Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2012 13:38 - Сталин, КПСС, КГБ и съветизацията на България – част 2
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 928 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.09.2012 08:57


Сталин, КПСС, КГБ и съветизацията на България – част 2

 

(Продължение на : Сталин, КПСС, КГБ и съветизацията на България – част 1
 http://iliaganchev.blog.bg/novini/2012/09/18/stalin-kpss-kgb-i-syvetizaciiata-na-bylgariia-chast-1.1000955)

. . . . .

         През следващата година на 27 февруари 1950 г. (П73/98) Политбюро на ЦК на БКП(б) взема решение „Да задължи МГБ на СССР да изпрати в Българската народна Република за оказване на помощ в органите на държавна сигурност и граничната служба” в качеството на страши съветник от МГБ на СССР генерал-майор С.И.Филатов и с него още 10 съветника (док. 09).

С Решение от 14 юли 1950 г. (П76/66) в Чехословакия е изпратен за старши съветник на МГБ на СССР В.А.Боярский и заедно с него още 7 съветника (док. 11).

С Решение от 20 септември 1950 г. (П77/444) в Северна Корея допълнително са изпратени 4 съветника от МГБ на СССР (док. 12).

С Решение от 6 ноември 1950 г. (П78/440) в Китай допълнително са изпратени 4 съветника за „оказване на помощ” по радио-контраразузнаването, граничната служба и по работата на милицията (док. 13).

Също с решение на ПБ на ЦК от 21 декември 1950 г. (П79/377) в Чехословакия „във връзка с молбата на Слански” допълнително са изпратени 4 съветника от МГБ на СССР, специалисти по въпростите на контраразузнаването в армията, контраразузнаването в икономиката, по милицията и по организацията на оперативния отчет (док. 14). (ЗАБЕЛЕЖКА: Генералният секретар на Чехословашката комунистическа партия Рудолф Слански заедно с още 10 висши ръководители на ЧКП и правителството е разстрелян след скалъпен процес на 3 декември 1952 г.)

С Решение от 9 януари 1951 г. (79/513) Г.С.Евдокименко е утвърден за съветник на МГБ на СССР при Управлението на държавната сигурност на Унгарската народна република (док. 15).

 И след това решенията за изпращане на нови или замяната на вече работилите на място съветници от МГБ на СССР са се вземали от Политбюрото на ЦК на съветската компартия в най-секретен порядък и са се поставяли в т.н. „специална папка” (обозначена с печат за секретност).

ПБ на ЦК на 3 август 1951 г. (П83/44) утвърждава П.Е.Андреев за съветник на МГБ на СССР при МВР на Монголската народна република, освобождавайки го от длъжността началник на УМГБ на Андижанската област (док. 16).

На 16 август 1951 г. (П83/151) Политбюро на ЦК, изпълнявайки „молбата на Георгиу-Деж”, задължава МГБ на СССР „да командирова допълнително в Румъния съветници на МГБ” (док. 17). (ЗАБЕЛЕЖКА: С помощта на съветските съветници в началото на 1952 г. генералният секретар на Румънската работническа партия Георге Георгиу-Деж се „справя” (т.е. арестува) с членовете на политбюрото и секретари на ЦК - Василе Лука, министър на финансите, Теохари Джорджеску – министър на вътрешните работи и Ана Паукер, министър на външните работи).

         През 1950 г. е бил учреден институтът на представителите на Комитета за информация при Министерството на външните работи на СССР (съветското външнополитическо разузнаване) в страните от Източна Европа. За това се говори в решението на Политбюро на ЦК от 17 април 1950 г. (73/472): „За реда на осъществяване на контакт на Комитета за информация с органите на външнополитическото разузнаване на страните с народна демокрация”.

С това решение е бил утвърден текстът на директивата до посланиците на СССР в съответните страни за установяване на контакт. А на Комитета за информация е възложена задачата на подбере за утвърждаване от Секретариата на ЦК на ВКП(б) на кандидатури на представители за Комитета за информация от всяка от страните на Източна Европа, Китай и Корея (също считани за страни „с народна демокрация”). В приетата директива, съдържанието на която съветските дипломатически представители е трябвало да съобщят на лидерите на страните от съветския блок, от името на „Правителството на СССР” се говори преди всичко за това, че „изхождайки от единството на политическите цели и задачи, а също от взаимното доверие между СССР и страните с народна демокрация, Правителството на СССР е забранило на органите на съветското разузнаване да води каквато и да било разузнавателна работа в страните с народна демокрация” (док. 18).

