Кафе горчиво мракът ни поднася,
   преглъщам го смутено и мълча,
   а вятърът надеждите отнася
   по път безлунен някъде в дъжда.

   Свири тъмата на самотна арфа
   и звуците в капчука се топят,
   луна наднича през стъклата,
   а от очите й сълзи  валят.

   Повежда ни през тишина тъгата
   и стъпките й чезнат в утринта,
   а ние лутаме се нейде след тревата
   да търсим своята изгубена следа...


   Живка Юрукова