Илия Ганчев – автобиография – стр. 5

Регенсбург, 04.12.2016

А аз си бях позволил да заключа по следния начин:

„Ще има пак звезди

И кучета ще има,

Виещи към тях като преди...

Но нека вярата не оскъднява –

Светлее онзи мирен ден отвъд,

На път –

Човекът е човек тогава,

Когато е на път...”

 (Радой Ралин казваше: „Честността не е порок, но урок” – това го научих, чак когато прочетох арестуваната му книжка „Люти чушки”).

През лятото на 1960 година майка ми, която беше работничка в един яйчарски склад на Районния кооперативен съюз в Чирпан, като се върна една вечер от тежката си работа, ми донесе вестник, в който имаше съобщение, че Висшето народно военно-морско училище „Н.Й.Вапцаров” обявява прием на курсанти. Аз желаех да се насоча към физиката и по специално към атомната физика – още в 11 клас бях изчел доста в тази насока и твърдо бях решил да вървя по този път, но бедността не ми позволи да изпълня мечтата на своя живот.  Идеята на майка си приех и заминах за първи път за град Варна. На море бях ходил само в Бургас, а Варна ми се струваше нещо като края на света. Издържах приемните изпити, бях приет в класно отделение 012, което ще рече по специалност „корабни машини и механизми”, предназначена за възникващото българско корабостроене. Предишната 1959 г в училището беше приет и първият випуск със специалност „Корабостроене” – това щяха да бъдат първите корабостроители-корпусници, тъй като МЕИ-Варна (Машинно-електротехническият институт) не съществуваше още.

Класните отделения от нашия випуск 1960-65 съответстваха на следните специалности: 010- навигатори (т.е. корабоводители) за ВМФ и БМФ, 021 – корабни механици за търговския и военен флот, 011 – корабостроители и 012 – механици за корабостроенето (общо 110 души).

          И така, на 17 години и половина започнах следването си в Морското училище.

          Първи и втори курсове бяха много трудни за мене, в трети курс ми олекна учението, четвърти курс се изниза незабелижимо-приятно, а пети курс беше върхът. Продължавах да чета книги и по физика, но ясно, че всичко в тази насока беше свършило... Продължавах да уча и китайски, който бях започнал през 11-ти клас в Чирпан.

          Малко преди приключване на лекциите по предмета „Динамика на двигателите” изпитах силен интерес към проблемите на вибрациите – тогава по подобие на руския термин ги наричаха „колебания в инженерном деле”. Лекциите на нашия преподавател Емил Станчев бяха много интересни. Предстоеше да получим насока за дипломните си работи. Аз помолих преподавателя си да ми даде за дипломна работа нещо по проблема на неизвестните дотогава у нас „надлъжни трептения на корабните валопроводи, предизвикани от гребния винт”.
            ... продължава ...