Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2013 16:08 - Как най-древното царство се превърна в най-силната икономика?
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 1065 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.01.2015 10:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Как най-древното царство се превърна в най-силната икономика?

         Компартията на СССР просъществува 71 години и рухна заедно с управляваната от нея държава („союз нерушимый республик свободных сплотила навеки великая Русь”).

         Коминтернът, създаден от същата и предвиден да извърши „световната революция”, бе закрит от Сталин, след като просъществува 24 години.

         Най-древното царство, възникнало преди 4 000 години, след като премина през блясък и падения и преодоля векове на изостаналост и полуколониална зависимост, от 1935 до 1945 г. премина през упорита борба срещу японския империализъм и неговите окупаторски войски, а през 1949 г. бе превърнато от Китайската комунистическа партия (в оригинал на китайски: „партия на общата собственост”) в съюз с националната буржоазия в Народна република.

         Тази република преживя много перипетии, за да се превърне 65 години след нейното създаване от изостанала селска държава в напреднала икономическа сила с развито и процъфтяващо стопанство, забележителни наука, култура, спорт и силна армия със съвременни космически оръжия.

         Интересни са разликите между фактическата ориентация на китайското комунистическо ръководство и компартиите в страните от съветския блок. 

1. Хронологията в държавното управление на Китай:

Династия Ся (夏朝 Xia) (2100 – 1600 пр.Хр.)

Династия Шан (商朝 Shang) (1700 – 1046 пр.Хр.)

Династия Чжоу (周朝 Zhou) (1046 – 256 пр.Хр.)

Период „Пролети и Есени” (春秋) (722 – 476 пр.Хр.)

Период на воюващите царства (战国时代) (476 – 221 пр.Хр.)

Имперската епоха:

Династия Цин (秦朝 Qin) (221 – 206 пр.Хр.)

Династия Хан (汉朝 Han) (202 пр.Хр. – 220 сл.Хр.)

Период Вей (汉朝 Wei) и Цзин (晋朝 Jin) (220-265 и 266 – 420)

Период У Ху и 16 царства  (五胡亂華 Wu Hu) (十六国) (304  – 439)

Южни и северни династии (南北朝) (420 – 589)

Династия Суй (隋朝 Sui) (589 – 618)

Династия Тан (唐朝 Tang) (618 – 907)

Пет династии и десет царства (五代十国) (907 – 960)

Династии Сун (宋朝 Song), Ляо (辽朝 Liao), Цзин (金朝 Jin) и Западна Ся (西夏) (960 – 1234)

Династия Юан (元朝 Yuan) (1271 – 1368)

Династия Мин (明朝 Ming) (1368 – 1644)

Династия Цин (清朝 Qing) (1644 – 1911)

Съвременност:

Република Китай (中華民國) (1912 – 1949)

Народна република Китай (华人民共和) (след 1949)

 

2. Ролята на Китайската компартия в борбата за защита на националната независимост срещу японския империализъм

Всеки би могъл да си направи сам изводите въз основа на един анализ на речта на Мао Цзе-дун от 27 декември 1937 година, важни части от която цитирам тук:

. . . . .

„Основната особеност на сегашната обстановка се състои в това, че японският империализъм се стреми да превърне Китай в своя колония.

Известно е, че в продължение почти на един век Китай представлява полуколониална страна, намираща се под съвместното господство на цяла редица империалистически държави. Благодарение на борбата на китайския народ срещу империализма и борбата на империалистическите държави помежду им Китай все пак запази полуколониално положение.

Първата световна война беше дала възможност на японския империализъм да установи за известно време своето пълно господтсво над Китай; обаче в резултат на борбата на китайския народ срещу японския империализъм и на намесата на другите империалистически страни, приетите от тогавашния главатар на предателите на родината Юан Ши-кай 21 искания, които принуждаваха Китай на позорна капитулация, не можеха да загубят своята сила. През 1922 г. на свиканата от Съединените щати Вашингтонска конференция на деветте държави (И.Г.: САЩ, Китай, Англия, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Португалия и Япония) беше подписан пакт, който възстановяваше предишното положение в Китай: той отново се оказа под съвместното господство на няколко империалистически държави. Но не мина много време и положението пак се измени. „Събитията от 18 септември 1931 г. сложиха началото на етапа на превръщането на Китай в японска колония (И.Г.: На 18.09.1931 японските войски, разположени в севро-източните провинции на Китай („квантунската армия”), завземат гр. Шенян. Китайските войски от Североизточната армия се подчиняват на заповедите на Чан Кай-ши „в никакъв случай да не оказват съпротива”, оттеглят се и дават възможност на японците да окупират бързо провинциите Ляонин, Цзилин и Хейлунцзян). Обаче сферата на японската агресия временно беше ограничена в четирите североизточни провинции и това създаде впечатление, че японските империалисти могат и да не отидат по-далеч.

