ЯКОВ КЕДМИ – забележителното житие и битие на един руски евреин
Яков Кедми (роден на 5 март 1947 г. в Москва, по рождение Яша Казаков), син на Йосиф и София (Соня), е руско-еврейски преселник, роден в Съветския съюз, който получава виза за имиграция в Израел без семейството си. В момента изнася лекции по стратегията, международните отношения, отношенията на Русия със света и имиграцията.
През декември 1967 г. той пише на властите , което е публикувано едновременно във Washington Post, с което обявява, че се отказва от съветското си гражданство и иска да му бъде разрешено да емигрира в Израел. Два месеца след публикуването на писмото през февруари 1968 г. Казаков е депортиран от Русия и пътува с влак до Виена. От там той отива в Израел като 20-годишно момче.
В Израел Казаков продължава своята енергична политика, като настоява съветските евреи да имигрират в Израел, противно на официалната политика на Израел, че е за предпочитане да се действа по тих начин, за да не се настройва съветската власт. Израелското разузнаване дори първоначално подозира, че Яков е агент на КГБ. Яков иска евреите от Съветския съюз да бъдат свободни пред израелското обществено мнение. Той лети за Ню Йорк с Дов Шперлинг, член на Движението на преселниците, където провежда гладна стачка пред ООН за девет дни, по време на която издига лозунга "Пусете хората ни", който става символ на борбата за имиграция.
В войната на Йом Кипур, с екип на Ехуд Барак е изпратен в един кибуц, за да спаси парашутисти. След военната си служба той се присъединява към организацията "Натив" (известна още като "бюро за връзка") и работи усилено за съветското еврейство, мира, сигурността и имиграцията в Израел и в тази връзка променя фамилното си име като част от международна мисия. През 1992 г. е назначен за ръководител на организацията, която изиграва много важна роля в голямата имиграционна вълна от 90-те години. През 1999 г. Кедми подава оставка като ръководител на организацията и оттогава е преподавател и консултант.
На 19 февруари 1967 г. Кедми прониква в израелското посолство в Москва и го моли да му помогне да емигрира в Израел. Въз основа на разрешение за влизане в Израел, дадено му от посолството, той подава молба до съветските власти за разрешение да напусне Израел. Съветските власти отказват на основание, че няма роднини в Израел. На 11 юни 1967 г., в последния ден на Шестдневната война, Съветският съюз прекъсва отношенията си с Израел. В същия ден Яков подава молба до съветския парламент, където се отказва от съветското си гражданство. За първи път съветски гражданин иска да се откаже от съветското си гражданство, още когато е на територията на Съветския съюз.
Във връзка с прекъсването на отношенията между Израел и Съветския съюз и поради това, че е невъзможно да влезе в израелското посолство, Кедми проникна в американското посолство, където изпраща писмо до Комитета на ООН по правата на човека с копие от искането към съветския парламент да се откаже от съветското си гражданство. Наред с другите неща, пише:
„Аз не считам сънародниците си по никакъв начин по-нискостоящи от руснаците или от другите хора и не искам да бъда асимилиран поради непризнаване на етноса ми Съветския съюз (както и в други страни, например в Румъния и Полша), а аз съм евреин, а като евреин вярвам, че Държавата Израел е моята родина, родина на моя народ и единственото място на евреите. Това е Земята, където има независима еврейска държава, и аз, както всеки друг евреин, имам неоспоримо право да живея в тази държава. Имам право да притежавам своя собствена независима държава, както и всички юдеи, независимо от това, къде се намират и са родени, имам право да живея в еврейската държава.“
През декември 1968 г. един от преписите на писмото на Казаков до "Вашингтон пост" е публикуван от ръководителя на клона на "Натив" в Съединените щати, Неемия Леван, в който той настоява съветските власти да се оттеглят от гражданството му. Неговото публично изявление беше първото по рода си, което публично се противопостави на съветските власти, които предотвратяваха масовото изселване на съветските евреи от тяхната държава, освен ако не са имали роднини от първа степен в Израел, които са искали „събиране на семейството“. През февруари 1969 г., след публикуването на това писмо, властите информират Казаков, че му позволяват да замине за Израел и че трябва да напусне страната в рамките на две седмици. Така Яков е първият евреин, получил разрешение да напусне Съветския съюз и да емигрира в Израел без роднините си.
