Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2019 19:40 - 140 години БЪЛГАРСКИ ВОЕННО-МОРСКИ СИЛИ
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 152 Коментари: 0 Гласове:
1



140 години БЪЛГАРСКИ ВОЕННО-МОРСКИ СИЛИ

(за Българския Флот и неговия най-голям организатор в Княжество България – руският адмирал Рожественски)

Току-що се навършиха 140 години от този велик за българските военни моряци от всички поколения празник - 140 години от създаването на Военно-морските сили на Княжество България.

Отворете обаче Википедията – основния „образователен“ източник (или по-скоро „западник“) на мнозинството съвремени българчета и техните родители и само на три езика, украински (27.11.2017), руски (27.03.2017) и полски (03.04.2019), ще откриете нещо, което го няма в Уйкипедиите на езиците на нашите иначе уважаеми братя по оръжие и търговия – английски, немски, френски, италиански, португалски.

Така че уважаеми почтени многочислени адмирали, капитани и малочислени военни моряци и прекалено много политикани, кажете на евроатлантическите си приятели ДА ВНИМАВАТ, като пишат:

През 1879 г., след получаването на независимост де факто благодарение на братските народи на Руската империя и специално на руския народ, след Освободителната и възстановилата България Руско-турска война е създадена ДУНАВСКАТА ФЛОТИЛИЯ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ (до 1899 г. военноморските сили на България организационно са били единни и са се наричали „Дунавска флотилия и Морска част).

По предложение на Командващия окупационния отряд в България, княз Александър Михайлович Дондуков-Корсиков (12.09.1820-15.04.1893) на българите са предадени руски кораби и катери. Предаването е извършено на 31 юли 1879 г. (стар стил) от княз Дондуков-Корсаков.

В Русе (тогава все още известен като Русчук) на този ден в тържествена обстановка са вдигнати флаговете на Княжество България на парaходите „Опыт“, „Горни Студень“, „Породим“, „Взрыв“, катерите „Олафчик“, „Ракета“, „Мотала“, „Фардинг“ и „Бавария“, нняколко  гребни лодки;

В същото време в състава на Портовото управление във Варна са предадени шхуната „Белорусы“ („Келасура“) и катерите „Птичка“ и „Варна“, както и още няколко други плавателни съда.

Основа на личния състав стават руските 7 офицера и 58 унтер-офицера и матроси, за които разрешението за служба в България е било одобрено от император Александър II (Цар-Освободител).

През януари 1881 г. в Русе е открито Машинното (морското) училище (което става ПЪРВОТО ТЕХНИЧЕСКО УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ) и новата държава започва подготовката на кадри за ВОЕННО-МОРСКИТЕ СИЛИ.

През 1882 г. в състава на флота е предадена яхтата „Александр I“ -  фрeнска постройка.

През 1883 г. в Русе при Морската част са създадени библиотека и музей на флота.

През 1884 г. на въоръжение на Дунавската флотилия са били приети построените през 1877 г. в завода на Джордж Францевич Берд в Сакт-Петербург 16-тонни миноносци „Бычок“ и „Черепаха“, които са били ползвани като патрулни катери до средата на 1930-те години.

(„Baird Works“ в Петербург построява през 1805 г. първия руски мост със стоманен корпус, а през 1815 г. първия руски параход „Елисавета“. През 1881 г. Джордж Берд прехвърля цялата собственост, намираща се на Матисовия остров, на създаденото от него съвместно с французи ново АД „Франко-руски заводи“, производството се специализира в изготвянето на корабни механизми и котли, като строи и собствени кобари. През 1883 г. тук са построени стоманените корвети „Витязь“ и „Рында“. След това са построени също тук такива големи кораби като броненосците „Император Николай I“ и „Наварин“. След революцията предприятието е национализирано и през 1922 г. е преименувано на  было национализировано, в 1922 г. переименовано в Петроградски държавен машиностроителен, котлостроителен и меднопрокатен завод „Карл Либкнехт“, от 1928 г. – Ленинградски медообработващ завод „Ворошилов“. Тук през 1930-те години е произведен първият съветски самолет изцяло от метал „Максим Горки“ и е усвоен прокат на алуминиево фолио. През войната заводът е почти изцяло демонтиран и евакуиран в Урал. На останалото в блокирания Ленинград оборудване за нуждите  на фронта срещу хитлеристките агресори започват да се произвеждат броневи листи, пиротехнически снаряди, минометни взриватели, снарядни пояси и лопатки за витлата на бойните самолети. Сега заводът в Санкт-Петербург е част от завода „Адмиралтейски корабостроителници“).

