Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2017 16:29 - Илия Ганчев – автобиография
Автор: iliaganchev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 893 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Илия Ганчев – автобиография – стр. 1

От 25 януари 1920 до 3 декември 2016 (Регенсбург, 04.12.2016)

Моята биография започва с биографията на майка ми .....

          Днес се навършва една година от смъртта й.

          Панка Никова Вълчева е родена на 25.01.1920 г. Баба ми Господина е родена в с. Златна Ливада, Чирпанска околия. Дядо ми Нико Вълчев е роден в с. Чокманово, Смолянско. Неговият род започва с рода Каишеви, един от клоновете на който е родът Згурови. Дядо ми е Згуров, но по документи – Вълчев.

          Село Чокманово е изцяло българско християнско село. Името си е получило, когато е ставало масовото потурчване и ислямизиране на българското население. Тогава се е случило следното: Минава по този родопски край един турски бей, за да провери как върви кампанията и като погледнал към близките височини, забелязал да се вие в небето дим. „Кой живее там?“ – отговорили му: „Упорити българи, които се отказват да приемат мохамеданството“. „Ей, чок иман, чок иман!“ – възкликнал беят. Оттогава селището било наречено Чок’маново. В Чокманово имало един борец българин – печелел борбите с турските борци, а присъстващите винаги се възхищавали с думите: „Каиш гиби!“ (вие се като каиш). Така идва фамилията на рода – Каишеви. Родът Каишеви от Чокманово е добре познат в България ...

          Дядо ми се установява в Чирпан и е бил известен като строител-предприемач, построил много църкви и училища в Тракия и Родопите...

          Аз нямах влечение към строителството, но двамата сина на леля ми, Емил и Евгени, са строителни инженери. Евгени Маринов работеше преди промените в Асоциация Строителство, а след това беше дълго време изпълнителен директор на известната у нас и в чужбина фирма „Главболгарстрой“.

          Майка ми никога не беше членувала в партии, даже и в БКП. Когато бях дете, тя участваше в т.н. Женско движение и си спомням един случай от това време. Женското движение в Чирпан имаше хор и веднъж майка ми ме заведе да присъствам на репетицията. Диригент на хора беше учителят Камиларов, бащата на великия български цигулар Емил Камиларов. Докато той дирижираше, аз се промъкнах незабелязано зад гърба му и започнах също да дирижирам в ритъм с него. Жените се смееха, вместо да пеят дисциплинирано, а Камиларов беше изключително строг ... така се наложи повече да не присъствам при женския хор,. Кой знае дали нямаше, ако си бях кротувал, да стана диригент?!

                    Баща ми беше дърводелец, работеше в една дърводелска задруга.

През 1949 г. се случи голяма неприятност, която даде отпечатък върху следващия ми живот и живота на майка ми. През лятото на 1949 г., поискаха от членовете на БКП, какъвто беше и баща ми, да подпишат една резолюция на ЦК, разпратена до първичните организации, с което да осъдят „престъпленията на врага и американски шпионин Трайчо Костов и неговата банда от народни врагове“. Както по-късно научих, баща ми не само, че отказал да подпише, но и започнал да обяснява, че не може човекът, който е ръководел в България пряко антифашистката борба, да е предател и враг. Както всички знаем, такива действия са били считани за вражески, поради което баща ми е бил изключен от БКП, а скоро след това и уволнен от работното си място. Започват месеци на притеснения и глад за семейството ми.

 ... продължава ...



Тагове:   илия-ганчев,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5264727
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031