В Израел, заедно с активисти на „Aлия“ (Движението на преселниците-евреи) и затворници от Сион, които започнаха да имигрират в Израел, Яков настояваше израелските власти да приемат политика на обществена борба, за да постигнат свободна имиграция на съветското еврейство, за разлика от официалната политика на Израел - че е за предпочитане да действат по тих начин, за да не настройват съветските власти.
През декември 1967 г., заедно с Геула Коен и Дов Шперлинг, той пътува до Съединените щати, за да обясни на евреите на Съединените щати положението на евреите в Съветския съюз и да ги привлече в борбата за свободна имиграция на съветски евреи в Израел. По време на това пътуване той се среща с няколко ръководители на еврейски организации, които се отзоваха на тяхната молба. Дейността и присъствието в Израел на активистите на Алия бяха държани в тайна, в съответствие с политиката на израелското правителство. Цензурата забрани всякакъв вид публикации за Алия и борбата им за емиграцията на съветски евреи в израелските медии.
Кедми, заедно с други млади хора, решава да прекъсне принудата за мълчание. За тази цел те наемат Йона Яхав, председател на Студентския съюз, който беше убеден, че политиката на израелското правителство е погрешна и само открита борба чрез подкрепата на медиите ще помогне да се отворят вратите на Съветския съюз към евреите. Цензурата дисквалифицира интервютата, така че Яхав и хората му решават да отпечатат черно петно на първата страница с цензурния печат на порицание, което доведе до засилен интерес към тяхната борба и организиране на демонстрации в университета, което пък доведе до това, директорите на Явнех да бъдат уволнени и дори арестувани. В Кнесета, Gad Yaacobi и Shulamit Aloni представиха своите въпроси за заобикалянето на цензурата.
През април 1970 г. Якоб Кедми провежда гладна стачка в продължение на девет дни пред сградата на ООН в Ню Йорк, като настоява и на семейството му да бъде разрешено да емигрира в Израел. Стачката предизвика голям отзвук в Израел и по света. Девет дни по-късно израелският представител на ООН Джоузеф Текоа му съобщава, че генералният секретар на ООН е получил обещание от Съветския съюз, че в рамките на една година родителите на Яков ще получат разрешение за имиграция в Израел. Полетът е осъществен от много ентусиазирани поддръжници и цялото семейство пристига в Израел през февруари 1971 г.
Яков се завръща в Израел и през август 1970 г., предпочитайки на напусне трафика на бежанците и да служи като разузнавач в брониран корпус. След освобождаването му през юни 1973 г. той е назначен за резервист в бронирания корпус. По време на службата си, през август 1971 г., той се жени за Едит Солемонис, единствената дъщеря на еврейско семейство от гр. Черновци (Украйна), емигрирала през лятото на 1969 г. През юни 1972 г. се ражда най-големият им син - Шарон.
В войната на Йом Кипур той е бил офицер от разузнаването и оперативен офицер на 100-ия батальон и е воювал в танковия екип на бъдещия премиер Ехуд Барак, който по онова време беше командир на Батальон №100 на южния фронт. Кедми участва в битките в Tirator (кибуц, където спасява парашутисти) и битките в град Суец.
През 1978 г. Яков Казаков се присъединява към Натив като временен служител по инициатива на премиера Менахем Бегин, а през май 1978 г. е изпратен от името на Натив в израелското посолство във Виена, Австрия. В същия период Яков, подобно на много израелски дипломати, променя името си на еврейското име Кедми, а през 1988 г. оглавява клона на Натив в Съветския съюз като част от израелска дипломатическа делегация в холандското посолство. През същата година той взе значителна роля в решаването на кризата с отвличането на съветски самолет, който се приземи в Израел.
През 1989 г. започнхаа промени в процесите на еврейската емиграция, което доведе до почти пълно прекратяване на емиграцията на евреи, напуснали СССР с изходна виза за Израел, в други страни, процес, известен като "спад". Тези, които са бяха изходни визи за Израел от Москва, също получиха и виза за имиграция в Израел и само с нея и с билет до Унгария или Румъния можеха да напуснат Съветския съюз. За да успее операцията, беше необходимо да се постигне споразумение с румънския комунистически управник Николай Чаушеску, когото израелската държава беше убедила да получи заем за Румъния от около 100 милиона долара. Подобни договорености бяха направени и в Унгария, с която се постигнаха споразумения за имиграцията.
