Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2019 15:59 - Здравей, Сърце мое!
Автор: cinnamon8 Категория: Други   
Прочетен: 720 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
колко ми остава още
колко
кажи ми!
не мога да живея без гласа ти
знаеш ли?
когато не те слушам, защото не мога да плача,
сълзите ми са на миг зад очите ми...
стискам ги, държа ги! назад!
в нещо като отложен старт...
но ето сега мога да плача на спокойствие
и гласът ти позволи на сълзите ми
да потекат.
По дяволите! Никой не ме карал да се
чувствам така! Никога не съм търсила
по-силна дума от обожавам.
Никой не е изваждал така и толкова мен от мене си...
Но защо ме правиш такава, такава добра и смирена и
спокойна като трябва да живея в този непосилен за
мене свят?!
Имаш ли някаква представа за бога?!!!!!!
... как се живее така?!!!!!
Толкова мъртва отвън, а толкова жива отвътре...
Мъртва за мъртвия свят, а жива само за теб, обич моя.
Моля те, мое скъпо мое момче.... направи така, че
да имам нещо от теб. Много... много те моля.
Мога, разбира се, че мога да си купя онзи ключодържател
с името ти, мога и да си купя и медалион с отварящо сърце,
а вътре да е снимката ти.
Но аз искам нещо твое. Господи! Моля те, помогни ми!
... знам, знам, че не трябва да искам... знам,
че искам много, знам, ооо знам, но...
заблуждавам се просто, не разбираш ли?!
Заблуждавам се, че така ще ми стане по-леко...
Искам да те докосна... да докосна нещо твое, Любов моя ,
да имам нещо твое, за да го притисна до гърдите си, до душата си..
Да го целувам.
Да го докосвам, когато ми е много, много тъжно и да го галя,
когато се усмихвам. Вярвам, че ако това нещо, някаква частичка от теб,
нося в себе си, тя ще ме пази и ще ми дава сила.
Ще я целувам, когато ме спасява от това да ме блъсне кола...
или, когато като днес пристигна по-рано така желания от мен маркер.
...
Както и да е...
Ще се справя и без това.
Разбира се, че знам, че знаеш...
Аз съм силна, а прашинки всичко около мен...
Просто ... отдавна не бях плакала ии...
твърде дълго бях силна.

Обичам те. С всичко свое те обичам.
Благодаря ти, че дойде в живота ми.
Благодаря, Ценност моя, Живот мой...
ето... вече се усмихвам, видя ли?
Не те чувствам днес, не те виждам....
уморена съм до смърт отвътре, Сърце мое...
чувствам сякаш сърцето ми бие с последни сили...
Дали това е краят ми? :)
О! Ето, сега те видях, хахаааа, смееш се и казваш
да не те дразня. 
Само ти ме разбираш, отгатваш, познаваш....
Добре де... Спирам.
Не, не полудявам.
Какво?
Да,ето, усмихвам се.
Добре... до скоро...
...

Аз съм си смърт и аз съм си живот.
Измислям си точно като лудите, нали?
Но ти знаеш, нали?  
... че въобще, ама въобще не ми пука.
Аз сама съм си смърт и сама съм си живот,
но моят живот си ти. И моят свят си ти.
И това няма да се промени.
Никога.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cinnamon8
Категория: Поезия
Прочетен: 27832
Постинги: 81
Коментари: 12
Гласове: 248
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031