Илия Ганчев – автобиография – стр. 16

Регенсбург, 04.12.2016  

Но тогава все пак беше 1976 – държавната глава, хубава или лоша, си остана още 13 години ...

Един месец след като се счупи показният образец, на 7.10.1976 г. бе свикан Експертен съвет, в който взе участие и тогавашният директор на Института за изобретения и рационализации инж. Иванов и аз поисках от него пред заседанието на съвета да ми предостави цялата налична патентна информация за подобен род двигатели. Информацията беше отначало скрита от мене, но все пак успях да я получа през декември 1976 г.

Тъй като постигането на „грандиозния очакван успех” се забави, в Лабораторията дойде на среща с колектива заместник-председателят на КНТПВО Колю Колев. След това на 8 април 1977 г. се състоя втори Експертен съвет, за който се опитаха да предотвратят участието ми. Председателят на Съвета проф. Иван Златанов все пак се видя принуден да ме покани и аз отново и още по-обосновано докладвах виждането си. Отново без резултат!

Тогава реших да се срещна с Тодор Живков, но не успях. Спомням си, че портиерът ми каза при този неуспешен опит: „Разбирам те, момче, но нема да успееш!” - „Не, ще се срещна! – Нема да се срещнеш - и други са искали, но не са успевали! Па ако се срещнеш все пак, йла да ми кажеш”

Разбрах, че в партията-държава е настъпило пълно задръстване!

На 31 май 1977 г. прекратих работата си в Тайната лаборатория, без да ме интересува, какво ще се случи.

Тогава ме извикаха в Градския комитет на БКП-Варна първият секретар Илия Георгиев и секретарят по промишлеността Павел Йорданов. Въртяха ме, сукаха ме словесно, обясниха ми, че „не бива да саботирам важната партийно-държавна задача, а да се връщам в лабораторията и да помагам!”. Като нямах друга възможност, какво да им кажа, ги запитах: „Ако др. Живков Ви накара да поквасите Варненския залив, ще се захваните ли с тази неблагодарна задача? Впрочем като ви гледам, може и да се захванете, но аз – не!”

Оставиха ме и повече не ме видяха ...

Но за всичките ми „действия” беше научил естествено и председателят на КТССМ (Комитета за транспортно, строително и селско-стопанско машиностроене) инж. Върбан Джамбов, за който бях чул, че е трети братовчед на Тодор Живков. Под негово висше ръководство бяха всички предприятия на транспортното дело. Извика ме в София и проведохме изчерпателен разговор по същество. Тогава научих и за даваните преди мене отрицателни становища за „новия двигател” – основното от тях беше до Живков и Папазов и беше написано още на 14.06.1976 г. от специалистите на ДСО „Автопром” и Лабораторията за двигатели и автомобили (бивш Научно-изследователски институт по двигатели и автомобили – НИПКИДА) инж. Васил Драганов Василев, инж. Георги Найденов Гогов и д-р инж. Никола Борисов Попов. В това становище категорично се отхвърляше като вредно каквото и да било започване на работа по този двигател!