Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04 18:45 - Превод от немски на най-стария арабски източник за Волжка България
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 430 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Превод от немски на най-стария арабски източник за Волжка България

Регенсбург, 27.04.2018

§1 (196b). Това е /span> книгата на Ибн Фадлан, Ибн ал-Абас ибн Рашид 1-1) ибн Хамад, клиент на Мохамед ибн Сюлейман, посланикът 1-2) на Ал-Муктадир до царя на Сакалиба 1-3)>.

Той (Ахмад) разказва в нея 1-4), това, което е видял в земята на тюрките, хазарите (hzr), русите, сакалиба, башкирите (baschgrd), а други (народи), за разнообразието на (197a) техните религии, за историята на техните царе и за тяхното поведение в много от техните житейски дела.

Ибн Фадлан казва: Писмото на йелтавара 1-5),(10) царя на Сакалиба, Алмъш 1-6), син на [Y: Шилки] 1-7), стигна до княза на вярващите, ал-Муктадир, в него той го молеше да му изпрати някой, който да го посвети в религията, да го запознае със закона на исляма, да построи за него джамия и съоръжи мястото за проповед (minber) (5), за да проведе из  земята си и във всички области на царството си мисията за промяна за него (т.е. от негово име) 2-1); Той също така го (халифа) беше помолил да построи крепост, където да може да се защити от вражеските царе 2-2); – Посредник 2-3) по този въпрос беше Надир ал-Хурами 2-4) -; му беше предоставено (от страна на халифа). Аз бях назначен, да прочета писмото (на халифа) до него (царя на Сакалиба), да му предам това, което той (халифът) му (на царя) беше изпратил като подаръци да вдъхновя преподавателите по Закона и учителите 2-5).

          За разходите за построяването на това, което споменахме (т.е. на крепостта), и за заплащането на преподавателите по Закона и учителите бяха му определени доходите от едно от именията на Ибн ал-Фурат 3-1), а именно известното като Артахушмитан 3-2) имение в земята на Хорезм 3-3). Посланикът на господаря на сакалиба при (халифа) ал-Муктадир беше един мъж, който се казваше Абдала ибн Бащу (baschtwa) 3-4) ал-Хазари (Хазаринът f). А посланикът от страна на султана (т.е. на халифа) 3-5) беше Sausan al-Rasi 3-6), сътрудникът на Надир ал-Хурами , (негови придружители бяха) Такин ал-Турки 4-1) Барс ал-Саклаби 4-2) и с тях, както (вече) казах, бях също и аз. Подаръците за него (царя на сакалиба), за жена му 4-3), децата му, братята му и неговите военачалници, заедно с лекарствата, за които той беше помолил в едно писмо до Надир h), (всичко това) му беше предадено (на посланика на царя на сакалиба 5-1).

          §2. Така ние тръгнахме в четвъртък, единадесети Сафа на триста и девета година (2 април 921 г.) от Града на мира (Багдад). В Нараван 5-2) престояхме един ден и от там потеглихме бързо по-нататък, докато стигнахме до ал-Даскара 5-3), където престояхме три дни. После потеглихме направо и без да се отклоняваме нанякъде, (10) докато сигнахме Хулван 5-4), там останахме два дни. От там тръгнахме за Кирмисин 5-5), където останахме два дни. Тогава продължихме и пътувахме, докато стигнахме Хамадан, където престояхме три дни. После потеглихме нататаък и дойдохме в Сава, където останахме три дни. Оттам (15) (стигнахме) в Рай, където останахме единадесет дни, за да изчакаме Ахмад ибн Али, брата на Салук 5-6), защото той беше в Хувар ал-Рай 5-7); тогава потеглихме към Хувар ал-Рай и останахме там три дни.

          §3. После тръгнахме за Симан, а оттам (20) за Дамган и там срещнахме Ибн Карин, заместника на дайъ (проповедника), прикрихме се в кервана и бързо тръгнахме за Нисабур, (където) Лаила ибн Ну’ман току-що беше убит, и срещнахме военачалника на Хорасан Хамуйя Куса 5-8). Тогава потеглихме (25) за Сирахс и Мерв, и оттам за Кушмахан 6-1), който е (разположен) на края на пустинята на Амул, останахме тук три дни, като оставихме камилите да си починат, за да можем да навлезем в пясъчната степ.

          §4. Тогава пресякохме пустинята до Амул 6-2) и преминахме през Джайхун (Oксус) (р. Амударя). После стигнахме до Африбар 6-3), имението на  Тахир ибн Али 6-4). Оттам тръгнахме за Байканд 6-5), след това потеглихме за Бухара. Тогава се отправихме към канцлера на управителя на Хорасан,  Ал-Джайхани 6-6), когото в Хорасан наричат „заслужавашия доверие старец“. Той побърза (с удоволствие), да ни предостави една къща на разположение и определи един човек (за обслужването ни), който трябваше да изпълнява нашите потребности и  да удовлетворява всички наши желаниея. След като останаххме няколко дни (в Бухара),  той (канцлерът ал-Джайхани) ни устрои аудиенция при (управителя) Наср ибн Ахмад. Ние отидохме при него (5), той беше едно младо голобрадо момче  1); ние го поздравихме като емир 2), а той ни заповяда да седнем. Разговорът ни той започна със следните думи: „Как оставихте моя господар, Княза на вярващите (ал-Муктадир) – Нека Господ да дари с дълъг живот и със здраве самия него, гвардията му и неговите помощници (10)! – ?“ Ние отговорихме: „В благополучие.“ Тогава той каза: „Нека Господ да му добави към това и щастие.“ После му беше прочетено писмото (на халифа) (със заповедите) относно вземането на (имението на) Артахушмитан от (ръцете на) християнина ал-Фадл (15) ибн Муса, (досегашния) довереник на Ибн ал-Фурат, и предаването му на хорзмиеца Ахмад ибн Муса 3), и относно това, да ни даде едно писмо до своя господар управителя на Хорезм 4), за да ни подпомогне и друго писмо за Вратата на тюрките (т.е. до коменданта на стражата на тюркската граница), за да ни даде екскорт a) и да не ни спира 5). Тогава (управителят) каза: „А къде е този Ахмад ибн Муса?“ Ние отговорихме: „Ние го оставихме в Града на мира (Багдад) така, че той да ни последва след пет дни.“ Тогава той каза: „Покорство и подчинение на това, което заповяда моят господар, първият сред вярващите; Нека Господ да удължи живота му.“

