на ЦК от 2 ноември 1952 г. (П84/220) са освободени от задълженията си старшите съветници на МГБ на СССР С.И.Филатов (България), Г.С.Евдокименко (Унгария) и В.А.Боярски (Чехословакия), а вместо тях са назначени съответно: генерал-майор Владимир Николаевич Суходолски – в България (по-късно той става ръководител на Представителството на КГБ в НРБ);

полковник Михаил Савелиевич Иванов – в Унгария (през 1950 г. е бил зам.министър на МГБ на Туркмения) и полковник Алексей Дмитриевич Бесчастнов – в Чехословакия (док. 33). ЗАБЕЛЕЖКА: Същият този Бесчастнов, вече като генерал-лейтенант, през 1968 г. по време на агресията на СССР, НРБ и другите без Румъния, ръководи групата на КГБ на СССР, изпратена „в помощ” на чехословашките органи при потушаването на „Пражката пролет”.

         ДА СЕ СПРЕМ ПО-КОНКРЕТНО НА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ В БЪЛГАРИЯ.

Съветници на Народния комисариат по държавната сигурност на СССР са били изпратени в България още през 1945 година:

Народният комисар на ДС Всеволод Николаевич Меркулов съобщава на Берия на 6 септември 1945 г. за изпълнение на поръчението:

„Съгласно Вашето задание за работа в качеството на инструктори на Министерството на вътрешните работи на България предлагам следните работници” – и по-нататък съобщава имената им:

полковник Лев Александрович Студников – нач. на 8 отдел 4 управление на НКГБ,

подполковник Иван Иванович Зеленски – нач. 2 отделение 4 отдел 4 управление на НКГБ

и полковник П.В.Голубенков – нач. 1 отделение 1 отдел 4 управление на НКГБ (док. 34)

Служебното ниво на гореспоменатите „работници” е достатъчно високо.

И макар да не е ставало дума за устройството на някакъв постоянен щат на съветски съветници от ДС, все пак някои от тях достатъчно дълго време са се задържали в България, подпомагайки организирането на националната служба за държавна сигурност. Например: Зеленски е работил в България до 1950 г.

Точно както в Унгария и тук е устроен показен „щпионски’ процес. Бъдещата жертва е била набелязана лично от вожда на всички народи.

Приемайки през декември 1948 г, в Кремъл българската делегация, Сталин поставя въпроса за „недоверие” към Трайчо Костов – член на ПБ и секретар на ЦК на БРП(к) и Антон Югов – министър на вътрешните работи, като ги обвинява в нежелание да споделят информация със съветските съветници. ...

(продължава)