Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06 16:47 - Необходими индикатори на новата финансова криза вече са налице!
Автор: iliaganchev Категория: Бизнес   
Прочетен: 1187 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Необходими индикатори на новата финансова криза вече са налице!

Notwendige Indikatoren der neuen Finanzkrise sind bereits vorhanden!

Necessary indicators of the new financial crisis are already in place!

新金融危机的必要指标已经到位!

Регенсбург, 12.06.2019

        Три дни след 9-то-юнския преврат на Доналд Тръмп по време на канадската среща на Г-6+1 положението е още по-неустойчиво, т.е. световното общество изпада в състояние на „Нерационална неустойчивост“

Ако човек се запознае с най-новите прогнози на Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Mеждународния валутен фонд, ще види, че според тях едва ли можело да бъде по-добре: растежът е устойчив, инфлацията ниска, заплатите нарастват по-бързо от последните години, а паричната политика би трябвало да остане много експанзивна. Това било в сила в глобален мащаб, за САЩ и за Зоната на еврото.

От друга страна знаем, че точно на тези организации никога не им се е отдало да прескажат рецесия, камо ли пък една финансова криза. И тъкмо, когато всички са успокоени, се започва – тогава се идва до зловещия „Момент на Мински“, голямата разпродажба на акции, недвижими имоти и суровини, понякога ей-така, за всеки случай. Обикновено еуфорията продължава по-дълго, отколкото на скептичните наблюдатели им се струва за възможно, но все някога нещата се преобръщат. Въпросът е: КОГА?

          Във всеки случай на пазарите в момента господства голяма нервност, тъй като играчите имат впечатление, че е неизбежна някаква корекция и то съвсем наскоро. Настъпи подем през тези години, много активи загубиха почва и едва ли има вече разумни възможности за инвестиции. От къде тогава може де дойде развръзката?

През последните седмици бяха мислено проиграни основно два сценария: че поради обявените повишения на лихвите на Централната банка на САЩ ще се стигне до дългови кризи в развиващи се страни като Аржентина, Бразилия или Турция или, че популистките партии на Италия биха могли да заплашат съществуването на еврото. Числата показват, че валутните курсове, индексите на акциите и доходността на облигациите на страните, които в повечето случаи са заплашени, което много се е засилило в негативна посока, докато „сигурните“ страни съответно са печелили.

В сравнение с това обстоятелство заплашващата търговска война и ефектът от брекзита все още не са изграли някаква голяма роля.

Нещата изглеждат засега така, като че ли САЩ-ската Национална банка Fed не се оставя да бъде повлияна от най-новите паникьорски атаки и да продължи с нейните повишавния на лихвите. Какво това би могло да означава за останалата част на света, това за тях е по-скоро без значение. Важно и решаващо за сащците е, че в тяхната страна господства de facto пълна заетост, заплатите там реално също нарастват, а инфлацията, включително базисната инфлация, oчевидно за продължителен период остава около 2 %.  Крайно време е да се поставят юздите, да се нормализират лихвите, за да има при следващата рецесия място за толеранс в паричната политика. Американската основна лихва (Fed Funds Rate) би трябвало до края на 2019 г. от сегашните 1,7 % да се увеличи минимум до 3 % и по този начин да се опита да придвижи нагоре общата графика на доларовата лихва.

Кармен Райнхарт, професорка в харвардския университет и съавторка на книга за историята на финансовите кризи („This Time Is Different), проектира наскоро един вид ужасяващ сценарий: Ако сащ-ската парична политика стане по-рестриктивна и другите страни от Организацията за сътрудничество и развитие, което ще рече Европейската централна банка и Банката на Япония, не последват примера им, доларът ще започне да се обезценява. За развиващите се страни това би било един двоен  шок – те би трябвало в такъв случай да заплатят високи лихви за своите доларови дългове, а самият долар би станал от тяхна национална гледна точка по-скъп. Тогава те биха могли да преживеят проблеми с обслужване на своите дългове. Финансовата информационна служба Bloomberg цитира  г-жа Райнхарт: „Преди финансовата криза от 2008 г. развиващите се страни поради поредица от предишни кризи нямаха високи дългове и сe възстановиха много бързо. ... През миналото десетилетие ултраниските лихви бяха силен стимул да се поемат кредити, така че в момента те са значително по-задлъжнели отколкото през 2008 г.“. Тази професорка например счита, че Аржентина не може да финансира своя балансов дефицит от повече от 5 % от БВП на пазара. Tова се вижда от следните данни за салдото по баланса, държавния дълг, чуждестранния дълг и дълга в чужда валута (източник: МВФ, СБ, Евростат, ЕЦБ, национални банки)

Страна       Салдо*       Д. дълг       Ч. дълг       Валутен дълг

                    2018            2018            2017            в % от Ч.Д.

                    (в % от Брутния вътр. продукт)   в % от Ч.Д.

