Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2017 18:18 - КЪРВАВОТО ЛОНО на БЪЛГАРСКИЯ ДЪРЖАВЕН КОМУНИЗЪМ - 2.
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1109 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  След оттеглянето на д-р Г.М. Димитров от ръководния пост той, между другото, получава едно прелюбопитно предложение. Отива при него Стефан Тончев, съпартиец от БЗНС, и му съобщава предложението на... съветското правителство, което го кани на... лечение в СССР. За такива нездравословни лечения Гемето бил чувал доста на Запад, та благоразумно се отказал. И тогава, за да си лекува последиците от зимната пневмония, без да се преуморява с движения, вътрешният министър Антон Югов го поставил под домашен арест. Това се случило на 24 април 1945 г                            С този домашен арест се слага началото на една удивителна одисея, предизвикала месеци наред коментари не само в България, но и в целия свят. Никола Петков бил все още заместник на министър-председателя на все още Царство България. Той незабавно пристигнал в дома на д-р Г.М. Димитров на улица “Граф Игнатиев”, убедил се в истинността на ареста и, разтреперан от гняв, позвънил по телефона на вътрешния министър и поискал обяснение. Антон Югов му отговорил, че задържането е станало “в името на интересите на националната сигурност на страната.” / Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 72/                            Гемето живял един месец изолиран и обсаден в апартамента си, премислял разни варианти, докато накрая решил – ще бяга. Като се запасил – по твърдения на зет му Чарлз Мозер – с тройна доза отрова за всеки случай, на 23 май 1945 г. той, незабелязано от охраната, напуснал дома си и отишъл в апартамента на своята лична секретарка Мара Рачева. Влязъл във връзка с двама британски дипломати, преместил се в дома на единия от тях и зачакал становището на Лондон за потърсеното политическо убежище. В два часа сутринта на 24 май 1945 г. се получил крайно неблагоприятен отговор – д-р Г.М. Димитров трябва незабавно да напусне жилището на британския дипломат. Споразумението в Ялта действувало и Чърчил – който при това изобщо не се интересувал от съдбата на България – не искал да усложнява отношенията си със Сталин по този въпрос.                            Гемето нямал какво друго да предприеме, освен да потърси американския посланик Мейнърд Барнс. И още преди разсъмване, на българския празник 24 май сутринта, докторът разбудил Барнс в княжевската вила “Златин”. Мейнърд Барнс бил решителен мъж. Той пуснал госта в дома си, заключил го там и се отправил към посолството в София, за да разговаря със своето правителство за инструкции. Изчезването на д-р Димитров от апартамента му било констатирано в 9 часа сутринта, когато Барнс вече пътувал към София от Княжево. Започнали незабавни арести, като между първите прибрани в милицията била и Мара Рачева. .                                                            “Понастоящем Димитров – телеграфирал на държавния секретар на САЩ посланик Барнс – се намира в моето жилище и аз търся връзка със значими личности във и около правителството, които са негови приятели и които в рамките на неформален разговор биха могли да препоръчат начин на действие, което, без да компрометира мисията ни тук, би направило възможно спасяването на живота на Димитров.” / Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 73/                                Значимите личности, с които посланик Барнс провежда срещи , са регента професор Венелин Ганев, политика Стойчо Мошанов и лично министър-председателя Кимон Георгиев. Никой от тях обаче не може да му даде някакво окуражително предложение. За сметка на това мисията му се разчува и когато в 19.30 часа вечерта пристига във вилата си, дипломатът заварва там цял милиционерски отряд, дошъл да прибере д-р Г.М. Димитров.                            Трябвало е човек действително да се казва Мейнърд Барнс, та да се справи със създаденото положение. Декларирайки смело, че докторът може да бъде отведен само през неговия, на посланика, труп, Барнс същевременно на висок тон и във висок стил разяснява, че това би означавало България да обяви война на САЩ. Както и да е, справил се със стуацията отлично за момента; милицията си тръгнала с празни ръце. За охрана на вилата били извикани шестима американски вйници от групата при СКК, които Барнс инструктирал да откриват огън по всеки, осмелил се да влезе на територията на вилата без покана или без разрешение. Същата вечер дипломатът се върнал отново в града, за да разговаря пак с Кимон Георгиев и лично с Антон Югов.                          