Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2011 09:54 - Създателят на българското корабостроене ни напусна и премина в Пантеона на безсмъртните българи
Автор: iliaganchev Категория: Бизнес   
Прочетен: 1911 Коментари: 1 Гласове:
0



Създателят на българското корабостроене ни напусна и премина в Пантеона на безсмъртните българи

            Корабостроителен инженер Георги Георгиев – Кангасейро, създател и дългогодишен ръководител на съвременното българско корабостроене ни напусна на 18 януари 2011 година.

Спря едно вълнуващо се и вълнуващо останалите хора-корабостроители сърце!

Затвори очи Човекът, който виждаше само един път за своя народ – напред и нагоре, към върхове на науката и техниката, към невиждани преди това достижения на един труден в световен мащаб индустриален отрасъл.

Георги Георгиев е роден на 6 април 1927 г., в гр. Дупница в героичен род от Македония, участвал в Кресненското въстание срещу турското робство. Баща му е бил даровит художник и приятел на големия български акварелист Константин Щъркелов. Майка му е дъщеря на известния радомирски занаятчия Малин Кацара.

През 1932 г. семейството на 5-годишния Георги се преселва в София – Красно село, на ул. Черковна, до спирка „Братя Бъкстон”. Майка му работи като учителка и от нея Георги наследява трудолюбие, дисциплина и акуратност, от нея той усвоява, както сам казваше, златната поговорка „Който се учи, той ще сполучи!”

От баща си наследява художественото възприятие на света и богатото въображение. „От двамата наследих вяра в доброто, човечност, честност, жизнерадостност, неизчерпаем оптимизъм и чувство за хумор, които ме съпътстваха през целия ми живот и ме поддържаха в най-трудни моменти и големи изпитания.”

В София Георги Георгиев завършва прогимназията „Царица Йоана” и през 1941 г. постъпва в Първа мъжка гимназия. Съученик му е Цанко Сталийски, син на тогавашния министър на правосъдието Александър Сталийски. Учител по математика – Димитър Крачолов, учител по руски език – А.П. Евдокимов, който по-късно е преподавател в Софийския университет.

През септември 1946 г. заминава да продължи образованието си в Ленинграския корабостроителен институт, който завършва през 1952 г. със специалност „инженер-корабостроител”. Обичаше Петергург (тогава Ленинград) и цитираше ентусиазирано думите на Пушкин – „Люблю тебя, Петра творенье ...” Там най-после се осъществява за първи път мечтата му – да види море – и това е Балтийско море.

В ЛКИ заедно с Георгиев се оформя първата група български студенти, която по-късно изигра основна роля в създаването и развитието на малко-, средно- и голямотонажно корабостроене в България. През 1951 г. започва дипломната си работа – проект на 3000-тонен кораб за генерален товар. През 1952 г. Георги Георгиев успешно защитава дипломния си проект пред държавната комисия с председател адмирал Флоров и се дипломира с пълно отличие.

Трудностите му започват в този щастлив за него момент и са свързани с любовта му с руската студентка Тамара, с която решават да се оженят. Има виза за СССР до август 1952 г. Интересно е да се чуе личният му разказ за случилото се:

„Тези последни няколко месеца в Ленинград бяха нашия „меден месец”. Над щастието ни, че сме заедно витаеше тревогата пред неизвестността, която ни очакваше. Тамара вече беше бременна в третия месец. В началото на юли аз написах писмо до посланичката ни Стела Благоева, в което разкрих нашата любов. Както и очаквах, реакцията беше светкавична. В Ленинград пристигна Екзекуторът. Той ме повика в хотел „Европа”, където беше отседнал. Нахвърли се по най-груб начин върху мене и ме заплаши, че незабавно ще бъда отзован в България, без да съм се дипломирал. Аз хладнокръвно му показах дипломата си, с което го лиших от „удоволствието” да постъпи с мене, както с много други българи, които бяха върнати в България, преди да се дипломират ...” „След моето заминаване за България Тамара беше подложена на непрекъснат морален тормоз ... Но не успяха да я сломят... На 16 февруари 1953 г. се роди Елена, детето на нашата любов, което кръстихме на името на майка ми. На 5 март 1953 почина Сталин. На другия ден аз изпратих молба до Климент Ворошилов, тогава председател на президиума на Върховния съвет на СССР. След три месеца Тамара получи разрешение да замине за България заедно с дъщеря ни Елена ... (Тази покъртителна драма на един велик човек Ви цитирам в съкратен вид)

Животът и делото на бащата на българското корабостроене, както го наричахме ние, десетките хиляди заети с този отрасъл, е толкова високомащабен, че ми е трудно да го опиша достатъчно достойно! Ще отбележа основното, което е направил и на което след 1965 г. бях свидетел.