Сега положението е съвсем друго: японските империалисти вече показаха, че имат намерение да напредват във вътрешността на Китай и че искат да заграбят цялата страна. Японският империализъм се стреми сега да превърне целия Китай от полуколония , в която няколко империалистически държави имат всяка свой дял, в колония, над която Япония да господства сама. . . . . .

Тези обстоятелства поставиха пред всички класи и всички политически групи в Китай въпроса: „Какво да правим?” Да се съпротивляваме ли? Да капитулираме ли? Или може би да се мятаме между едните и другите?

Да видим как различните класи отговарят на този въпрос. . . . . .

(И.Г.: следва обстоен анализ)

         Ние считаме, че в новата обстановка, когато над нашата страна е надвиснала опасността да бъде превърната в колония, в позициите на тези групи от националната буржоазия могат да станат изменения. Характерна особеност на тези изменения ще бъдат колебанията. От една страна – империализмът не се харесва на националната буржоазия, но от друга – тя се страхува от последователното провеждане на революцията и се колебае между едното и другото. Ето защо националната буржоазия вземаше участие в революцията през периода 1924-1927 г. и премина на страната на Чан Кай-ши в края на този период.

         С какво се отличаваше сегашният период от 1927 г., когато Чан кай-ши предаде революцията? По онова време Китай беше полуколония, а сега е на път да се превърне в колония. Националната буржоазия, след като напусна своя съюзник – работническата класа – и завърза дружба с помешчиците и компрадорите, получи ли нещо за тези девет години? Нищо, освен пълно или частично разорение на националната промишленост и търговия. Във връзка с всичко това, ние считаме, че при днешните условия са напълно възможни изменения в позицията на националната буржоазия. До каква степен може да се измени нейната позиция? Обща характерна особеност на тези изменения ще бъдат колебанията на националната буржоазия. Обаче на някои етапи едната нейна част (лявото крило) може да вземе участие в борбата, а другата нейна част може да премине от колебания към позицията на неутралитет.

            (И.Г.: следва анализ на действията на 19-та и 26-та гоминдановски армии и промените в позициите на различни части от представителите на капитала) . . . . .

         За да дадем пълна характеристика на поведението на китаиските помешчици и буржоазията през време на сериозни сътресения, трябва да изтъкнем още едно обстоятелство, а именно обстоятелството, че даже в самия помешчическо-компрадорски лагер няма пълно единство. Това е последица от полуколониалното положение на страната, т.е. положение, което се характеризира с това, че редица империалистически държави водят помежду си борба за Китай.

         В момента, когато острието на борбата е насочено срещу японския империализъм, лакеите на американците и даже на англичаните могат в зависимост от силата на укора на своите господари да тръгнат по пътя на тайната или даже  явната борба срещу японските империалисти и техните помагачи. В миналото е имало твърде много случаи на такъв кучешки бой и аз не ще се спирам на тях. Днес ще напомня само, че гоминданският политикан Ху Хан-мин, когото на времето си Чан Кай-ши беше хвърлил в затвора, неотдавна също подписа предложения от нас документ – състоящата се от 6 точки „Програма за съпротивата срещу Япония и за спасението на родината”. . . . . .

         Разглеждайки всестранно въпроса за класовите отношения в страната, можем да кажем, че във връзка с коренното изменение на обстановката, което се изразява в нахлуването на японските империалисти във вътрешността на Китай, се измениха и взаимоотношенията между различните класи в страната, нарастнаха силите на лагера на националната революция, намаляха силите на лагера на националната контрареволюция.

         Да преминем към обстановката в лагера на китайската национална революция.

         (И.Г.: Следва анализ на успехите и пораженията на Китайската Червена армия и събитията, довели до нейния Североизточен поход, т.н. „Велик поход” през 11 провинции с общо изминато разстояние над 12 000 км.) . . . . .

         Щом стана дума за Великия поход, ще поставим въпроса: какво е значението на Великия поход?

. . . . .

(продължава)

 



Тагове:   Китай,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3247372
Постинги: 3339
Коментари: 877
Гласове: 877
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930