В резултат на действията си Кедми стигна до заключението, че от този момент нататък евреите от Съветския съюз, които са приключили с визите за Израел, са завършили имиграцията си в Израел. През 90-те години, с падането на т.н. Желязна завеса, стотици хиляди евреи напуснаха Съветския съюз и прекарваха известно време в транзитни лагери, включително в Румъния и Австрия, като много от тях се надяваха да имигрират в Съединените щати. След намесата на Яков Кедми, американците обявиха завършването на имиграционните квоти по молба на Кедми, оставяйки им единствената възможност - имиграция в Държавата Израел.
През 1992 г. Кедми е назначен за ръководител на организацията. В края на 90-те той не се съгласи с оценката на военното разузнаване и Мосад, че Русия подпомага Иран в създаването на ядрени оръжия и ракети, като част от ролята си в рамките на комисията относно тайните служби за Иран и доставката на руска военна техника на иранците.
Кедми оглавява организацията НАТИВ в продължение на седем години, а през 1999 г. подаде оставка като ръководител на организацията поради различия в мненията с премиера Бенямин Нетаняху относно отношението към съветското еврейство от страна на Израел и отношението на премиера Нетаняху към организацията и нейната дейност. В отговор на оставката министър-председателят разкри пред журналисти класифицирани части от доклада на държавния контрол, публикуван за Натив, в който той твърди, че е подкупил руски служител в качеството му на ръководител на организацията, в резултат на което Яков Кедми подаде жалба срещу министър-председателя. (Петиция до Върховния съд (HCJ 3930/00 Yaakov Kedmi срещу Главния прокурор).
В тази връзка дойде решението, главният прокурор Елиаким Рубинщайн да не започва разследване по въпроса. Тази петиция беше отхвърлена от Върховния съд, който реши да не се намесва в решението на главния прокурор. Беше свикано съвместно заседание на Комитета за държавен контрол за Имиграционно-абсорбционния комитет, което да обсъди доклада и да чуе отговора на Кедми. Кедми каза, че не приема доклада, при което държавният контрольор Мириам Бен-Порт реагира грубо срещу Кедми и отговорите му, и гневно напусна дискусията.
През 2000 г., по искане на Руската служба за сигурност (ФСБ), на Кедми беше отказан достъп до Русия. Забраната бе отменена през 2016 г. по инициатива на руските власти.
Политическа дейност в Израел
Първоначално Кедми се смяташе за поддръжник на десните партии, но тази връзка се дължеше главно на подкрепата на десни партии в борбата му за отваряне на вратите на Съветския съюз за еврейската имиграция, а не непременно поради политическа идентификация, тъй като Кедми никога не е бил кандидат за партия за Кнесета. Въпреки че Моше Даян му предложи да се присъедини към партията, която смяташе да създаде през 1977 г.
След пенсионирането си от НАТИВ той служеше като посредник между премиера Барак и опозиционния лидер Шарон при опита да се сформира правителство на единството, във връзка с неговото приятелство с двамата дейци, което в края на краищата не успя. След обявяването на специалния избор за поста министър-председател през 2001 г. Кедми помогна на Ехуд Барак в изборите. В предизборната кампания през 2003 г. той участва в предизборни кампании за нуждите на партията на Барак, но след това не участва вече в политическите и обществени дейности.
В началото на 1990-те години Кедми написа специален доклад до израелската полиция, с който предупреди за степента на проникване при така наречената "организирана руска инвазия" в Израел и за пристигането на престъпни елементи като част от Алията от Русия. През 2001 г. той работи за изтриване на името на Владимир Гусински от списъка на издирваните от полицията на Израел и Интерпол, като според него оценката на полицията, че Гусински е фалшифицирал документите си, за да емигрира в Израел и е фиктивно женен за еврейка, е погрешна.
След 2017 г. Кедми е лектор и консултант по международни отношения, отношенията между Русия и Израел и отношенията между Русия и света.
Кедми е женен и има три деца: Шарон, роден през 1972 г., Ревитал е родена през 1979 г., и Йосиф (Сефи), роден през 1982 г., има шест внуци и живее в селището Азор.
Завършил е университета в Хайфа по политически науки и международни отношения, както и Националния колеж за сигурност, свързан с Генералния щаб.
През 2011 г. „Матар“ публикува автобиографичната му книга „Безнадеждни войни”, преведена на руски и английски език.
Яков Кедми участва често в руското ТВ предаване „Воскресный вечер с Владимиром Соловьевым“ и в израелската ТВ за руски евреи ITON.
