Илия Ганчев – автобиография – стр. 4

Регенсбург, 04.12.2016

Аз имах слабост към химията, физиката, геометрията, историята, географията, а особено леко ми се отдаваха руският и френският език. По руски и френски имах винаги само оценка „отличен” и веднъж по една „двойка” на всеки – не бях научил наизуст по руски стихотворението на Лермонтов „Бородино” и по френски – баснята на Жан дьо Лафонтен – „Le Corbeau et le Renard” (Гарванът и лисицата). Поправих скоро двойките с 6 и доста дълги години знаех все още наизуст тези „злополучни” поетични творби. А Лермонтов е един от любимите ми поети...

Интересен епизод от гимназиалните ми години беше запознаването ми с идеите на една известна и почитана тогава личност – ръководителя на китайската революция, председателя Мао.

По време на бригадата на Каваклийка заедно с мене беше един мой съученик от по-горния клас, Ташо Попов. Той всеки ден в почивката четеше една книга. Попитах го, какво е това, а той ме посвети в четивото – първият том от избраните произведения на Мао. Те засягаха първия период на китайската гражданска война. Видя ми се интересно и четях всичко, докато прочетох целия том. Не бях прочел до тогава нищо от публицистите на господстващата по онова време идеология и философия – Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Георги Димитров и др.

Произведенията на Мао ми се сториха изключително интересни поради разбираемия му стил и цветистите пространни цитати от древната китайска цивилизация. 

Започнах да си кореспондирам с писма с млади приятели и една приятелка от далечната страна. Първият ми китайски приятел ми изпрати един руско-китайски речник, по моя молба, за да започна да уча китайски език.

Един ден ми хрумна да напиша писмо до председателя Мао. С помощта на речника успях да го съчиня, преписах го два пъти, тъй като ми се стори, че йероглифите ми не са красиви и го пуснах в пощенската кутия.

Майка ми се чудеше на измислицата ми и казваше „Как си представяш, че Мао ще ти обърне внимание“. Но, след около един месец изненадващо получих отговор от Пекин – пак по пощата. Отговаряше ми не Мао, а ЦК на Китайския Комсомол, в което изразяваха благодарност за моя интерес към трудовете и дейността на техния председател.

Завърших през 1960 г. гимназията с диплом „5,96” – причина за непълнотата на шестицата се оказа матурата по българска литература: Получих 5 от комисията, като учителката ми после каза, че основна причина за това е било раздразнението на проверяващите от внезапния цитат в заключение на работата ми – бях си позволих да цитирам следното от Пеню Пенев (1930-1959), който в този момент не беше много обичан, тъй като самоубивайки се „бил предал Партията”, вместо да следва призива на Христо Радевски от стихотворението му „Към Партията” –

„Мен хулите не ме смущават,

Врагът с които те покри!

Аз знам, аз вярвам, че си права,

когато съгрешиш дори!"     
        
                          ... продължава   ...