Илия Ганчев – автобиография – стр. 7

Регенсбург, 04.12.2016

Някои от тях бяха много твърдоглави, но имаше и 2-3 интелигентни, особено един – Джеймс Едуард Отено-Боньо (негов вуйчо беше тогавашният министър на външните работи на Кения, Огинга Одинга, близък сътрудник на президента и национален герой в борбата срещу англиските колонизатири, Джомо Кениата). Понякога те влизаха в остри конфликти с българите, а в други случаи имаше страхотно смешни ситуации и разговорите с тези „извънземни” ни забавляваха. Например с проблема за диалектическия материализъм и съществуването на Господ. Преподавателят по философия подполковник Цветанов беше изключително способен човек и когато бяхме на лекции го следяхме с душите си – толкова ерудиран беше. Но един ден Джеймс ми каза: „Другарю, много боли мене главата – ще умра!” Аз не трябваше като негов отговорник и добър личен приятел да го оставя да умре и го попитах разтревожен какво има. Тогава Джеймс ми обясни, че са изпаднали в ужас от словата на подполковника, който така и не можал да им обясни, защо всичко е материя и няма Бог. Джеймс ми каза в заключение, „Добре бе, може всичко да е материя, но все пак отгоре над всичкото е Бог...”

          В края на 5-ти курс стана нечуван бунт – поводът беше, че началникът на училището капитан 1 ранг Дичо Узунов изключи несправедливо нашия колега от специалност „корабостроене“ Дойно Димов. Тогава написахме колективно писмо до Политбюро на ЦК на БКП срещу началника Узунов. Стана доста напечено, но не за него, а за нас. В края на краищата Узунов доказа, че държавата и народът още имат нужда от него и си остана началник, а курсантът беше изключен. Това ни вбеси и за пръв (и последен) път в дългогодишната история на Морското училище началникът на училището не беше поканен от завършващия випуск на абсолвентски бал. Узунов задължи преподавателите ни да не участват в тържествената абсолвентска вечер – много от тях отказаха да изпълнят искането му и получиха мъмрене. Те бяха чудесни хора – умни и смели. А Узунов беше братовчед на началника на Генералния щаб на БНА ген. Атанас Семерджиев (бъдещият вице на президента Желю Желев и унищожител на досиетата според Лукановите указания). Не искам да си спомням какви разправии имах лично със заместник-командващия на флота Груд Пожарски по този повод!

          За моите началници в Морско училище:

          В първи курс командир на 012 беше кап. Васил Апостолов – изключително строг военен. А на целия курс командир в 1 и 2 курс беше кап. Атанас Костов Насков – строг, справедлив и страхотен мъж – затова го наричахме понякога Насков-пича.

От 2 курс нататък до края командир на 012 беше кап. Ганчо Денев – изключителен добряк, от Чирпанско. А на целия курс командир стана кап. Христо Петров – прекрасен, добър, принципен, точен човек от т.н. студентски випуск за МУ – беше дошъл от специализация в Съветския съюз, където е специализирал на ракетен кораб. Много го уважавахме, даже обичахме! Той, както вече казах, беше моят спасител от ВКР-то Шивачев, който го е разпитвал за мене във връзка с откритите ми контакти (с писма) с приятели в Китай.
                  ... продължава ...