Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2012 14:57 - ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СТАЛИН В ЧЕХОСЛОВАКИЯ - Stalin's crimes in Czechoslovakia - Stalinovy zlociny v Ceskoslovensku– Част 2
Автор: iliaganchev Категория: История   
Прочетен: 1205 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.11.2012 14:16


ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СТАЛИН В ЧЕХОСЛОВАКИЯ - Stalin"s crimes in Czechoslovakia - Stalinovy ​​zločiny v ČeskoslovenskuЧаст 2

д-р инж. Илия Ганчев, септември, Рощок - октомври, Варна 

(Част 1:
 http://iliaganchev.blog.bg/history/2012/10/24/prestypleniiata-na-stalin-v-chehoslovakiia-stalin-s-crimes-i.1013087 )

         Делото на Ото Шлинг постепенно се разгръща.

На 7.12.1950 г. Абакумов съобщава на Сталин, Молотов, Берия и Маленков за показанията на арестувания Шлинг за връзките му със секретаря на ЦК на КПЧ Мари Швермова. През периода 1945-1950 г. двамата са били в интимни отношения. По този повод Швермова е трябвало да напише обяснителна записка до ЦК и тя я писала цели 2 седмици. Слански считал, че по отношение на Швермова трябвало да се направят „организационни изводи” и че също така трябва да бъде проверен и нейният брат, Карел Шваб (Karel Švбb), който работел като зам. министър на националната сигурност. Освен това следвало да се провери и началникът на управление в Министерството на ДС, Заводски (Zбvodskэ), който имал подозрителни връзки с Испания. В заключение Слански казал, че всички материали за заводски ще бъдат предадени на Копржива, за проверка и с цел, той да отстрани от МНС съмнителнителица (док. 20).

На 26.12.1950 г. Абакумов изпраща писмо на Сталин, Молотов, Берия и Маленков със съобщение от съветника Боярски относно изказвания на Рудолф Слански във връзка с делото на Шлинг: на закрито заседание на Президиума на ЦК на ЧКП на 4 декември, на което Швермова вече не присъствала, било решено да я отстранят от работа, а въпросът да се реши окончателно на пленум през януари 1951 г. Виждало се, че членът на Президиума na ЦК Евжен Ербан бил уплашен. „Съдейки по настроенията на другарите Готвалд и Слански, предстои активна работа около Ербан, за да може в най-близко време да се реши въпросът за неговото арестуване”. На заседанието Слански внезапно заявил: „Шлинг това е Райк” (док. 21).

С известно закъснение, но и в Чехословакия се разгърнала подготовка за крупен процес срещу „изменниците” от състава на висшето политическо ръководство. Шумните показни процеси в Унгария и България вече се били състояли в края на 1949 г. Вярно е, че при тях разобличителният патос е бил насочен главно срещу „кликата на Тито”, но и тогава още  е прозвучала тезата за неразривната връзка със западното разузнаване.

Сега, в началото на 50-те години на първо място излизали обвиненията във връзки с „ционистки организации и чрез тях с американското разузнаване” (док. 22).

В навечерието на предстоящия пленум на ЦК на КПЧ на 16 и 17 февруари 1951 г. били арестувани Карел Шваб (Karel Švбb), заместник министър на вътрешните работи (брат на Швермова) и В. Прохазка, зам. завеждащ отдел на ЦК на КПЧ. Самата Швермова е арестувана в деня на откриване на пленума – 21 февруари 1951 г. (док. 23).

В речта си пред пленума Готвалд съобщава за разкриването на заговор:

„Става дума за широк заговор вътре в партията с цел да се завладее партията, да се измени нейната политика, да се овладее ръководството на държавата, да се измени курса на нейната политика и да се тръгне отново по пътя на капитализма, по пътя на обединяване с лагера на империализма” (док. 24).

Първите слухове за арест на Слански, макар и несъответстващи на действителността, са били разпространявани още в март 1951 г. те са били резултат от плъзналите сред народа панически очаквания за нови арести и чистки.

Репресиите вече са били набрали необходимия размах. По това време са били арестувани доскорошният министър на външните работи Владимир Клементис, Шлинг, Швермова и много други висши функционери на ЧКП.

Но очакванията за арест на Слански не са били лишени от основание:

За него се натрупва негативен материал, който веднага е бил докладван на Сталин. И независимо от това, че на 14 щли 1951 г. в лично писмо до Готвалд съветският вожд е писал за необходимостта от предпазливо отношение към показанията, които арестуваните „врагове” дават срещу Слански и важността на тяхната проверка, заедно с това той отбелязал, че Слански е направил „немалко грешки”.

