Илия Ганчев – автобиография – стр. 15

Регенсбург, 04.12.2016

Двамата офицери от ДС почти ежедневно искаха от нас работещите в лабораторията да знаят истината – ще стане ли от това Чудо нещо или нищо?!

Аз повтарях въз основа на извършените от мене теоретични изследвания и на показаните плачевни експериментални резултати, че нищо не може да излезе и няма да излезе. Моят приятел от Морското училище Петко Русев ми каза: Напиши го тогава това твое мнение! Отговорих му: Добре, но първо ти ми дай всички досегашни документи по въпроса от всички страни! Той възкликна: Абе, Ганчев, ти чуваш ли се? Ти ли ще бъдеш мой агент или аз твой??? Казах му: първо ти мой – и после аз твой. Русев: Добре, ето ти всички материали, вземи ги, без някой да разбере, в къщи и ги прегледай. Но да знаеш, че ако някой само разбере какво си позволявам, съм уволнен! Разбра ли ме? – Разбрах те! – Сигурен съм, че нищо не си разбрал и така както те познавам, зная че ще си ги прекопираш, ама карай – само ги пази!

После Русев го подгониха началниците му от Варна и София и едва се спаси!

След 10 ноември продължаваше няколко месеца да работи в ДС, но когато настъпи департизацията, отказал да си върне членската книжка от БКП и го уволниха незабавно. Затова пък оставиха няколко мръсници и хитреци от старатa ДС, които им бяха удобни на „новите демократи”. Когато разбрах за това, се ядосах много и го потърсих, за да го спася, но беше късно. За разлика от много други КаДеСари, той остана безработен, после го взеха някъде за охрана и отдавна не съм го виждал и чувал за него. Беше достоен и честен Човек. За такива като него Петьофи казва в своята чудесна творба: „Да бе обрал света поне ...”

Нещата с тайната лаборатория се развиха по следния начин:

В началото на септември дойде Тодор Живков да види с очите си Чудото на 20 век – един час след като откри Аспаруховия мост. С него бяха Начо Папазов и други висши лица, но и Иван Славков, тогава генерален директор на БНТ. Тъй като секретността беше пълна, само на Живков и Папазов беше разрешено да влязат в помещението с изпитвателния стенд с двигателя, а на Славков забраниха, а той даже си носеше и една камера и искаше да прави снимки! Но не би!

Пуснаха за няколко минути великия двигател, бай Тошо се зачуди и наведе глава към двигателя за да послуша прекрасната му песен. „Изобретателят” го предупреди: Др. Живков, внимавайте да не стане нещо! После протече смразяващ исторически разговор: За какви превозни средства става вашият двигател, другари? Отговорът на изобретателя беше: За всички – по земя, вода и въздух! И колко е по-лек от обикновените? – попита Живков. В този момент хитрият Начо Папазов стоеше зад гърба на Вожда и показа на Изобретателя с пръсти – 2. Вдъхновеният изобретател отговори: А, не два пъти – поне 5 – 10 пъти. Живков ахна и разговорът приключи с ясното пътеуказващо нареждане към замръзналия Начо: Др. Папазов, дайте на тези хора всичко, оказвайте всякаква възможна подкрепа и напред!

Заминаха си величията и какво мислите стана: двигателят поработи още малко и маховикът му хвръкна. Представете си само, ако това беше станало, когато Вождът си беше навел главата, какво щеше да се случи?! Беше наредено, случилото се да се пази в строга тайна от Живков, за да не се ядоса, а все ще измайсторим нещата. Колегите ми се усмихваха и единият от тях ми каза: Др. Ганчев, ако маховикът беше хвръкнал докато главата на бай Тошо беше над него, сега щяхме да сме останали без държавна глава!
                  ... продължава ...