А по-нататък се казва, че по същите съображения на „взаимно доверие” и „единство на политическите цели и задачи” е целесъобразно да се установи контакт на съветското външнополитическо разузнаване със „съответните органи на страните с народна демокрация за целите на взаимопомощ в разузнавателната работа против капиталистическите държави и кликата на Тито в Югославия” (док. 19). За целта се предлага да се създадат апарати от представители на съветското разузнаване в тези страни и да бъдат те използвани за обмен на разузнавателни сведения, за оказване на взаимопомощ в разузнавателната работа и провеждане „в необходими случаи на съвместни разузнавателни операции”.

За реализиране на това решение на лидерите на страните с „народна демокрация” се предлага „да командироват” в Москва отговорни представители на политическото разузнаване за разработване съвместно с ръководството на съответните органи на съветското разузнаване на съгласувани предложения по тези въпроси (док. 20).

И въпреки че по същество Сталин вече е очаквал в Москва представителите на разузнаванията от страните-сателити, в края на директивата се съдържа съвсем традиционната мека форма, която да означава, като че ли Кремъл никого не задължава със своите решения: „Правителството на СССР Ви моли да съобщите своето мнение, пожелания и предложения по съществото на гореупоменатото” (док. 21).

         Твърде скоро, на 6 юни 1950 г. с решение на Политбюро на ЦК (П75/73) били утвърдени персонално представителите на Комитета за информация при Министерството на външните работи на СССР в страните с „народна демокрация”: Т.Т.Шкляренко (в Полша), А.И.Филипов (в Чехословакия), В.Д.Филатов (в унгария), С.С.Спандарян (в Румъния), Л.П.Александров (в България), М.Ф.Глазков (в Албания), А.И.Лангфанг (в Китай) и И.А.Вашкин (в Северна Корея) (док. 22).

         Фактът, че представителите са били утвърдени от Политбюро, а не от Секретариата на ЦК, както се е планирало първоначално, е означавало повишаване на тяхната значимост и положение в съветската йерархия. Бидейки номенклатура на Политбюро на ЦК, чието назначаване и сменяне се решава на най-високо ниво, те имали същия статус, какъвто и ръководителите на съветническите апарати на МГБ на СССР в съответните страни. С това решение на политбюрото са били определени задълженията на представителите на Комитета за информация (съветското разузнаване), към които са се отнасяли обменът на разузнавателни сведения, съгласуването на предложения за взаимната помощ и провеждането на съвместните разузнавателни мероприятия, оказването на необходима помощ във всекидневната работа на разузнавателните органи на страните с „народна демокрация”, а също и задачата „да откриват и изучават при това техните разузнавателни възможности и със санкция от центъра да представят съответни предложения за използването им от ръководителите на тези органи”.

Също с това решение е установено, че представителите на Комитета за информация са длъжни да поддържат необходимия контакт със съветниците на МГБ на СССР и с представителите на съветското военно разузнаване в тези страни с цел „съдействие в хода на изпълнение на поставените пред тях задачи” (док. 23).

Отделна тема представлява организацията на професионалната подготовка на кадрите на държавна сигурност от страните-сателити:

Обучението на бъдещите сътрудници на разузнаването и контраразузнаването можело да се провежда на място, като за целта в тези страни са били насочвани специалисти. Подобна практика е характерна по-скоро за края на 1940-те години (док. 24).

От началото на 1950-те години получава разпространение практиката на обучаване на офицерите от органите на вътрешните работи и държавна сигурност в специалните учебни заведения в СССР.

Още на 12 януари 1951 г. Политбюро на ЦК на ВКП(б) със свое постановление (П80/5) разрешава на министъра на държавната сигурност на СССР Виктор Абакумов да бъдат приети 22 офицери от МВР на Албания за обучаване в курсове на МГБ на СССР „при условията, предвидени от Съветско-Албанското споразумение от 30 юни 1949 г.” (док. 25).

         През юни 1950 г. „Студената война” навлиза в своята първа гореща фаза.