В същото писмо Сталин пише за слабостта на Боярски като съветник и за необходимостта от неговото отзоваване, намеквайки на Готвалд, че ако помоли, то Сталин ще подбере „по-силен работник” (док. 25).

Болярски бил отзован, а още на 26 юли 1951 г. Готвалд помолил за изпращането на нов съветник – „колкото може по-бързо”.

През септември 1951 г. Слански е свален от поста генерален секретар на ЦК на КПЧ, а самат му длъжност била премахната в резултат на проведената „реорганизация на партийния апарат”. Всичко било преди това съгласувано с Москва. По същество Слански отдавна бил заподозрян,  че бил искал да „застане над Готвалд”.

През ноември 1951 г. за „антипартийна и антидържавна дейност” Слански е арестуван. Сега, когато той вече е бил в ръцете на следователите от ДС, е било лесно да го обвинят за връзки с „американските шпиони” Шлинг и Швермова, а също и за връзки с ционистки организации, а чрез тях и с „американското разузнаване”.

Последното обстоятелство е било най-чувствителното място на Сталин.

По-нататък логично последвали обвинения във връзки с Тито и опити да се прокара в Чехословакия югославският вариант на отдалечаване от СССР.

Решението за ареста е взел лично Сталин и е изпратил в Чехословакия Анастас Микоян, да следи за изпълнението. Микоян пристига в Прага на 22 ноември 1951 г. На следващия ден, 23 ноември, Слански е арестуван (док. 26).

Малко преди това, в самия Съветски съюз на 12 юли 1951 г е сменен министърът на ДС Виктор Абакумов (за „ционистки заговор в МВР на СССР” – по донос на сътрудника си Михаил Дмитриевич Рюмин, който след това става зам. министър на ДС за една година).

След ареста на Абакумов е извършена чистка и на издигнатите от него. Сред тях са били и съветниците на МГБ в „братските страни с народна демокрация”. Така на 24 октомври 1951 г. новият министър на ДС Семьон Игнатиев писал до ПБ на ЦК, че за грешки в работата си от Чехословакия е отзован В.А. Боярски (старши съветник там от юли 1950 г.). Вместо него отново искали да назначат В.Ф. Марчик, който междувременно бил израснал по длъжност и прехвърлен в Москва. Сега той бил вече 1-ви заместник на началника на Главното управление за милицията на МГБ на СССР, милиционерски комисар 2 ранг (док. 27). На Марчик отново не му провървяло, а за старши съветник в Чехословакия през ноември 1951 г. е назначен Алексей Дмитриевич Бесчастнов (док. 28).

През декември 1951 г. допълнително към намиращите се вече в ЧСР съветници от МГБ са били изпратени за „оказване на помощ в следствието по делото на Слански” полковниците Григорий Фььодорович Морозов и Георгий Александрович Сорокин ( и двамата сътрудници от Следствената част по особено важни дела на МГБ на СССР). През 1953 г те са били наградени с чехословашки ордени (док. 29).

Решението да се командироват двамата „опитни следствени работници”, както и всички аналогични решения, е било взето от Политбюро на ЦК на ВКП(б) (П84/602) на 1 декември 1951 г. (док. 30).

Разследването на Слански получава сериозен резонанс. Последвали нови арести и в резултат от всичко това е подготвен показен процес срещу него през ноември 1952 г.

Шпиономанията достигнала в Чехословакия такива размери, че даже и министърът на отбраната генерал Лудвик Свобода, който е бил безкрайно предан на Сталин, за кратко време е бил арестуван, но през декември 1952 г освободен.

Процесът срещу „ръководството на антидържавния заговорнически център начело с Рудолф Слански” („Proces s protistбtnнm spikleneckэm centrem Rudolfa Slбnskйho”) се провежда в Прага от 20 до 26 ноември 1952 г. Осъдени са 14 видни ръководители на комунистическата партия и държавата, от които 11 на смърт чрез обесване и 3 на доживотен затвор. 11 от осъдените са евреи. Съкратен протокол на процеса в размер на 667 страници е публикуван от пражкото издателство „Орбис” през 1953 г. на немски и още 6 езика (док. 31).

Председател на съда е Ярослав Новак, главен обвинител е Йозеф Урвалек.