Турция       -5,4              28                53                94

Бразилия   -1,6              87                32                75

Индия        -2,3              69                20                64

Ю.Африка -2,9              55                50                44

Индонезия -1,9              30                35                ?

Аржентина-5,1              54                37                88

Чили          -1,8              24                66                91

Перу           -0,7              27                31                99

Колумбия  -2,6              49                40                96

Венецуела  2,4              162              48                ?

Филипини -0,5              37                23                97

Египет       -4,4              91                33                100

Нигерия     0,5              27                8                  ?

Италия      2,6              130              124              ?

Испания    1,6              97                165              ?

Гърция      -0,8              191              228              ?

Португал   0,2              121              211              ?

Унгария    2,5              67                103              78

Полша       -0,9              51                72                ?

Китай         1,2              51                14                ?

Русия          4,5              19                34                74

САЩ          -3,0              108              98                6

Япония      3,8              236              74                ?

Еврозона   3,2              84                121              ?

Германия  8,2              60                140              ?

* Има се предвид Салдо по текущата сметка

 

          Какво означава горната съпоставка на данни?

          Предполага се, че ще се стигне до преструктуриране на дългове, проблеми при кредитиращите банки и рецесии. Цялата световна икономика може да се „зарази“, включително и Китай, който отскоро се превърна в основен капиталов инвеститор за бедните страни.

За Германия, Еврозоната като цяло и за всички останали страни от Организацията за сътрудничество и развитие би се стигнало до свиване на техните експорти и вследствие на това най-малкото до „охлаждане“ на конюнктурата, може би даже до нови рецесии.

          Такъв сценарий беше набързо, но затова пък подробно проигран, но беше междувременно отхвърлен настрана от участниците в пазара.

          Актуалната тема в момента е Италия и еврото. Началните оферти на безидейните правителствени партии Пет Звезди и Северната Лига относно референдум за еврото бяха възприети сериозно. Финансовите пазари се развълнуваха за няколко седмици и после почти утихнаха (засега!).

          Някои служебни социолози из Евросъюза побързаха с успокоителен тон да съобщят, че в Италия имало политическа криза, а не толкова икономическа. Като имаме предвид обаче, че политиката отразява в концентриран вид икономиката, нека да изчакаме есента за изводи и прогнози. Засега ЕЦБ твърди, че още продължително основните лихви щели да бъдат задържани ниски или даже непроменени, от което някои си правят извод, ч енямало да има проблеми с обслужването на италианските дългове. Редица публицисти ни успокояват, че в един валутен съюз нямало смисъл да говорим за „чуждестранни дългове, нуждаещи се от финансиране“, защото, видите ли, например никой не се безпокоял от това, че бившата ГДР-овска провинция Бранденбург непрекъснато имала дефицит спрямо останалата част на Германия; Бранденбург нямала да фалира от това, така както не била фалирала преди това и много по-силно задлъжнялата от Италия Гърция; или точно казано, „дълговете в рамките на едно семейство (т.е. един Валутен съюз) били доста незначителни, а само дълговете на семейството като цяло спрямо външния свят можели да бъдат опасни“. ОСТАВЯМ ТАКИВА ТВЪРДЕНИЯ БЕЗ КОМЕНТАР!

          И все пак не всичко е добро в държавата Италия. Банките там имат огромни проблеми с лошите кредити – те са от подобен порядък както собствения им капитал. Тази тема продължава да се обсъжда интензивно.

          Ето как изглеждат лошите кредити според данните на Европейската централна банка за 4-тото тримесечие на 2017 г. в милиарди евро за някои от страните-членки:

Страна       Лоши б. кредити          В % от всички кредите

Италия      ок. 180                            11,1

Франция    ок. 130                            3,1

Испания    ок. 110                            4,5

Гърция      ок. 100                            44,9

Германия  ок. 50                              1,9

Холандия  ок. 40                              2,2

Ирландия  ок. 30                              11,2

Португалия ок. 25                           16,6

Кипър        ок. 20                              32,3

Австрия     ок. 15                              3,8

Белгия       ок. 10                              2,7

 

В случай че продължат търговските търкания и различията в лихвените проценти между САЩ и Европа, еврото ще остане под натиск и като тенденция ще води до повишаване на инфлацията. Тогава би могъл да се приближи и моментът на първото увличаване на лихвите. От друга страна положението с държавните дългове и салдото по текущата сметка в ЕС в момента е значително по-добро отколкото в САЩ, което помага на еврото да не се свлича чак толкова надолу.

А глобалната финансова криза? Тя за момента изглежда отклонена, но остава големият риск. Тази криза най-вероятно няма да бъде предизвикана от европейски събития.

Остава разбира се да си зададем въпроса: Европейски събития ли са въвеждането на митническите санкции на Тръмп и взаимните санкции между Русия и останалата част на Европа, носеща поне засега името „Европейски съюз“.

 



Тагове:   кризата,


Гласувай:
0
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2528334
Постинги: 2865
Коментари: 877
Гласове: 754
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930