Защо рухна социализмът на НРБ, СССР и ГДР?

Първият отговор на този въпрос е даден от най-великата представителка на научния социализъм през 20 век Роза Люксембург,  благодарение на изключителната й способност за обществени анализи и притежание на визия.

Без да се познава и разбере този жив ориентир на социализма, трудно могат да се обяснят и изчистят престъпленията на тоталитарния държавно-етаблиран социализъм – „светлото минало” на СССР, НРБ и другите ... А без това не може и да се говори за социализъм на настоящето и бъдещето!

         Основните направления на научната й дейност са били науките за държавата (теория на народното стопанство и политология), средновековието, икономическите и борсови кризи. През 1897 Роза Люксембург защитава в Цюрих докторската си дисертация на тема „Индустриалното развитие на Полша”.

         За всеки човек, привързан към идеите на социализма и желаещ да разбере какво се случи в социалистическата теория и практика през 20 век, защо рухна първият експеримент за създаване на социалистически обществен ред, е от значение да се запознае с няколко изключително интересни произведения на Роза.

През 1913 г тя написва „Акумулацията на капитала – Принос към икономическото обяснение на империализма”, където, разглеждайки теориите на Маркс и Енгелс не догматично, а критично, разкрива същността на марксизма като самокритичен метод за анализ на капитализма: „Марксизмът е революционен мироглед, който непрекъснато трябва да се стреми към нови познания, който не отвращава така както втвърдяването във веднъж завинаги установени норми, който запазва жизнената си сила най-добре в сблъсъка на духовните оръжия на самокритиката и в историческата мълния и гръм.”

В това свое основно произведение Роза Люксембург разви своята теория за империализма. Тя показа, че империализмът е „една историческа необходимост, заключителният етап на капиталистическото развитие.”

         Свидетелство за оригинално задълбочено мислене са и редица нейни произведения, като „Социална реформа или революция?”, ”Политическата масова стачка и синдикатите”, „Кризата на социалдемокрацията”, „Въведение в националната икономика” и др.

         В наше време, след състоялите се по света експерименти за създаване на социалистически обществен ред, които в общи линии приключиха с разгром в края на 20 век, за хората проникнати от социалистически идеи особена важност представлява написаната във Вроцлавския затвор през 1918 г и незавършена брошура „За руската революция”. В страните на държавно-етаблирания социализъм тази книга, както и голяма част от наследството на Роза Люксембург задълго остава практически неизвестно.

Ето част от нейните прозрения в брошурата „Руската революция”:

1. Как трябва да се ползва от наемните работници опитът на Руската революция: „...Не чрез създаване на революционно „ура”-настроение, а напротив: само чрез осъзнаване на цялата страшна сериозност, на цялата сложност на задачите, изхождайки от политическата зрялост и духовната самостоятелност, от критичната способност за правене на оценка от масите, която в течение на десетилетия системно беше убивана от германската социалдемокрация под най-различни предлози, може да бъде родена историческата способност за активност на германския пролетариат.”

2. Критика на  аграрната политика на ленинската партия:

 „Разбира се, лозунгът за непосредствено незабавно завземане и разпределение на земята сред селяните беше най-кратката, най-простата и най-лаконична формула, за да се достигне двуяка цел: да се разруши едрата поземлена собственост и веднага да се привържат селяните към революционното правителство. Като политическа мярка за укрепване на пролетарско-социалистическото правителство това беше превъзходна тактика. Но за съжаление тя имаше две страни и обратната страна се състоеше в това, че непосредственото завземане на земята от селяните нямаше нищо общо със социалистическото стопанство. . .”

         „Ленинската аграрна реформа създаде на социализма в село нов мощен народен слой от врагове, чиято съпротива ще бъде много по-опасна и упорита отколкото беше тази на дворянските едри земевладелци ...”

         3. Въпросът за правото на нациите за самоопределение или т.н. „национален въпрос”:

„Азбучна истина на социалистическата политика е, че тя се противопоставя на всеки вид подтисничество, също и срещу това на една нация от друга ... и тук идваме до самата възлова точка на въпроса – точно в това се заключава и утопично-дребнобуржоазният характер на тази националистическа фраза, че тя в суровата действителност на класовото общество, особено по време на крайно изострени класови противоречия, просто се превръща в средство за буржоазното класово господство. Болшевиките би трябвало да са получили, нанасяйки на себе си и на революцията огромен ущърб, урок, че точно при господството на капитализма няма самоопределение на нацията, че в класовото общество всяка класа от нацията се стреми по своему „да се самоопредели” и че за буржоазните класи аспектите на националната свобода напълно се отхвърлят назад от  тези на класовото господство.”

Това далновидно разсъждение остава в сила и днес в условията на доминиращия засега начин на „глобализация”.