По време на сръбско-българската война през 1885 г. българският катер „Мотала“ взема в плен два търговски съда на противника.

До 1885 г. (Сръбско-българската война) руските офицери изиграват  значителна роля в създаването на новия флот. Още през юли 1879 г. княз Александър Батемберг подписва указ за утвърждаването на Военно министерство, в структурата на което е създадено и Морско управление.

При създаване на „Дунавската флотилия и Морската част“ за първи неин командир e назначен 37-годишният руски капитан-лейтенант Александър Егорович Конкеевич (1842—1917). Конкеевич се заема с организирането на флота на Княжество България, устройването на базите, обучаването на екипажите, а освен това организира изваждането на потъналите по време на руско-турската война кораби. Именно той и открива през 1881 г. Машинното училище в Русе (сегашното ВВМУ „Н. Вапцаров“, Варна. През 1883 г. Конкеевич организира построяването във Франция на яхтата „Александр I“. След оставката на Конкеевич през 1883 г. временно командващ на „Дунавската флотилия и Морската част“ лейтенант Митрофан Яковлевич Бал, който е сменен от лейтенант Зиновий Петрович Рожественский (1848-1909), изпълнявал команването от 30 юли 1883 до  октомври 1885 г., когато, вследствие влошаване на руско-българските отношения, завинаги се връща в Русия.

Важна роля флотилията изиграва при отбаната на Видин, доставяйки продоволствие и боеприпаси в обкръжената крепост.

 (След военна служба на редица военни кораби, от 1891 до 1893 г. капитан 1 ранг Рожественский е руски военно-морски аташе в Лондон, от 1894 г. - командир на крайцера „Владимир Мономах“, влизащ в състава на Средиземноморската руска ескадра на контра-адмирал Степан Осипович Макаров. Извършва заедно с ескадрата преход до Далчения Изток на Русия. Адмирал Макаров е считал Рождественски за надежден морски командир. От 1896 до 1898 г. е командир на броненосеца от бреговата отбрана „Первенец“. От 1898 г. е контра-адмирал и командир на Учебно-артилерийския отряд на Балтийския флот. През 1900 г. получава известност в цялата Руска империя благодарение на изключително стегнатата организация надействията по спасяване на броненосеца „Генерал-адмирал Апраксин“ до остров Гогланд във Финския залив, на 180 км от Петербург. От 1903 г. адмирал Рожественски е назначен за контра-адмирал на Свитата на Негово Императорско величество – специален орган към Главната квартира на руския император за специални поръчения, състояща се от висши офицери, ползващи се с особено доверие. През 1902-03 г., малко преди Руско-японската война той получава назначение на длъжността началник на Главния морски щаб. През април 1904 г. на вице-адмирал Рожественски е възложена подготовката и командването на Втора Тихоокеанска ескадра от 7 броненосеца, 8 крайцера, 9 миноносци и редица спомогателни кораби. В задачата на ескадрата е влизал преход от Балтика до Тихия океан, помощ на обсадения Порт-Артур и сражение с японския флот. Рожественски от самото начало не е вярвал в успеха на похода и съобщава това на Великия княз Александър Михайлович и на морския министър Авелан преди похода. Въпреки това е принуден да замине. На 14 май 1905 г. японският флот атакува ескадрата на Рожественски (Цушимското сражение). По време на сражението е изведен от строя и потопен флагманския кораб „Княз Суворов“, а самият адмирал получава тежко нараняване в главата. 20 минути след началото на боя управлението на ескадрата е загубено и сутринта на 15 май 1905 г. Втора тихоокеанска ескадра престава да съществува. Миноносецът «Бедовый», на който се е намирал раненият адмирал Рожественски и други ранени руски офицери, се предава на японците и те попадат в плен на Японския Императорски флот. Сле подписването на Портсмутския мирен договор Рожественски се завръща в Русия и е възстановен на предишната си длъжност. Виждайки организираното обществено недоволство за Цушимската катастрофа насочена срещу него, самият той предлага да бъде съден от Военно-морски съд, състоял се на 21 юли 1909 г. Пред съда адмирал Рожественски с всички сили оправдава своите подчинени и особено матросите, молейки за себе си смъртно наказание. Обаче съдът го оправдава като човек, получил в сражението тежко нараняване. След приключване на процеса адмиралът, понесъл доброволно вината на височайшите особи на Руската империя, решава да живее като затворник, практически не излиза от жилището си и умира от сърдечен пристъп в нощта на Новата 1909 г.)

 



Тагове:   българия-флот,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5263280
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031