Финансовата нестабилност на Европа остава без фактически изход – независимо от меркелианските „стратегии и тактики”!

Тъкмо се бяха появили признаци на облекчение и борсите отново тръгнаха надолу. „Стандарт & Пурс” намали рейтинга на испанските банки!

На срещата в Европа си бяха въобразили през нощта на 28 срещу 29 юни, че са намерили „решението”: един  разтърсващ „Пакт за растеж” от 120 млрд евро щял бил да съживи Европа с ... 1 % европейски БВП. На първо място това беше фиктивно лекарство за успокояване на обществеността, за да може „социалистическият” Оланд да не се върне с празни ръце в къщи (Франция), тъй като средствата в по-голямата си част вече са в бюджета. Но това не може да навреди ...

Малко по-късно обаче дойде истинската новина: EFSF и ESM сега могат да купят заеми на Испания и Италия, без това да е обвързано с твърде строги изисквания. Колкото и да звучи парадоксално: за инвеститорите на акции това е добре и ще тръгне в „интересна” посока.

До този момент Европа следва една шизофренична стратегия:

С евтините пари на централните банки инвестиционните банки облагодетелстват няколко солидни държави, големи свръхбогати кредитополучатели, строители на къщи и наказват вложителите. Същевременно ощетени с рестриктивна бюджетна политика са гражданите. Така например в Гърция особено честните данъкоплатци спрямо нечестните. При това – колкото и голямо да е нежеланието на немското население и колкото важна да е реформата на Юга – няма да се придвижим напред чрез рестриктивна бюджетна политика, а банките ще бъдат облагодетелствани и гражданите – ощетени.

Обединените европейци се движат на пълна газ (паричната политика) и включена ръчна спирачка (бюджетната политика).

Съединените щати под властта на Бен Шалом Бернанке (шефа на Федералния резерв) са по-почтени: те дават пълна газ и в двете области, като не се грижат за стойността на долара.

Помощите за Испания и Италия са важни поради това, че двете страни биват наказвани свръхпропорционално от спекулантите – във всеки случай поне Италия е в по-добро състояние от САЩ и въпреки това се налага да плаща над 6 % лихви, докато САЩ плащат само 2 %. Ако сега по време на кризата се натисне още върху бюджетната спирачка, ще настъпи опасност от срутване на икономиката.

         Така че някаква стъпка би било насочването към инфлация. Но ако Америка, без оглед на стойността на собствените си пари, дава пълна газ, а Европа сама се застопорява, това би било изключително вредно за реалното стопанство. Следователно ние европейците би трябвало да участваме в играта до определена степен.

         Добре известно е, че положителните бизнесмодели лавинообразно биват разрушавани от международната финансова олигархия и висшите финансисти: всяка малка банка трябва да спазва регламенти по кредита и ценните книжа, които са по-подходящи за някоя крупна инвестиционна банка. Но точно това е целта на висшите финансови кръгове: Да разрушат банковото дело „на граждани за граждани”, което през 19-тия век изгради Фридрих Вилхелм Райфайзен!

Все още се намират малки банки в добро състояние, но натискът да бъдат те погълнати от институции с балансови суми от минимум 3 – 4 млрд евро, навсякъде нараства.