Пол Кругман – В рамките на следващите 12 месеца Гърция ще напусне еврозоната

31.05.2012

Пол Кругман, носителят на нобелова награда по икономика, в интервю в "Индипендънт" заяви, че би се "учудил", ако Гърция успее да остане в евро-зоната за по-дълго от една година. "Кризата в еврозоната беше неизбежна", каза той, от момента, когато Договора от Маастрихт бе подписан през 1992 година.

На въпроса „Ще изостави ли Гърция еврото?” той отговори:

Нещо трябва да се случи и в края на краищата и то трябва да бъде гръцки изход. Бих се учудил, ако те могат да останат там за повече от две години, без да напускат. Бих се учудил, ако можеха да останат дори за една година. Събитието, което ще ускори изхода е, когато Европейската централна банка (ЕЦБ), слсложи край на спешното кредитиране на гръцките банки. Никой не иска да направи това, но в някакъв момент числата ще направят това неизбежно. Ако бях гръцки вложител, бих се опитал да прехвърля пари от банките, защото има резонна вероятност, че след някой дълъг уикенд вие ще откриете, че те са се превърнали в сметки от нови драхми  с намалена стойност 50 или 30 %."

Би ли било за Гърция действително по-добре да излезе?

"Възможности за възстановяване със сигурност има, ако Гърция напусне. Еин от техните основни експорти е туризмът. Гърция може да намери изход, създавайки една много грозна сцена за шест месеца или за година, но след това ще има тонове от пакети за обиколки на британски хулигани по гръцките острови. Това звучи ужасно, но в сравнение с 50 % безработица сред младите хора, може би не е толкова лошо. Все пак няма нищо сигурно. Всеки, който казва, че е силно убеден, че Гърция ще се справи добре през трите години след девалвацията, не го разбирам. Но това не означава, че Гърция е на пътя на устойчивостта сега."

         Би ли трябвало останалите от нас да се страхуват от последиците от едно гръцко напускане?

         "Гърция по същество не е от значение, освен по отношение на странични ефект върху еврозоната. Ако Гърция напусне, тогава ние ще знаем, че членството в еврозоната не е необратимо. След това ще има масово изтегляне на испански и италиански банки. Това не трябва да доведе до една непосредствена криза толкова дълго, тъй като ЕЦБ ще е готова да доставя евро. Но също така повдига въпроса:. къде е надеждата за възстановяване за тези държави? Те са също така в една неустойчива ситуация, освен ако там настъпи промяна в политиката, която да им даде разумна надежда за възстановяване в петгодишен период. Така че там има кръстопът. Ще виждаме ли още ЕЦБ-кредитиране плюс по-експанзионистична фискална политика и по-високо инфлационно насочване? Или ще настъпи един пълен срив на еврозоната? Невъзможни са и двете алтернативи, но едната от тях трябва да се случи. Какво ще избере накрая Германия? Това няма да бъде избор на София, а избор на Германия.

         Кои трябва да бъдат държани отговорни за кризата в еврозоната?

"Аз мисля, че жребият е бил хвърлен и всичко това до голяма степен предопределено от момента на Договора от Маастрихт, (който проправи пътя за единната валута), подписан през 1992 година. На практика целият европейски елит искаше това. Няма един човек, който да е казал: "С пълна скорост напред нека да направим това" Може би първородният грях отива по целия път назад към Европейската общност за въглища и стомана (първата институция на европейското единство от 1952 г.). Това беше нещо, което в този вид трябваше да се случи ".