След завръщането си в България инж. Георги Георгиев получава правителствено предложение да работи в БАН, където да се занимава с морското стопанство на България. Той категорично отказва и тогава е прехвърлен към Министерството на транспорта – в КОРБСО-Варна (Корабостроително българо-съветско дружество). Начало на работата му в българското корабостроене е 28 август 1952 г, на адрес Варна, ул. Шипка 10 (сега там се помещава Бюрото за безработни – мястото, където ме залъгваха цели 5 години, че ще получа работа – безработен бях останал заради Кобургкохарското правителство, което закри българското корабостроене, създадено от незабравимия Кангасейро. ...

Предлагат му работа в конструкторското бюро на КОРБСО – той отказва и се мотивира с това, че „един начинаещ инженер-корабостроител трябва да започне работа от най-ниското ниво на корабостроителното производство. Назначават го началник участък в корпусоподготвителния цех.

В края на 1954 г. СССР продаде на НРБ всичките си активи в КОРБСО, то престана да съществува и се превърна в обединен Корабостроителен и кораборемонтен завод „Георги Димитров” (заводът се казваше „Трайчо Костов”, преди да бъде обесен по нареждане на Сталин бившият първи секретар на БКП на БКП). Георги Георгиев беше главен инженер на завода, с общ персонал около 6 000 души. Основната дейност на завода в периода 1952 – 62 са били кораборемонтът и строежът на малки плавателни съдове. Тогава под ръководството и с активната инициатива на Георгиев се залага програмата за предстоящия скок в българското корабостроене.

През 1962 г. се създава Научноизследователският и проектно-конструкторски институт по крабостроене. В периода 1962-1965 г. е построен за БМФ първият 5 000-т. кораб „София” и се подготва програмата за строежа на 10 000 и 23 500-т. кораби.

По време на най-големия кипеж на дейността на модернизираните под ръководството на Георгиев корабостроителни мощности и създадените нови, партийно-държавното ръководство го прехвърля „на друга отговорна работа” – главен секретар на НТС (Научно-техническите съюзи) – от февруари 1965 до 1970 г. И на новото си работно място Георги Георгиев следва един от основните си принципи: „Няма по-важна работа от тази, която работиш!”

Като ръководител на НТС работи за издигането на ролята на инженерно-техническите кадри, по негово предложение се създават „Домове на техниката” в редица градове с развиваща се индустрия. По инициатива на ръководството на НТС се създава Световната федерация на инженерно-техническите организации, като учредителният й конгрес се провежда в Париж през март 1968 г.

На 24 септември 1970 г. инж. Георгиев като главен секретар на НТС е извикан в отдел „Промишлен” на ЦК на БКП, след 4 дни – при секретаря на ЦК Станко Тодоров и на 9 октомври 1970 г. го извиква Тодор Живков и му възлага: да приложи върховия японски корабостроителен опит на компанията „Хитачи Зосен” и с нейно съдействие да ръководи и осъществи издигането на българското корабостроене на световно ниво.

Кангасейро, както обикновено го наричахме и той не се сърдеше, отново застава начело на корабостроенето. Спуснат е на вода първият 23 500-т. кораб „Вихрен”, проектиран в Института по корабостроене и построен във Варненската корабостроителница. Живков възлага на Георгиев през ноември 1970 г. да сформира и оглави група от ръководители и специалисти, която „да замине за Япония и в протежение на един месец да проучи опита на японското корабостроене и да подпише договор за оказване на техническа помощ от „Хитачи Зосен” на българското корабостроене на нивото на най-новите постижения на японското корабостроене.”

Българската корабостроителна компания, ръководена от инж. Георгиев носи името ДСО „Корабостроене”.

След градивните демократични промени всичко, свързано с координирана подготвителна дейност за корабостроителното производство и създадено от инж. Георгиев беше закрито – ДСО „Корабостроене”, Институт по корабостроене, Електронен център по корабосторене и ВТП „Корабоимпекс” (всички разположени в голяма 6-етажна сграда на бул. Осми приморски полк), а сградата премина към Министерството на финансите като регионална агенция по приходите, за да обслужва първо „тройния” Орешарски, а сега наследника му.

