Илия Ганчев – автобиография – стр. 20
Регенсбург, 04.12.2016
Продължавах работата си в Института по корабостроене освен в областта на вибрациите, също и в една нова насока: през 1981 г. - създадох първата в България Експериментална лаборатория за практическо изследване на съоръжения с цел якост и олекотяване с помощта на експерименталните методи на поляризационната оптика (с прилагане на американски и немски опит и апаратура);
Заминах на квалификационен курс по поляризационна оптика (Photostress) в Мюнхен (Wishay) и Щутгарт (Daimler-Benz). Целта беше да се ориентирам, каква техника трябва да се закупи за нашата лаборатория, като се постигне пестеливо използване на държавните средства.
Курсът беше интересен, а аз имах и предварителна подготовка по този експериментален метод, която бях получил още по време на престоя си в Рощокския университет и по време на няколко частни посещения в Рощок по-късно. Когато курсът приключи, водещите г-н Хаберцетл и Фон Блуменщайн (който тогава беше и шеф на филиала на Вишай в Мюнхен) искаха да знаят, какво ще закупим от тях. Отговорих им: Tова, което ще е ефективно в България и освен това наистина се прилага в силни машиностроителни фирми на Германия. Те посочиха като пример „Даймлер-Бенц“ в Шутгарт. Пожелах да ми покажат на място, в Научно-изследователския отдел на Даймлер, как там прилагат поляризационно-оптичните уредби от двата основни типа. Отначало отказваха, но след като разбраха, че няма да отстъпя, изхождайки от целесъобразността за нас, организираха моето посещение в посочения научен център. Заминах с човек от фирмата за Шутгарт, там веднага бях приет и подробно информиран в самата Поляризационно-оптична лаборатория. По онова време в научно-изследователския център на Даймлер работеха около 6 000 души. Бях първият българин, който беше посрещнат в тяхната ПО-лаборатория, беше ми разрешено и да направя снимки на някои от практическите изследвания, включително изследвани детайли на немски танкови двигатели. Те бързо осъзнаха, че имам определена подготовка – по-малко в ПОМ, но дисертация и опит в машинната динамика. Г-н Фон Блуменщайн проведе след посещението на Даймлер разговор с мене по време на една вечеря, в който ми съобщи, че аз бих могъл да остана на работа в Даймлер, при което ще получа за ползване жилище и кола, както и заплата около 4 000 марки (тогава нямаше евро!). Аз благодарих и отказах, като му обясних, че това ще бъде тълкувано в България като т.н. по онова време „невъзвръщенство“ и семейството ми ще има проблеми. Блуменщайн каза, че проявява разбиране, познавайки обществената система в НРБ и разговорът на тази тема приключи. Трябва да кажа, че въобще бях приет много радушно и във „Вишай“ и в „Даймлер-Бенц“. В ПОЛ на Даймлер имаше даже един весел момент – когато попитах, може ли да направя снимки на техни изследвани детайли, те се засмяха и казаха, че няма проблем, тъй като не съм японец! Скоро преди мене там е бил допуснат японец от една японска автомобилна фирма, който без да пита и без да го забележат, успял да заснеме туй-онуй и след това се появила копирана „японска новост“. „Вие и да заснемете нещо, едва ли ще го осъществите в България“.
.... продължава ...
Илия Ганчев – автобиография – стр. 4
Илия Ганчев – автобиография – стр. 5