4. Най-сериозните различия на Р. Люксембург с Ленин и болшевишката партия са във възгледите им за диктатурата на пролетариата и по въпроса за политическата свобода в пролетарската държава - една много остра и според мене справедлива критика към Ленин и Троцки по въпроса за демокрацията, която днес след сталинизма и капиталистическата реставрация в Русия се превръща в пророчество относно по-нататъшното развитие. На Роза й е било ясно, че предизвиканото поради предателството на западната социалдемокрация изолиране на руската революция, би трябвало да доведе до деформации в нейното развитие:

* относно разтурването на Учредителното събрание от болшевиките:

„Същите вождове, които бяха искали учредителното събрание, го разтуриха на 6 януари 1918 г.”

         * против прилагания от болшевиките принцип на отричане на „тежкоподвижните демократични учреждения”:

„Всичко показва, че „трудноподвижният механизъм на демократичните институции” има мощен коректив – именно в живото движение на масите, в техния непрекъснат натиск. ...Само че лечебното средство, което Троцки и Ленин са изнамерили – отстраняването на демокрацията изобщо – е още по-лошо от злото, което то трябва да излекува: то засипва именно живия извор, от който единствено могат да се поправят всички вродени пороци на обществените институции – активния, безпрепятствения, енергичен политически живот на най-широките народни маси.”

         * против изработеното от съветското правителство избирателно право: „Най-вероятно е предположението, че  е останало само теоретичен продукт от кабинетен тип – но такова каквото е, то представлява един много поразителен продукт на болшевишката теория за диктатурата. ...В духа на тълкуването на тази диктатура, което дават Ленин и Троцки, избирателното право се предоставя само на онези, които живеят от собствен труд, а се отнема от всички други.”

         * за демокрацията и свободата при социализма:

 „Трябва да обърнем внимание и на премахването на най-важните демократични гаранции за един здрав обществен живот: свободата на печата, правото на обединения и събрания, без които всички противници на съветското правителство се развилняха. За тези нападки не е без значение и приведената тук аргументация на Троцки относно трудноподвижността на демократичните изборни учреждения. Напротив, съвсем очевиден и неоспорим е фактът, че без свободна, неограничавана преса, без невъзпрепятствен живот на обединенията и събранията е съвършено немислимо именно господството на широките народни маси.”  Тя категорично се противопоставя на подтискането и терора срещу опозиционните партии: „Свобода само за привържениците на правителството, само за членовете на една партия – колкото и многобройни да са те – не е свобода. Свободата винаги е само свободата за другоячемислещите. Не от фанатизъм за „справедливостта”, а защото цялото Животворно, Лекуващо и Очистващо [качество]  на политическата свобода зависи от тази същност и то прекъсва действието си, когато „свободата” се превърне в привилегия”.

         * Убеждението, че политическата свобода е необходимост за здравото развитие на социализма.

Ето как Роза Люксембург още в зората на социалистическите управленчески системи видя смъртната опасност, грозяща новия обществен ред и проявила се по-късно повсеместно във форми, които днес ние наричаме тоталитарен, държавно-етаблиран, бюрократичен и пр. „социализъм”:

„Какво остава в действителност, ако всичко това отпадне? Ленин и Троцки въведоха, вместо произлезлите от всеобщите народни избори представителни тела, съветите, като единствено истинско представителство на трудещите се маси.  Но с подтисничеството на политическия живот в цялата страна все повече ще се парализира и животът в съветите. Без всеобщи избори, незадушавана свобода на пресата и събранията, свободна борба на мненията, ще замре животът във всяка публична институция, ще се превърне във въображаем живот, където бюрокрацията ще остане единственият действащ елемент. Общественият живот постепенно ще заспи, няколко дузини партийни фюрери с неизчерпаема енергия и безграничен идеализъм ще дирижират и управляват, измежду тях в действителност ще ръководи една дузина видни глави, а един елит от работничеството отвреме навреме ще бъде приканван на събрания, за да ръкопляска на речите на вождовете, единодушно да гласува предложените резолюции, в основата си следователно едно кликово стопанство – и наистина една диктатура, но не  диктатурата на пролетариата, а диктатурата на шепа политици, т.е. диктатура в буржоазния смисъл, в смисъла на Якобинското господство  ...”.

         Така Роза Люксембург предрече онова, което скоро се случи – обезвластяването на работническата класа в Съветския съюз.

Уроците на историята трябва да се проучват внимателно и задълбочено, ако искаме, преодолявайки капитализма, да се придвижим постепенно и последователно към обществен ред с автентична социалистическа характеристика и да го осъществяваме. Теорията на научния социализъм и нейните най-ярки представители в Европа – Маркс, Енгелс, Роза Люксембург, Благоев и много още след тях – дават реална възможност пред голямата цел на човечеството.