Днес се навършват 2 години без мама Славка. Ще почета светлата ѝ памет, като напиша нещо за нейното родно място. Татко бе кореняк варненец, а мама бе родом от село Нова Шипка. По кръщелно тя беше Слава, но цял живот всички я наричаха Славка, по баща Софрониева.

Нова Шипка е основано като село през 1862. Отначало се е наричало Кесар. Било населено с черкези по договорка между Руската и Османската империи след Кавказката война. След като завладяли Кавказ, руснаците извършили геноцид спрямо местното черкезко население, което било избито и изселено. Част от тях се заселили в България. След Освобождението черкезите се изселили и на тяхно място се заселили българи от известното село Шипка под връх Шипка, Казанлъшко, което по време на руско – турската война било опожарено. Заселниците нарекли селото Нова Шипка през 1879. И досега двете села поддържат редовна връзка.

Преди Втората световна война Нова Шипка била в Провадийска околия, днес в Община Долни чифлик. Намира се на 2 km от река Камчия. Наблизо е Лонгоза, а най-близко са селата Бързица и Гроздьово. На 8 km е ловното стопанство Шерба, а на 12 km e язовир Цонево. Нова Шипка е гара по жп линията Варна – Карнобат. Селото не е голямо. Навремето в него живееха малко над 500 души, а по последното преброяване са останали 258, от които 216 българи.

Селото имаше кметство, начално училище, църква, читалище, хоремаг, смесен магазин, фурна, фабрика за цигли и ДЗС (Държавно земеделско стопанство). Мама е напуснала селото още като ученичка. Отишла е да учи за шивачка в Провадия. Тя живя до 80 години и цял живот беше работила като шивачка. Били са 4 деца: 2 сестри и 2 братя, като мама беше кака на всички: вуйчо Санди, вуйчо Динко и леля Донка. Като малко дете на 2 пъти съм прекарвал част от лятото на село. Помня още старата къща с хамбар. После вуйчо Динко построи нова голяма къща. Там живееха баба Стоянка, дядо Стефан и семейството на вуйчо. На 24 май всяка година в селото имаше сбор. С мама, татко и брат ми сме ходили на гости по празниците. Навремето няколко пъти сме посрещали заедно Нова година с целия род на мама. На село имаха голям двор с градина и овошки. Гледаха доста животни: овце, свине, зайци, кокошки. Дядо обичаше конете и винаги е имал кон. Беше ме научил като малък да яздя. Возил съм се често с каруцата. След като вуйчо почина млад, повече не сме ходили на село. Доколкото знам, вече не върви и пътническия влак. Последното нещо, което знам за Нова Шипка е, че на мястото на старата църква са вдигнали нов параклис със същото име Св. Св. Кирил и Методий.