Георги Георгиев и ръководеният от него хиляден състав на корабостроенето създаваше ценните по онова време доларови приходи за НРБ, а сегашните ковчежници се мъчат да съберат приходи от барчетата и другите търговии и услуги...

През периода 1970-75 г. под твърдото ръководство на Георгиев Варненската корабостроителница бързо усвои строежа по проекти на Института по корабостроене, 25 000 и 38 000-т. кораби. Изготвен беше проектът на първия 100 000 т. танкер „Хан Аспарух” и същият беше заложен в корабостроителницата във Варна – с главен двигател с мощност 23 500 к.с., полско произвоство.

В резултат на напрегнатата и неуморна дейност на Георги Георгиев и неговите сътрудници българското корабостроене достигна небивала висота по количество и качество на продукцията: През 1980 година в корабостроителниците на Варна, Русе и Бургас бяха произведени кораби с общ тонаж 450 000 тдв. Годишното производство в най-голямата, Варненската корабостроителница, достигна 12 средно- и крупнотонажни кораби, а в Русенската корабостроителница – 24 речно-морски и морски кораби. През 70-те и 80-те години българското корабостроене, разполагащо с 3 % от работната сила и 4 % от основните фондове на тогавашното Министерство на машиностроенето и електрониката, осигуряваше 30-40 % от целия износ на страната по т.н. „второ направление” (капиталистическия пазар) при висока валутна възвращаемост.

На 2 март 1973 г. Георгиев е трябвало да замине за Москва и по случайност се спасява от явна смърт – самолетът, с който е трябвало да пътува, се разбива на предния полет при кацането на летище Шереметиево.

В края на този период от работата си в българското корабостроене инж. Георгиев съдейства твърдо за това, България с помощта на Програмата за развитие на ООН (ПРООН-UNDP) да създаде свой Институт по корабна хидродинамика. Разработването на проекта за новия институт се извършва от колектив начело с първия директор на института петър Богданов, сегашния директор Костадин Йосифов и още няколко висококвалифицирани специалисти. Този институт впоследствие се превърна в Институт по хидро- и аеродинамика. Проектът беше разработен като се прилагаше колективният ум на специалисти от най-добрите корабни хидродинамични центрове в света (САЩ, Холандия, Германия и СССР).

Следващото премеждие за видния корабостроител по ирония на съдбата отново е като „награда” за ново крупно постижение с негово решаващо участие:

След откриване на ИХА – Варна, въз основа на клеветнически доноси от агенти на икономическия отдел на Държавна сигурност в ДСО „Корабостроене”, започват да се събират „материали” срещу Георги Георгиев и е назначена проверка по създаване на Института, насочена всъщност срещу истинската сигурност на държавата, като се пренебрегва фактът, че с Института по корабна хидродинамика България излизаше на челно място в тази област на науката и техниката и че средствата за института бяха отпуснати от ПРООН.

Една година след залагането в голямата докова камера на 100 000 т. кораб „Хан Аспарух” (2 ноември 1974 г.), през 1975 г. започват партийни гонения срещу Георгиев, добре описани в неговите спомени и сигурно още по-добре в досиетата на икономическата ДС. Там четем следното:

„А междувременно тъмните сили – казва с болка Георгиев -, които не бяха сложили и една тухла в изграждането на народното стопанство, скрити зад разни псевдоними, трупаха клевета след клевета за моето морално, а по възможност и физическо унищожаване”.

Навършил по онова време 50 години, създателят на българското корабостроене беше отстранен в разцвета на силите си за цяло десетилетие от активна творческа дейност.

Много от създаденото от този велик човек и под негово ръководство беше разпиляно след вътрешно-партийния преврат на 10 ноември 1989 г. Все пак нещо е останало и ние го пазим в спомените си, докогато успеем.

СВЕТЛА МУ ПАМЕТ И БОГ ДА ГО ПРОСТИ!

(Повече конкретни факти за дейността на Г.Георгиев тук:

МВ "Компас", януари 2011 г. :: In memoriam: ОТИДЕ СИ ИНЖ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ - КАНГАСЕЙРО)



Тагове:   велики-българи,


Гласувай:
0



1. анонимен - pXKjDEZX
25.05.2011 12:04
Wow! That's a rlealy neat answer!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5261603
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031