 

1-1) при Y Asad.

1-2) маула – „клиент“ вместо „Schutzgenosse“ при Френ.

1-3) под „сакалиба“ при Ибн Фалан се имат предвид не „славяни“, а волжките българи, т.е. един тюркски народ, казва Валиди, но запазва в превода си от арабски „saqaliba“, без да го замества с „българи“.

1-4) при Y: „Tой (ИФ) разказваше в книгата, какво той е видял от отпътуването си от Багдад до връщането си там.“

1-5) Титлата Yпltavar (или elteber) се отнася както и „малик ал-сакалиба“, което виждаме от § 47, за самия Алмъш (Almпs), макар че думата би могла да бъде възприета и като добавка към стоящата до него „Шилки“ (името на баща му)

1-6) Името се пише, както и при Ибн Руста и Y (Якут), „алмш“, преписвачът го е сгрешил като го е разбрал като „ал-хсн“ и някои късни автори са го преиначили на Хасан.

1-7) При Y името на бащата на Алмъш е записан като „шлки“.

2-1) При Френ въпросът около мисията е предаден неточно.

2-2) Под „вражески царе“ той се разбира преди всичко Владетелят на хазарите. Цар Алмъш се е нуждаел от крепостта и против други свои съседи, едни от които са русите.

2-3) Думата „safпr“, която иначе е „посланик“, както и при Френ, е възприета от Валиди като „посредник“.

2-4) Надир е бил вероятно придворен маршал на Ал-Муктадир.

2-5) Това място поради повредения текст при Y не е било разбрано от Френ. Благодарение на открития от Валиди текст става ясно, че се отнася за преподавателите на мохамеданския закон при българите.

3-1) Тук се има предвид прочутият везир Абу-ал-Хасан Али бин Мухамад бин Муса бин ал-Фурат, който през 904-911 г. изпаднал в немилост. Както се вижда от текста на Фадлан, от големите му имения е било отнето това в Хорезм.

3-2) Град Артахушмитан съответства на град Ходжайли в Туркестан.

3-3) неясен израз.

3-4) Съгласно използвания в арабския текст гласна о, тук е „бащо“.

3-5) Тук под „султан“ се разбира самият халиф, а не светската висока длъжност.

3-6) В източниците от това време под името „Саусан“ се споменават две личности: един Саусан ал-Хаджиб – придворният ковчежник на Муктафи и Муктадир, което научаваме от „Три монети на българите“ на Френ, който обаче е бил убит още през 296 г.; другият е Саусан ал-Джасаси, привърженик на ал-Мутаз, чието скривалище той издал на ал-Муктадир.

4-1) Под името Такин или Текин, Тегин по това време са известни няколко лица от тюркската гвардия на халифа. В § 8 на текста на Фадлан научаваме, че този Текин по-рано е работил като ковач в Хорезм и е обучавал хора от страните на неверниците на търговия с желязо. От разговора на Фадлан с царя на българите се вижда, че този Текин по-рано е пребивавал при Алмъш. Благодарение на голямото влияние на Текин в багдадския двор и благодарение на него пратеникът на царя на българите получил достъп до халифа. Той очевидно не е бил българин, иначе би бил наречен „саклаби“, но е наречен „турки“ и е принадлежал вероятно към някое близко на българите племе.

4-2) Нисба ал-саклаби е считан от Фадлан за багдадски придворен от български произход, докато Барс ал-саклаби е бил славянин или германец.

4-3) И тук, както и в § 45, става дума само за една жена на царя.

5-1) Възможен е текстът: „аз предадох“

5-2) За гр. Нараван – в книгата на Le Strange, „The Lands of Eastern Caliphate, 1905, London.

5-3) За Даскара – също там, стр. 48.

5-4) За Хулван – също там, стр. 63.

5-5) За Кирмисин, Керманша – също там, стр. 186.

5-6) Мухамад бин Али Салук, посочен от саманида Наср за управител на Рай; брат му Ахмад е управлявал Рай от 304 г. и е бил убит там през 311 г.

5-7) За Хувар ал-Рай – в Le Strange, стр. 367.

5-8) Под „дайъ“ Фадлан има предвид наследника на Утруш, Абу ал-Хасан бин ал-Касим.

 

(продължава)



Тагове:   волжка-българия,


Гласувай:
3
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2546618
Постинги: 2877
Коментари: 877
Гласове: 759
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031