Членове на съдебния състав: бригаден генерал Иржи Щрела, Франтишек Щибло, Вацлав Яреш, Франтишек Душек.

Прокурори: Васлав Алеш, Милош Колая, Франтишек Антл.

Обвиняеми и осъдени по процеса са следните лица:

Рудолф Слански (Rudolf Slбnskэ) (1901), генерален секретар на КПЧ (смърт)

Владимир Клементис (Vladimнr Clementis) (1902), министър на външните работи (смърт)

Ото Фишл (Otto Fischl) (1902), зам.-министър на финансите (смърт)

Йозеф Франк (Josef Frank) (1909), зам.-генерален секретар на КПЧ (смърт)

Лудвик Фрейка (Ludvнk Frejka) (1904), началник на отдел "Икономически" на кабинета на президента (смърт)

Бедржих Геминдер (Bedřich Geminder) (1901), ръководител на международния отдел на ЦК на КПЧ (смърт)

Вавро Хайду (Vavro Hajdů) (1913), заместник-министър на външните работи (доживотен затвор)

Евжен Льобл (Evžen Lцbl) (1907), заместник-министър на външната търговия (доживотен затвор)

Артур Лондон (Artur London) (1915), заместник-министър на външните работи (доживотен затвор)

Рудолф Марголиус (Rudolf Margolius) (1913), заместник-министър на външната търговия (смърт)

Бедржих Рейцин (Bedřich Reicin) (1911 г.), заместник-министър на националната отбрана (смърт)

Андре Симон (Andrй Simone) (1895), редактор на в. „Руде право” (смърт)

Ото Шлинг (Otto Šling) (1912), първи секретар на окръжния комитет на КПЧ в Бърно (смърт)

Карел Шваб (Karel Švбb) (1904 г.), заместник-министър на националната сигурност (смърт).

         След главния показен процес  против Слански и останалите 13 души се провеждат още няколко процеса срещу видни дейци на ЧКП и службите за сигурност, както следва:

На 23.12.1953 срещу група сътрудници на ДС:

-         Освалд Заводски (Osvald Zбvodskэ) – ръководител на МДС, обесен в Прага на 19.03.1954;

-         Иво Милен (Ivo Milйn) – първи заместник на р-ля на МДС; осъден на 22 години затвор;

-         Карел Черни (Karel Černэ) – р-л на 8-ми отдел в МДС; осъден на 16 години затвор;

-         Оскар Валеш (Oskar Valeš) – р-л на чешкото външно разузнаване; осъден на 21 години затвор;

-         Бедржих Покорни (Bedřich Pokornэ) – служител в МДС;

-         Мирослав Пих-Тума (Miroslav Pich-Tůma) – следовател в ДС;

-         Владимир Смолка (Vladimнr Šmolka) – н-к на Първи отдел в МНС.

         (Прокурор: V. Kebort; председател на съда: Podčepickэ)

На 30.12.1953 срещу Йозеф Павел (Josef Pavel) – зам. министър на МДС:

(Прокурор: D. Zdražil; председател на съда: Jiřн Štella)

         На 20.01.1954 срещу Щефан Плацек (Štěpбn Plaček) – ръководен офицер от политическата полиция.

         (Прокурор: Putnнk; председател на съда: J. Hule)

На 25/26.05.1953 срещу Едуард Голдщюкер и др.

(Прокурор: Antonнn Havelka; председател на съда: Jaroslav Novбk)

От 26 до 28 януари 1954 г. се провежда процес срещу регионални секретари на ЧКП, наречен Процесът на поддръжниците на предателя Слански, Обвинени в държавна измяна и осъдени на различни срокове затвор са следните ръководни дейци на ЧКП:

Мари Швермова (Marie Švermovб) (доживотна присъда) – секретар на ЦК на КПЧ;

Ярмила Таусигова (Jarmila Taussigovб) (25 години) – през 1947 е член на Секретариата на ЦК; ноември 1948/ноември 1951 – член на ЦКК на ЧКП; на 06.12.1951 – изключена от ЧКП и арестувана;

Микулаш Ланда (Mikulбš Landa, Landau) (20 години) – окръжен секретар на КПЧ;

Бедржих Хайек (Bedřich Hбjek) (20 години) – служител в апарата на ЦК;

Витеслав Фукс (Vнtězslav Fuchs) (18 години) – окръжен секретар на КПЧ;

Ервин Полак (Ervin Polбk) (18 години) – окръжен секретар на КПЧ;

Хануш Ломски (Hanuš Lomskэ) (15 години) – окръжен секретар на КПЧ;

Признанията по измислените „престъпления” са изтръгнати чрез изтезания.

