Кратък преглед на създаването на лазерното оръжие в СССР, САЩ, Русия и Китай
д-р инж. Илия Ганчев

         Идеята за създаване на лазерното оръжие възниква веднага след публикуването на фантастичния роман на Алексей Николаевич Толстой „ХИПЕРБОЛОИДА НА ИНЖЕНЕР ГАРИН” (1927).

            Военно-техническите специалисти активно започват да търсят възможност за създаване на лазерно оръжие, с което лесно да може да се нарязват или разтапят бронетехника, космически кораби и бойни ракети.

         През 60-те години известни в тази насока са откритията на съветските учени Николай Басов, Александър Прохоров и Лев Арцимович.

По-късно някои учени се съсредоточиха върху „по-скромната задача”: защо да „нарязват”, след акто е достатъчно чрез нагряване с лъч да извеждат от строя необходимата част или обект?!

Така лазерното оръжие се подраздели на: „загряващо”, „прегряващо”, „ослепяващо”, „електромагнитно-импулсно” и „проекционно”.

Според много експерти в епохата на СССР Русия изпреварва другите страни в разработването на това оръжие. Това се е обосновавало като предизвикан отговор на плановете на САЩ за разполагането на околоземна ормита на спътници-прехващачи, предназначени да унищожават съветските балистични междуконтинентални ракети още в началната траектория на полета им. Програмата е наречена СОИ (Стратегическа отбранителна инициатива).

За унищожаване на американските спътници-прехващачи в СССР бяха построени няколко експериментални образци на т.н. „космически лазерни оръдия”. На тогавашния етап те са били безполезни, тъй като са работели само при наличие на мощни наземни източници на захранване. Тоест не са могли да бъдат поставени на военен спътник или космическа платформа.

Отработването на автономността на лазерното оръдие се е провеждало в морски условия – върху танкера от спомагателния флот „Диксон”. По време на перестройката са преустановили няколкото успешни опита, а тайнственият „лазерен кораб” „Диксон” се „загубва” от очите на публиката.

Едновременно с това в СССР са се провеждали работи по създаването на космическия апарат „Скиф”, способен да носи лазерно оръдие и да го обезпечава с достатъчно енергия. Програмата се е провеждала под наблюдението на министъра на общото машиностроене Олег Бакланов. Пускането на този апарат е трябвало да стане през второто тримесечие на 1987 г. Тогава Горбачов пристига в Байконур и прекратява програмата, за да не безпокои САЩ и „да им даде пример”, както сам се изразил.

80-тонният апарат „Скиф-Д” е бил създаден в НПО „Салют” под ръководството на Дмитрий Полухин и Олег Бакланов. „Скиф” е бил формално изстрелян и унищожен в космоса от самите руснаци.

С идването на Путин тайните експерименти продължават и първото „открехване на завесата” става чрез „шоуто на Червения площад” – на 9 май 2005 г по време на 60-тата годишнина от победата, в присъствие на ръководителите на много държави. От този момент журналистите въвеждат понятието „хиперболоида на Путин”. Тогава са показани 6 бойни автомобила – самите „лазерни оръдия”, при това не прототипи, а серийни продукти.

Засега руснаците разкриват официално само следното:

„Перспективите за създаване на бойно лазерно оръжие в Русия, въпреки противоречивите и недоказани данни поради секретността, специалистите считат за реалистични. Това е обусловено преди всичко от бурното развитие на съвременните технологии, разширяването на областта на прилагане на лазерни средтства и за други цели, стремежа за създаване на такова оръжие и от предимствата, които то притежава в сравнение с традиционните средства за поразяване. По някои оженки реалното появяване н абойно лазерно оръжие е възможно в периода 2015-2020 г.”

Президентът на Академията за геополитически проблеми генерал-полковник Леонид Ивашов съобщи наскоро следното:

„За нас опасност представляват мощните химически лазери, разположени на самолетите „Боинг-747” и на космически платформи. А всъщност тези лазери съветска разработка бяха предадени по разпореждане на Елцин в началото на 90-те години на американците”.

Неотдавна в американската преса се появи официалното изявление на Пентагона за успешни наземни изпитания на бойна лазерна система за борба с балистични ракети, предназначена за монтиране върху авиационни носители. Агенцията по противоракетна отбрана получи от Конгреса на САЩ финансирането за програмата за изпитване през 2011 г в размер на 1 млрд долара.

Една подробност:

Поразяващото действие на американския лазер при идеални условия е ограничено до 320-350 км. Следователно самолетът-носител на лазерното оръжие трябва да баражира в радиус от няколко стотин километра от разположението на ракетните бази, за да има възможност да унищожи ракетите още в стадия на излитане, като в същото време трябва да се намира на достатъчно отдалечение от границата на противника, за да не се опасява от неговата ПВО. Позиционните райони на междуконтиненталните балистични ракети са разположени по правило в дълбочината на страната и ако самолетът-носител на лазера за нещастие се окаже там, той незабавно ще бъде унищожен.

Извод: Приемането от САЩ на въоръжение на лазери с въздушно базиране може да им позволи само да възпрепятстват заплахите от страна на държави, усвоили ракетните технологии, но не е способно да осигури пълноценната въздушна отбрана на своята територия.

Ето за сведение няколко от официално известните лазерни системи, върху които е достигната мощност на излъчването по-голяма от 100 теравата. (Всички подобни системи се основават на прилагането на технологията на усилване на чирпованите импулси (CPA), но се различават по типа на използваните активни среди. Най-популярни са лазерите с неодимово стъкло и с титан-сапфир. Има и 2 лазера (PEARL и Луч), базирани на оптично параметрично усилване (OPCPA) в нелинейни кристали DKDP):

“Nova” – Ливерморската национална лаборатория (САЩ) – от 1996 – 1500 ТВт (Nd:glass)

“???” – Институт по физика на Китайската АН (КНР) –      от 2011 – 1160 ТВт (Ti:Sapphire)

“Тексаски петватен лазер” – Тексаски ун-т (САЩ) –           от 2008 – 1100 ТВт (Nd:glass)

„Фемта-Луч” – ВНИИЕФ (Русия) –                                           от 2009 – 1000 ТВт (DKDP)

“???” – Шанхайски ин-т по оптика и точна механика (КНР) – от 2007 – 890 ТВт (Ti:Sapphire)

„PEARL” – ИПФ на РАН (Русия) – от 2007 – 560 ТВт (DKDP)

„ – „ – Дюселдорфски ун-т (Германия) – от 2009 – 100 ТВт (Ti:Sapphire)

„ –„ – Лабор. за използване на интензивните лазери (Франция) – от 1998 – 100 ТВт (Nd:glass)