Министър-предсдателят мълчал и без думи му съчувствувал, докато Югов настоявал “престъпникът” моментално да бъде предаден на “българските власти”. Барнс и не очаквал друг резултат, но му било нужно време, през което той да бъде активната, атакуващата страна. Сутринта на 25 май 1945 г. от Вашингтон пристигнал отговор, който не ангажирал държавния департамент, но развързвал ръцете на посланика. Препоръчвало се случаят да бъде отнесен към Съюзната контролна комисия. А щом е така, то Барнс е вече определящ фактор, понеже той внася в Комисията въпроса от името на правителството на САЩ и сам решава какво поведение да държи.                           Комунистите обаче, опирайки се върху частите на Червената армия, не възнамерявали да отстъпят. По тяхна молба вила “Златин” на 27 май 1945 г. се оказала обкръжена от съветски войници под командването на полковник Свиридов. От своя страна генерал Крейн, шеф на американската военна мисия в България, блокира входа на вилата с два автомобила. Генерал Оксли /шеф на британската военна мисия/, също изпратил няколко войници. Въобще създала се обстановка, каквато само българските комунисти могли да забъркат – войници от трите съюзнически антифашистки армии стоят въоръжени един против друг, за да бъде арестуван и убит един голям български политик.                            На 28 май, понеделник, в разговор с посланик Барнс генерал Бирюзов, шеф на СКК, се опитва да го убеждава, че д-р Димитров бил всъщност фашист. Откъде в мозъка на видия съветски военачалник била вкарана такава глупост, надали някой може вече да каже. Но със сигурност нейният първичен източник е другарят Георги Димитров. През същия този понеделник обаче “се самоубило” и момичето Мара Рачева, за което аз писах по-рано. Това зверско убийство, представяно за самоубийство, моментално се разчуло, защото ковчегът му не бил запечатан и лекарят констатирал фактите, които полковник Бейли предава в Лондон, та ги прочел даже Чърчил.                           Научавайки подробностите за дивашки измъчваното момиче, Мейнърд Барнс до такава степен се разбснял, че съставил един уникален за дипломатическата история на САЩ документ, който е нещо като ултиматум на редови посланик до правителството на собствената му държава. “Ако се окаже, - телеграфирал той – че не съм в състояние да осигуря отпътуването на Димитров от България, държа да Ви информирам, че в такъв случай аз никога няма да допусна той да попадне жив в ръцете на милицията.”
                           Нито Георги Димитров от Москва, нито Трайчо Костов и Антон Югов в София вече се опитват да искат Гемето да бъде предаден на българските власти. Смъртта на момичето Мара Рачева по своеобразен начин спасила живота на д-р Г.М. Димитров. И през септември 1945 г. той отпътувал за САЩ. Предотвратил повторното му арестуване със своята мъжествена решителност и хуманизъм един американец, посланикът Мейнърд Барнс. Което все пак не попречило на комунистите нито да го обявят за шпионин и враг на народа, нито да организират съдебен процес срещу него, започнал чак на 29 май 1946 г., почти девет месеца след неговото емигриране.
 КРЪСТЬО  ПАСТУХОВ  ИЛИ  КАКВО ЗНАЧИ  ДА  БЪДЕШ                                        ИСТИНСКИ  СОЦИАЛДЕМОКРАТ 


.................................
                          Спрямо него комунистите в дестилиран вид разкриват иманентната си непоносимост и нетърпимост не просто към политическия враг, но и към другояче мислещия политик. Кръстьо Пастухов е роден на 15 октомври 1874 г. в град Севлиево. Завършил право в Софийското висше училище, а после бил на специализация в Германия.От двадесет и двегодишната си възраст /1896 г./ е постоянно избиран за делегат на социалдемократическите конгреси. След разцеплението на БРСДП през 1903 г. се утвърдил като един от идеолозите на така наречения “широк социализъм”. От 1909 г. е член на ЦК на БРСДП /обединена/, а от 1911 г. многократно е избиран за депутат. Министър е в едно от правителствата на Александър Стамболийски. Интерниран е на остров “Света Анастасия” заради факта, че през 1935 г. отпечатал едно открито писмо до цар Борис ІІІ в защита на Търновската конституция. На 28 юли 1943 г. съвместно с Кимон Георгиев, Цвятко Бобошевски и Никола Петков пак подписва писмо до царя с искане да бъде скъсан съюза с Хитлерова Германия.                                      ......Кръстьо Пастухов е класически образ на социалдемократически политик. Категоричен привърженик на легалните форми за политическа борба, той бил репресиран от царските правителства, но без да го вкарват в затвора. Това щял да доживее чак след 9 септември 1944 г.