(Прокурор: Eduard Švach; председател на съда: Jaroslav Novбk)

От 23 до 25.02.1954 г е процесът срещу „троцкистките главатари”:

-         Вацлав Влк (Vбclav Vlk) (15 години) – икономист, ген. директор на държавна компания);

-         Професор Павел Хруби (Pavel Hrubэ) (18 години);

-         Олдржих Черни (Oldřich Černэ) (20 години);

-         Бохумил Холатко (Bohumil Holбtko) (14 години);

-         Франтишек Новак (František Novбk) (6 години);

-         Франтишек Роушар (František Roušar) (10 години);

-         Станислав Плухарж (Stanislav Pluhař) (10 години).

         (прокурор: Vбclav Aleš; председател на съда: K. Trmбček).

         От 30.03. до 01.04.1954 г. е процесът срещу група висши офицери от армията:

-         Бедржих Кополд (Bedřich Kopold) – деец на КПЧ;

-         Ото Хроматко (Oto Hromбdko) – деец на КПЧ;

-         J. Svoboda,

-         Зденек Новак (Zdeněk Novбk) (генерал);

-         Рудолф Буландер (Rudolf Bulander) (генерал);

-         Шимон Дргач (Šimon Drgač) (генерал);

-         Владимир Дрнец (Vladimнr Drnec) (генерал);

-         К. Клапалек (K. Klapбlek).

(Прокурор: D. Zdražil; председател на съда: Jiřн Štella)

         На 9/10.04.1954 г. се провежда процесът срещу главния лекар на президента Готвалд, проф. Владимир Хашковец (Vladimнr Haškovec) и невро-психиатъра, лекар на Готвалд, д-р Ладислав Хаас (Ladislav Haas). (Прокурор:  J. Dlouhэ; председател на съда: František Stэblo). Проф. Хашковец е осъден на 6 години затвор.

         На 21.04.1954 г. е процесът срещу групата „буржоазни словенски националисти”, а всъщност видни дейци на Словашката компартия и участници в съпротивата срещу нацизма:

-         Густав Хусак (Gustбv Husбk);

-         Лацо (Ладислав) Новомески (Ladislav Novomeskэ) – ръководен деец на СКП и виден писател;

-         Даниел Окали (Daniel Okбli) – ръководител на СКП;

-         Ладислав Холдош (Ladislav Holdoš) – деец на СКП;

-         Иван Хорват (Ivan Horvбth) – деец на СКП.

(Прокурор: L. Gešo; председател на съда: J. Uhrнn)

На 06/07.08.1954 г. е процесът срещу т.н. „група икономисти” в състав:

-         Йозеф Голдман (Josef Goldmann) – ръководен служител на Съвета по планиране;

-         Франтишек Колар (František Kolбr) – деец на КПЧ;

-         Ярослав Ичински (Jaroslav Jнčнnskэ) – ген. директор в чешката индустрия;

-         Ярослав Барта (Jaroslav Bбrta) – ген. директор в чешката индустрия;

-         Рудингер (Rudinger);

-         Левинтер (Lewinter);

-         Йозеф Смрковски (Josef Smrkovskэ) – ръководен деец на КПЧ;

-         Иржи Карни (Jiřн Kбrnэ) – ген. директор в чешката индустрия;

-         Франтишек Фабингер (František Fabinger) – ген. директор в чешката индустрия.

(Прокурор: Vбclav Aleš).

         През периода 1960-1990 са реабилитирани в пълен размер (невинни) всички осъдени по политическите процеси в Чехословакия през 50-те години.

Чехословашкият диктатор от сталински тип Клемент Готвалд става генерален секретар на ЧКП от 1929 г. От 1928 до 1943 г. е член на ИК на Комунистическия интернационал, а от 1935 член на президиума и секретариата на Коминтерна.

Готвалд посещава за последен път Москва на 9 март 1953 г за погребението на Сталин. Връща се в Прага на 11 март, болен от грип според официалните съобщения. Умира на 14 март от аневризма вследствие на силния алкохолизъм и сифилиса. Тялото му е балсамирано и поставено в мавзолей на хълма Витков. В края на 50-те години мумията се разлага постепенно и през 1962 г. е изгорена. След нежната революция останките му са погребани в Олшанските гробища.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5263353
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031