         След началото на войната в Корея Сталин обръща все по-голямо внимание на своите военни приготовления в Европа (док. 26). За него през този период  въпросите за укрепване на армиите на страните с „народна демокрация” стават първостепенни. Започналата в Далечния Изток война сериозно обезпокоила сателитите на Москва. На тях им се струвало, че нещата ще отидат и по-нататък, т.е. не е далече денят на началото на военен конфликт и в Европа. Още повече, че им били неясни каламбурите на сталинската дипломация, когато представителят на СССР напуснал Съвета за сигурност на ООН и в негово отсъствие Северна Корея била призната за агресор. Разтревоженият ръководител на Чехословакия Клемент Готвалд се обърнал направо към Сталин за разяснения. Сталин, който в този момент се намирал в отпуск, продиктувал отговор, в който разяснявал своето виждане на ситуацията и „успокоил” Готвалд, като му съобщил, че „третата световна война ще бъде отложена за определен срок, който ще обезпечи необходимото време за укрепване на социализма в Европа” (док. 27).

Сталинският текст разкрива истинските цели на съветската политика в началото на 1950-те години и е толкова важен и интересен, че си струва да бъде приведен тук изцяло:

«От Сочи. 23 август 1950

Прага. Съветски посланик.

Предайте на др. Готвалд устно следното. Ако той помоли – можете да му отговорите в писмен вид.

На въпроса за излизането на Съветския съюз от Съвета за сигурност на 27 юни и за събитията, разиграли се след това излизане, аз гледам малко по-иначе отколкото др. Готвалд.

Ние временно напуснахме Съвета за сигурност с четворна цел,

Първо, с цел да продемонстрираме солидарност на Съветския съюз с Нов Китай, второ, с цел да подчертаем глупостта и идиотството на политиката на САЩ, признаващи гоминдановското чучело в Съвета за сигурност за представител на Китай, но не желаещи да допуснат истинския представител на Китай в Съвета за сигурност; трето, с цел да станат незаконни решенията на Съвета за сигурност поради отсъствието на две велики държави, четвърто, с цел да се развържат ръцете на американското правителство и да му се даде възможност, да използва мнозинството в Съвета за сигурност, - да извърши нови глупости така, че общественото мнение да може да разгледа истинското лице на американското правителство.

Аз мисля, че на нас се отдаде осъществяването на всички тези цели.

След нашето излизане от Съвета за сигурност Америка се навлече във военна интервенция в Корея и там губи сега своя военен престиж и своя морален авторитет. Едва ли сега някой от честните хора може да се съмнява в това, че Америка влиза в Корея в ролята на насилник и агресор и че във военно отношение тя не е така силна, както се рекламира.

Освен това е ясно, че Съединените американски щати сега са отвлечени от Европа към далечния Изток. Дава ли ни това плюс от гледна точка на баланса на световните сили? Безусловно дава.

Да допуснем, че американското правителство и в бъдеще ще се оплита в Далечния изток и вмъкне Китай в борбата за свобода на Корея и за своята собствена независимост и какво може да се получи от това?

Първо, Америка, както и коя да е друга държава, не може да се справи с Китай, имащ готови големи въоръжени сили. Ето защо Америка трябва да се разкъсва в тази борба. Второ, заплитайки се с тая работа, Америка ще бъде неспособна в близко бъдеще за трета световна война. Следователно, третата световна война ще бъде отложена за неопределен срок, за да се обезпечи необходимото време за укрепване на социализма в Европа. Аз даже не говоря за това, че борбата на Америка с Китай ще трябва да доведе до революционизиране на цяла Далекоизточна Азия. Ще ни даде ли всичко това плюс от гледна точка на баланса на световните сили? Безусловно дава.

Както виждате, нещата за участието или неучастието на Съветския съюз в Съвета за сигурност не е толкова прост въпрос, както би могло да изглежда на пръв поглед.

Поради всичко това не можем да кажем, че „за лагера на демокрацията не е необходимо да напуска Съвета за сигурност”. Напускането или ненапускането зависи от обстоятелствата. Ние можем още един път да напуснем Съвета за сигурност и още веднъж да се върнем в зависимост от международната обстановка. Вечни и неизменни правила на поведение по такива въпроси не съществуват.

Могат да попитат – а за какво се върнахте сега в Съвета за сигурност. Заради това да продължаваме да разобличаваме агресивната политика на американското правителство и да му попречим да прикрива своята агресия с флага на Съвета за сигурност. Сега, когато Америка вече се е вмъкнала в агресията в Корея, от всичко най-лесно е да постигнем тази цел, намирайки се в Съвета за сигурност. Аз мисля, че това е разбираемо и не се нуждае от по-нататъшни разяснения.

27 август 1950 г. Филипов” (док. 28).

. . . . .

(продължава)



Тагове:   кгб-социализъм,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2645281
Постинги: 2908
Коментари: 877
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930