Шагреновата кожа на свободния пазар– в. СТАНДАРТ-08.02.2011
Проф. д-р Боян Дуранкев
Държавата съществено навлиза в икономиката, не става въпрос само за временно присъствие! Една от причините са инвестициите с далечен прицел в суровинните отрасли, в енергетиката, в транспорта и т.н. Друга причина са дългосрочните съглашения по линия на ЕС и междудържавните договори. По такъв начин шагреновата кожа на една свободна от централизирани задания в натура зона постепенно, но неотклонно се намалява.
(2) Привържениците на "свободната пазарна икономика" обясняват конфузната позиция на пазара с незавършената "пълна" приватизация и с недостатъците на действащата система на цените: "Приватизирайте и последната тухла, освободете цените и няма да има неизгодни стоки!" По такъв начин на дневен ред излиза проблемът за ценообразуването. Но при наличието на скрити и открити (частни!) монополи и картели (те не са "временно явление" - водоснабдяване, енергетика, комуникации и т.н.), силно развита гангстерска, корупционна и сива икономика (България, Италия, Гърция и т.н.) натискът към повишаване на цените от страна на частните фирми и картели става чудовищен - при това в посока към единичните потребители!
Не е случайно, че в целия ЕС инфлацията остава значителна, а в страни с по-силни позиции на частните фирми и картели (както в България) спекулата взема връх и инфлацията омаломощава средните и по-бедните домакинства! При тази ситуация не бива да се учудваме как скърби и протестира еврокомисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние, че "спекулациите с цените" на основните хранителни продукти са скандални! Какво да се прави? Еврокомисарят предлага против нарастващата инфлация и срещу подобни спекуланти да се въвеждат защитни "пределни цени", както и да "нарастват инвестициите" (от държавата?)! С което "свободните цени" за спекулантите (които са във всички браншове - целта е максимум печалба!) остават в историята, а държавата защитава гражданите! Подобни мерки вероятно ще се приложат и в България, понеже очевидният картел при зърнопроизводителите (и не само при тях) "вдига цената до тавана", вероятно прави фиктивен износ, след което ще прави фиктивен внос (при по-високата цена!), за да се поздрави с отлични печалби.
(3) "Но ако местните частници и картели системно тормозят гражданите, тогава насрещният конкурентен внос няма ли да реши проблема с картелните цени и инфлацията?" Като резултат от тази "пазарна логика" на "конкурентен внос" във всички по-неразвити икономики (като българската например!) дългът на държавата, организациите и гражданите нараства съществено, като взрив от атомна бомба, а местните фирми просто банкрутират! Не е чудно, че търговската мрежа в България е залята с македонски, турски, холандски и т.н. домати, немско и австрийско масло, американски и европейски цигари - едни "традиционни" български производства! За "озаптяване на дълга" в подобни страни както нашата се разработват "оздравителни планове", свързани с "голямата ножица на разходите" и с "финансови титани", които "временно" и "геройски" режат разходите. При което тенденцията гражданите да напускат с еднопосочен билет провалените икономики (при свободни пазари на труда, които в ЕС не са чак толкова свободни - силните страни пазят работните места за своите граждани) в търсене на своята "европейска мечта"! А системно оголваната провалена държава става от година на година още по-слаба и по-безперспективна, независимо от "временното" (многогодишно!) орязване на разходите!
За да не се провали напълно държавата откъм приходите си, започва масово "ловене на престъпници" (неплатили държавни и местни данъци и такси, акцизи, топлоенергия, ток, вода и т.н.), "освобождаване" на местните данъци и такси, при това - при "замразени заплати и пенсии", при което гражданите (естествена реакция!) смъкват рейтингите на управляващите!
(4) Но с това проблемите не свършват. Както и трябваше да се очаква (в ЕС и в частност в България), възникнали чудовищни различия в доходите (даже за един и същи вид труд!) не само в зависимост от проявената инициатива и направеното творчество, но и поради монополни и картелни позиции, корупционна приватизация, естествена "спекула" с цените при слаба държава и т.н., не могат да бъдат подминати с безразличие от обедняващите граждани, които органически (и естествено!) "намразват новобогаташите".
При което повечето държави в ЕС (без България и други страни със силни позиции на новобогаташите!) продължават и ще продължават да поддържат прогресивни данъчни ставки, различни ставки на ДДС-та, за да могат чрез преразпределението да "омекотяват несправедливостите" в доходите и да "смекчават инфлационния ефект". И по този начин държавата (не и българската!) застава срещу несправедливостите на "свободния пазар".
Както се вижда, съвременният свободен пазар е асиметричен, предизвиква системни излишъци и хронични дефицити, "естествено" е "картелен и монополен", социално е несправедлив и води до системно "отчуждение" на средната и по-бедната класа. В ЕС той води до магнитизиране на гражданите около по-богатия център и до разстройване и обезлюдяване на периферията.
Именно по тези причини ролята на ЕС в нарастването на инвестициите към периферията рязко трябва да нарасне (решаване на проблемите за две-три години, не повече!), а ролята на "умната" (в полза на всички граждани, а не само за бизнеса) национална държава трябва да се засили. С което шагреновата кожа на свободния пазар трябва да заеме естествени "полезни" размери.