...........................
                           Отличен и опитен публицист, старият социалдемократ отпечатва серия от статии във вестник “СВОБОДЕН НАРОД”, които предизвикали широк интерес. КАКВИ СА НЕГОВИТЕ ВИЖДАНИЯ И ПОЗИЦИИ?                           На 23 септември 1945 г. излиза неговата статия “НАШИТЕ ВЪНШНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ”, където авторът пише: “Щом държавата има възможност да гледа външния свят не само през един прозорец, а чрез няколко, които и се предлагат, това за нея е добре дошло и не бива да изпуща сгодния случай. Най-пакостна е политиката на изолация, отчужденост или съзвездие за чужда сметка. Сигурният път е в международното сътрудничество при значителна национална независимост.” Внимателен, много внимателен е в този текст Пастухов, защото знае с кого си има работа. Но въпреки това съвсем разбираемо лансира виждането си, че България не трябва да гледа света само и единствено през прозореца, отворен по посока на Съветския съюз.                           На 30 септември той вече прави ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКА ОЦЕНКА на ситуацита, констатирайки, че у нас “НИТО ВЪТРЕШНИЯТ РЕЖИМ Е ДЕМОКРАТИЧЕН, НИТО ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕДСТАВЛЯВА НАРОДА. ЕДНО МАЛЦИНСТВО ТЪРСИ ДА СЕ УТВЪРДИ С НАСИЛСТВЕНИ МЕТОДИ. То няма желание да даде свободни избори, за да се изрази правлно народната воля, а цели тъкмо обратното.”                            Нормален, цивилизован, културен израз на критична преценка от опозиционен политически водач. Нормален, но ако се чете в днешен вестник, от съвременен български читател. А да наречеш през 1945 г. комунистите и доминираният от тях Отечествен фронт НАСИЛНИЧЕСКО МАЛЦИНСТВО, това си било жива ерес. Остра реакция предизвиква и статията му “НАШАТА ВОЙСКА”, излязла на 14 октомври 1945 г. “След 9 септември – пише Кръстьо Пастухов – ПОД ПРЕДЛОГ да се изкорени фашизмът, А ВСЪЩНОСТ да се овладее казармата и то в служба на ПАРТИЙНИ ЦЕЛИ, започва масово преследване на офицери и войници, смъртни присъди, поголовно уволнение. Помощник-командирите – великолепен партиен апарат; армията се превърна в места за работа на партийни кадри.”                            Всичко написано от автора е вярно и точно. На разбран, човешки език той разяснява на читателите същността на процесите, които се извършват в държавата. Но точно това комунистите не могат по никакъв начин да преглътнат и претърпят, защото заливат народа с лозунги, внушаващи абсолютната правилност на всичко, което те извършват.                            На 17 февруари 1946 г. върналият се в България Георги Димитров произнася реч във Военното училище. Наред с всичко друго в тази реч той заявява: “ЗАДАЧАТА НА НАШАТА НАРОДНА ВОЙСКА като опора на народа И НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ е да осигури напълно свободата, независимостта и държавния суверенитет на нашата родина.”                             По този повод Кръстьо Пастухов, в обстановка на голяма еуфория около личността на вожда, си позволява да влезе в лична полемика с него. И публикува прочутата си, съдбовна за целия му живот уводна статия “ЗАЩО МЕ ИЗКУШАВАТЕ, ЛИЦЕМЕРИ?”, напечатана в “СВОБОДЕН НАРОД” в броя му от 22 февруари 1946 г. Вестникът моментално е спрян за десет дена, а Кръстьо Пастухов и главният секретар на БРСДП /о/ Коста Лулчев са арестувани.                              Ето в един сравнителен ракурс какво казват Георги Димитров и Кръстьо Пастухов:                           ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: “Ние се намираме в един труден, в известна степен, в болезнен процес на прераждане, на преобразуване на нашата армия, която беше командувана от фашистки и чужди агенти, в една армия народна, с нови идеи и нови идеали.”                             КРЪСТЬО ПАСТУХОВ: “Нашата войска не може да се каже, че е била ненародна и само оръдие на династията и германизма. Тя е нямала “народни генерали”, които не са минали по реда на йерархията и служебния ценз, но нейните ръководители не са кацвали по върховете без да са удряли крак и дишали роден казармен въздух десетки години. Затова онези елементи, които и обявиха кръстоносен поход, подхвърлиха на гонения и унищожение офицерите ни, разстроиха дисциплината и, ръководени от властнически съображения, извършиха непростителен грях.”                            ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: “Задачата на нашата народна войска като опора на народа И НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ е да осигури напълно свободата, неависимостта и държавния суверенитет на нашата родина.”                            КРЪСТЬО ПАСТУХОВ: “... да пази и да се бори за ОФ правителство. Това вече превръща войската в оръдие на правителството и враг на народа, когато той поиска сваляне на това правителство. Само при режим на диктатура и еднопартийна система може да се допусне подобно отъждествяване на войската с правителството.”                            ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: “Аз съм против създаването в армията на каквито и да било партийни организации... И ако някои комунисти направят това, те ще изпитат суровостта на нашата партийна дисциплина.”                           КРЪСТЬО ПАСТУХОВ: “Злото от опартизаняването ние по-рано от него сме посочили, то ще бъде катастрофално, ако продължава в полза на която и да е партия, защото армията ще стане партийна, преторианска.” / Цветков Жоро. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991.; 40/                            Днес на всеки нормално мислещ човек е ясно, че в тази полемика истината е безусловно на страната на социалдемократа Кръстьо Пастухов, а не на страната на комуниста Георги Димитров.
...........................
                         Истинският въпрос е, че комунистите се нуждаят от армията за утвърждаване на политическата си власт. Те са партия-държава по дефиниция, а не по случайно съвпадение на историческите обстоятелства. Защо? Отговорът е много прост по своята същност. Комунистическата партия е принципно, фундаментално против частната собственост. Тя експроприира експроприаторите – това си тръгва като библейска фраза от Маркс. Значи тя е за държавна собственост върху икономиката. Следователно, вземе ли политическата власт, тя заграбва и богатството на държавата. И назначава своите хора да управляват икономиката. Как при това положение дори на теория тя би могла да допусне, че нейната власт по някакъв демократично-парламентарен път може да бъде свалена чрез избори? Та нали това означава не само да мине в политическа опозиция, но да бъде лишена от безразделната си власт върху собствеността. Само революционен натиск е в състояние да свали комунистите от власт, което иначе става просто - достатъчно е да се отмени ръководната им роля, записана конституцията.                                      Ние никога няма да разберем ожесточението, с което българските комунисти ликвидират всичките си уж политически противници, ако не схванем простата истина, че те воюват не за идеи – това е демагогия, илюзия на идеологическото самосъзнание, - а за заграбване на материалните условия на живота. Мразят богатите, но само глупак ще повярва, че мразят и тяхното богатство. Мразят го докато е чуждо, докато принадлежи другиму, а стане ли тяхно, то вече се облагородява и се нарича народно, т.е. наше богатство. Тук е коренът на цялата диващина, която се извършила у нас през четиридесетте години на миналия век. Патологична омраза на бедния към богатия, на неуспелия и унижения към успелия, гарнирана с една утопична идеологическа доктрина.                            Аз не опростявам нещата, те действително са прости в макросоциалната си същност. Тъкмо затуй тяхната свещена простота е затрупана с такава грамада от демагогическа фразеология, че не може да бъде видяна. Най-заблудените, непоправимо заблудените хора в света са така наречените истински комунисти. Те обаче не стигат до върховете на политическата власт. Стигнат ли случайно, веднага биват събаряни по най-брутален начин. Горе, във върховете на комунистическата държавна власт успяват да се настанят отвратително лицемерни хора, жестоки и подли.

Следва



Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258243
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол